Възпитанието на личността

Лекция на oтец Василий Шаган на тема: „Православните ценности и възпитанието на личността”, изнесена в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” на обучителния семинар за превенция на зависимости под надслов „Православните семейни ценности срещу наркотиците” - 15-16.09.2015 г., организиран от сдружение „Отвори очи” съвместно с Дирекция „Превенции” на Община Варна и с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

Възпитанието е необходим и отговорен момент

Безотговорно е твърдението за свободата на подрастващите, според която те сами могат да правят избор за своето възпитание. В своята непълнолетна възраст те все още формират своята свободна воля и не могат да правят свободен избор – следователно все още не са свободни. И както на един човек, лишен от свобода, се дава знание и опит за промяна, така и на младия човека, който формира своята свобода, е необходимо да се даде храна за утвърждаване на характера, на волята, на основните добродетели и дори на индивидуалните качества. Чрез възпитанието, което му дават родителите, той придобива своята свобода. Защото свободният човек е този, който умее правилно да избира между истината и лъжата, между доброто и злото. А за да умее, трябва да бъде научен. Свободата наистина е най-големият дар на човека, но за да боравиш с него, той първо трябва да бъде придобит.

Родителите имат право да предадат на своите деца своите виждания, своята култура и вяра, но и носят пълната отговорност да ги доведат до основната цел на възпитанието – истинската свобода

Дори да знаехме всички предизвикателства – добри или лоши – които очакват нас и децата ни в живота, пак не бихме могли да се предпазим напълно, като разговаряме и даваме напътствия за всяко едно конкретно събитие. Затова се оказва, че е по-добре при възпитанието на децата да се заложат здрави основи, върху които те да стъпят и да противостоят на всичко, което може да възникне в живота, рано или късно. Отговорността кара родителите да изпадат винаги в паника за своите деца – как да ги пуснат да отидат на училище, да живеят отделно, или да напуснат града, да поемат живота си в свои ръце. Тази паника може да ги доведе до безобразие, ако те не заложат на онова, което са посели в началото в своите деца, с което са ги направили свободни – да избират между доброто и злото, между истината и лъжата. Тоест, ако не се доверят изцяло на Бога.

Днес много се говори за ценностите, но когато става дума за човека, свойствата на тези ценности трябва да отговарят на нуждите на възпитанието, изграждането и живота на човека. Ценностите не могат да съществуват отделно сами за себе си – те винаги са в ненарушима система, водеща към необходимата цел. Свързаните в система ценности имат един дух и могат да изградят един смислен образ.

Изясняването на въпроса за същността човека и човешката личност, от своя страна, може да отговори на много въпроси и пряко касае възпитанието.

Според православното учение за човека, той е създаден от Бога по образ и подобие Божи и е призван да живее по образ и подобие на Светата Троица – в хармония с други личности, на човек с човека. А като говорим за личност, визираме Бог като личност. И казваме, че човек е личност, защото Бог е личност. В себепознанието си младият човек трябва да придобие яснота кое изгражда и кое разрушава неговата личност, и съответно да усвои и приеме градивното, а разрушителното да отхвърли. Това е духовна бран, която изисква усилие, затова е нужно и възпитанието. То дава на децата основите – какво е човек, какво е Бог, какво е предназначението на човека спрямо Бога, спрямо ближния и спрямо околния свят. Запознаването на детето с всички тези изконни неща, които са в основите на човешкия живот, може да стане в семейството от най-ранна възраст. Затова културата на дома е важна, защото там по естествен начин се случва възпитателният процес.

Животът на родителите става образец за живота на детето

Важно е обаче какъв образец. Ако между тях няма любов и разбирателство, няма да има и в живота на децата им. Затова в подкрепа на малкото семейство във възпитанието е важно да участва Църквата – семейството на Бог Отец, където всички Негови чада са призвани да живеят в едно цяло, както Бог в Троица е Един. Църквата не е само пазителка на християнските ценности, а умее да ги покаже в система, и знае традицията на тяхното преподаване. Именно традицията, живото предание, е връзката ни с Извора на живота. Както и Евангелието – законът на обичащия ни Отец, който внася ред в живота ни, ако го познаваме и живеем според него. Всички тези ценности в система водят към нашата вяра, към нашата надежда и любов към Бога. Липсата на система позволява в образованието и възпитанието да се случват безобразия.

Образованието се случва тогава, когато системата от ценности е наясно към какъв образ води като крайна цел

А всяка криза в системата от ценности води след себе си проблеми – в семейството, в училището, в обществото. Дори само едно звено да е слабо – например отсъства бащата като фигура, или липсва вярата в Бога, или няма ясна представа за личността, или не се зачита никаква традиция – кризата е неизбежна. И тогава като заместител на липсите се появяват зависимостите.