Животът като общение (+Видео)

Запис на беседата на иконом Василий Шаган с младежите в Троянския манастир по време на едно кратко поклонническо пътуване (17-18 ноември т.г.). За сътворението на човека; за човешката индивидуалност; за св.Троица като предобраз на човешкото общение; за семейството, манастира и църквата като общност; за вярата, откровението и любовта в семейството.

Темата е доста интересна – засяга живота на човека, неговият произход и призванието му по принцип. За да навлезем в нея, би било хубаво да си припомним, че човекът е творение на Бога. Тоест възникването на човека в този свят не е случайно, а благодарение на Божията воля и на Неговия творчески акт, на Вседържителя като Творец. И ако се спрем на тези думи, може би ще си зададем и въпроса: А защо всъщност Той е пожелал да сътвори човека? Той е Вседържителят и има пълнотата на живота в Себе си – едва ли се е нуждаел от това, което е сътворявал. Може би е имал нужда да бъде споделен в Своето величие? Защото както човешката душа е всеотдайна и невинаги споделена, възможно е и Бог, Който е абсолютно всеотдаен, това, което сътворява, да го сътворява от желание да сподели Себе си и Своята вечност и съвършенство. И човекът като венец на това творение е поставен да бъде господар и добър стопанин на всичко, което Бог е сътворил. Бог вдъхнал в него диханието на Своя живот и го сътворил по Свой образ и подобие.

Но дори, когато знаем тези неща, невинаги можем да повярваме в тях и да ги приемем. Трудно се приема, че си сътворен по Божи образ и подобие, понеже трудно може да си представим какъв е образът на Бога и какво означава да си подобен на Бога... Ненаучени да живеем съобразно Бога, да вярваме в Него – че Той съществува, че участва в живота на света – на нас ни е трудно да си представим това. Например вие, можете ли да си представите какво е да си подобен на Бога и да носиш Неговия образ в себе си? Сигурно трудно, както и аз... Но знанието и вярата във всичко това, ми помага да разбера какъв е моят произход и какво е моето основно призвание (...)