В любовта първо се движиш към Бога

Въпрос: Как можеш да обичаш Господа с целия си ум и едновременно с това да имаш време за земните неща, с които е свързан семейният живот?

Ако вникнем по-задълбочено в жизнения път на човека, ще разберем настояването на Църквата по въпроса за въздържанието. Защо Църквата настоява да се пази въздържание преди брака? Да няма предбрачни връзки, човек да е целомъдрен? Да се подвизава, да мине през пубертета и да не се отдава постоянно на наслади? Причината е именно в това, младият човек да пренасочи своето вътрешно влечение и да обикне Бога. Тази младежка любов, която е най-мощната, най-автентичната и чиста любов, да не се разпръсне наляво-надясно, а да се обърне към Бога и когато се обърне към Бога и Го обикне истински, когато вкуси Божията любов, след това човек ще може да обикне и жена си, и децата си, и хората. След това той може да е в света, да е женен, да има деца, професия, но да не губи тази здрава връзка с Бога. Защо? Защото е открил и култивирал своята любов към Бога, когато още е бил млад, преди да встъпи в брак, преди да отдаде любовта си на другия човек. В любовта първо се движиш към Бога, първата заповед е да възлюбиш Господа, Бога твоего.

Завчера дойдоха деца от една гимназия, искаха да вземат интервю. Правят някакво списание. Сред забележителностите на града явно бях и аз, наред със зоологическата градина. Дойдоха при мен с магнетофони като журналисти. Те ме попитаха:

– Първата заповед на Христос е да обикнеш ближния си. Църквата постигна ли това 2000 години?

Аз им казах:

– Деца, правите грешка, първата заповед на Христос не е да възлюбиш ближния.

Те изгледаха учителката, която преглътна един-два пъти, (защото явно им беше помогнала с въпросите).

Аз ги питах:

– Това ли е първата заповед?

– Така смятаме.

– Първата Божия заповед е да обикнеш Господа, Бога твоего, а след това и ближния си като себе си. Ако трябваше първо да обикнеш ближния, тогава Църквата щеше да бъде светска институция, сдружение, което се занимава със социални грижи и т. н.

„Възлюби Господа, Бога твоего, от Всичкото си сърце, от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила”.

Тази е първата заповед. Втора, подобна ней, е: „Възлюби ближния си като себе си”.

Любовта към ближния е последица от любовта към Бога. Същото става и в брака. За да бъде добър и стабилен глава на семейство, човек първо трябва да възлюби Бога, а след като сърцето му вкуси Христовата любов и се насити, тогава може вече, свободен, с несебична любов да обикне жена си и децата си. Затова Църквата настоява и учи младите да пазят целомъдрие, да се въздържат, да нямат предбрачни връзки, така че да насочат към Бога силното влечение от първата младост. Бъдете сигурни, казвам ви това, което съм виждал много пъти, как млади хора, които са успели през пубертета и младостта да насочат любовта си към Бога, придобиват сърце, горящо като вулкан, гори като вулкан от любовта към Бога, което след това не угасва, каквото и да правят – женят се, раждат деца, влизат в света с всички негови белези: но пребъдват като хора, които вървят по здравия път на любовта. Тяхната любов винаги е насочена първо към Бога, имат опит от божествената любов. В противен случай ще се обърнат към жена си и ще влязат в друга опасност – ще я обикнат, ще отдадат цялата си любов на нея или обратно, и тогава, ако единият не погълне или унищожи другия, ще го превърне в идол. Това е много тежка болест – независимо дали обектът на идолизиране е твоят мъж, дете, твоята наука, парите, знанията, твоето аз.

Защото, деца, в даден момент всички тези идоли, които издигаме в живота си, ще се разбият. Нищо няма да остане. Но в часа на тяхното унищожение, ще се разбием и ние по-зле от тях.

