Макар и в последния момент, можеш да се обърнеш към Бога

24.04.2023 г.
Кадър от филма Ковачът, източник: zlatnaroza.bg
Автор: Светла Тодорова, Десислава Чутуркова

Българският късометражен филм „Ковачът” беше показан за пръв път през 2022 г. на фестивала „Златна роза” във Варна, а наскоро той спечели няколко международни награди. Негов режисьор е Десислава Чутуркова актриса, преподавател, театрален режисьор, а с „Ковачът” прави своя дебют като кинорежисьор. Тя е от Варна и когато се връща тук, споделя вярата си в Бога с нас, в енорията на храм „Св. Николай” и храм „Св. Архангел Михаил”. В края на 2022 г., по покана на енорийската детска школа „Кандилце”, тя гостува в Духовно-просветния център и след прожекцията на „Ковача” разказа за своя път към вярата, за създаването на филма и посланието, което отправя с него. „Ковачът” се занимава с темата за избора на човек и последствията от него, и за осъзнаването, което макар и късно, винаги е възможно да настъпи, стига да му позволиш. В публикуваното тук интервю Десислава разказва за кинофестивалите, в които участва творбата ѝ, и разсъждава за поставените в нея проблеми, в светлината на християнството.
Интервюто е на Светла Тодорова за програма „Христо Ботев” на БНР.


Какви са наградите, които получихте за своя толкова необичаен филм?

Има около петнадесет номинации в различни краища на света – Сидни, Ротердам, Вашингтон, Прага, Рио де Жанейро, Париж и т.н., което много ме радва, тъй като филмът е невербален и основно залага на звук и светлина, въпреки много стройната сюжетна линия. Радвам се, че докосва зрители в различни краища на света. Последните награди са от Хонконг – за най-добро експериментално кино, и от Лос Анджелис и Лондон – за най-добро късометражно кино, което е доста вдъхновяващо. Въпреки всички пречещи обстоятелства, които имаше около създаването му, този филм, слава Богу, живее пълнокръвен живот и е оценен от много различни култури, което ме радва много.

Как мислите, че можем да запазим моралните и етичните си ценности в свят, където компромисът може да е неизбежен за постигането на успех?

Преди всичко, мисля, че трябва да се вглеждаме в истината, в себе си, в сърцето си. Разбира се, това е почти невъзможно без Божията помощ, така че трябва да сме откровени към това, което Бог ни е дал – да откриваме доброто и любовта в себе си, за да може и делата, които създаваме и които чрез нас могат да се случат, да бъдат в някаква правилна посока. Или поне да се стремим към това, защото то е неизбежно и да бъркаме, но стремежът, мисля, че е много важен.

Знаем ли какво правим всъщност, когато продаваме душата си, или това става някак неусетно и го разбираме със закъснение?

Мисля, че има и от двата варианта. В случая, да, главният герой – ковачът – е изкушен в един момент. Въпреки че той в общи линии има всичко, но някак си изкушението подмолно се появява, и си казваш: ами защо пък да не е по-лесно... Изкушението за лесния път, за плъзгането по удоволствията, без да полагаш достатъчно усилия и труд. Да, понякога е съзнателен процес, но доста често става и неволно, и впоследствие разбираме какво наистина сме направили.

В средата на Светлата седмица сме, все още е опиянение от вестта за празния Гроб... Христос даде живота Си, за да ни изкупи, понеже знае колко сме продажни, или просто немощни – можем ли да опазим душите си без това изкупление, със собствени сили?

Аз мисля, че не можем. Това, което ние можем да направим, е да се стремим да бъдем близко до Него, и сърцата ни да копнеят за Неговата любов и истина. Това е, което ние можем да направим – да Го търсим, и в откриването си и преоткриването си да живеем пълнокръвен живот с Него. Мисля, че това е единственият начин. Без Негова помощ сме абсолютно немощни и не бихме могли да се справим.

В съвременния свят стават ли повече нещата, които искаме да имаме и за които сме готови да платим с душата си?

Аз, доколкото изследвам и в миналото какво се е случвало, тъй като сюжетът на „Ковача” датира от II век – за човека, който продава душата си в името на вечно богатство или вечна младост – и в този ред на мисли съм разсъждавала, че във всяко едно време има различни видове изкушения и изпитания, и не съм сигурна, че може да кажем, че сега са повече или по-малко. Защото миналото си има и своите жестоки периоди в друг аспект. В момента е може би по-еклектично, има различни видове изкушения и, в този смисъл, можем по-лесно да загубим фокуса. Ако визираме това, да, може да се каже, че сега е по-различно и по-тежко, но всъщност спецификата на всяко време е доста индивидуална. Ако попаднем ние в V век, със сигурност ще ни е много по-трудно. Просто сме пригодени може би за този вид живот, който в момента водим. Това, което се случва с ковача, е неговото финално решение – мисъл за спасението. Това се случва в един миг, преди да бъде грабнат. Във филма има едновременно много дълбоко падение, и много надежда – че колкото и да си затънал, макар и в последния момент, можеш да се обърнеш към Бога, и Той да протегне ръка към тебе, и да те спаси.

Текстов формат: Архангел.бг
Източник: bnr.bg 

Още от Интервю

Трите дни преди Пасха. 2 част

01.05.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

30.04.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Спомен за митрополит Йоаникий

11.01.2024 г. | Александра Карамихалева, Сливенски митрополит Йоаникий | Интервю

Днес за мнозина духовността не е от голямо значение, но за мен е от първостепенно. Духът, Божият Дух е Който животвори. Той е Който извисява и Който възнаграждава. За това, дали пълноценно сме изживели живота си, само Господ може да каже...

Какво се случва в центъра