Няма да забравя никога – трагичен е примерът, който ще ви дам, тъжно е, не искам да го казвам, но един човек се самоуби, защото девойката, която обичаше го измами.

Той ѝ остави едно писмо, което девойката не показа на никого. Донесе го на мен и аз го прочетох. Толкова много се наскърбих, изпитах огромна болка за този младеж. Мисля, че не беше прав. Добре, може и да го е предала, т.е. тя обикна друг. Ако този младеж не беше превърнал в идол девойката, а я беше обикнал със съзнанието, че и тя е човек, нямаше да се самоубие. Възложил си надежди на нея, но и тя е човек. Може другият да се разболее, може да загине, може да не те обича вече, нима трябва да си унищожиш живота, самия себе си? Пише ѝ: „Животът ми няма смисъл без теб!” Трагично е да изричаш такива думи, тоест смисълът на живота, на нашето съществуване не се свежда до една девойка, един мъж, дори детето ни. Къде остава абсолютната ни връзка с Бога? Къде остава тази абсолютна връзка с Бога? Не разбираме ли, че всичко това са относителни неща? И относителното не може стане абсолютно. Абсолютен е само Бог. Не може да абсолютизираме относителните неща. Един човек в даден момент няма да може да отклине, ще се огъне, дори ще умре, какво ще правим? Нито сме безсмъртни, нито неизменими. Не може да идолизираш другия човек, не може смисълът на твоя живот да е ученето, здравето, над всичко здравето!

Чуйте малко черен хумор. Отидохме в болницата. Дойдоха журналисти и ни попитаха: „Какво е Вашето пожелание?” Очакват попът да каже нещо за царството небесно. Естествено отговорът ми беше в тази посока. Не му отдадоха голямо значение. Някой друг се обади: „Здравето над Всичко?” А къде бяхме? В интензивното. Ако имаш здраве, имаш всичко! Бре, не те ли е срам, а тези тук, горките, В интензивно са! Тоест болните хора нищо ли не притежават? Като онези безумни лозунги срещу наркотиците. Усмихни се, животът е хубав! И показват плакат с двама влюбени, които се усмихват щастливо. Добре, един наркоман знаете ли какво казва? Когато гледа тези неща, го хващат нервите и се чувства сякаш го биеш по главата. Сякаш казваш на един гладен човек, който няма хляб: „Яж хляб, много е вкусен!” Ама къде е хлябът? Аз хляб нямам, здраве нямам, а ти сега ми пожелаваш преди всичко здраве! Значи, ако нямаш здраве, нямаш нищо?! Ако съм на умиране, нищо ли нямам? Отрязаха ми крака, отрязаха ми ръката. Какъв е смисълът на моя живот? Добре, господине, след като отдаваш първостепенно значение на здравето, утре, когато се разболееш, какво ще правиш? В даден момент ще се разболееш, на 30 си здрав, на 40 първите лампички започват да светят, на 45-50 започват операциите и хапчетата, и болниците и т.н. Къде ще отидеш? Не си нетленен, а тленен. Същото нещо става и тук, не може да идолизираме другия човек.

Добре е, ако не превръщаме хората и предметите в идол, тогава е добре. Но виждаш някои, които са се оженили за науката, за кучето, за котката. Друг се жени за парите си, може да с женен и да има и деца, но брои парите ден и нощ. И нищо не дава, иска да ги отнесе със себе си. Така е, всеки се жени за каквото иска. Ако неговата връзка е свободна, не се поробва на тези неща, няма проблем. Но от момента, в който се поробва и създава идоли, той е загубил своята ценност.

Следователно, когато любовта към Бога предшества любовта в брака, тогава човек не е в опасност. Той гради правилно, изключително здраво и става надеждна и непоклатима глава на семейство.

Из „Бракът е любов, не диктатура” - откъс от „Логиката на сърцето” – сборник беседи на Лимасолския митрополит Атанасий, изд. Странник, Варна, 2018