Макар и в последния момент, можеш да се обърнеш към Бога
Българският късометражен филм „Ковачът” беше показан за пръв път през 2022 г. на фестивала „Златна роза” във Варна, а наскоро той спечели няколко международни награди. Негов режисьор е Десислава Чутуркова – актриса, преподавател, театрален режисьор, а с „Ковачът” прави своя дебют като кинорежисьор. Тя е от Варна и когато се връща тук, споделя вярата си в Бога с нас, в енорията на храм „Св. Николай” и храм „Св. Архангел Михаил”. В края на 2022 г., по покана на енорийската детска школа „Кандилце”, тя гостува в Духовно-просветния център и след прожекцията на „Ковача” разказа за своя път към вярата, за създаването на филма и посланието, което отправя с него. „Ковачът” се занимава с темата за избора на човек и последствията от него, и за осъзнаването, което макар и късно, винаги е възможно да настъпи, стига да му позволиш. В публикуваното тук интервю Десислава разказва за кинофестивалите, в които участва творбата ѝ, и разсъждава за поставените в нея проблеми, в светлината на християнството.
Интервюто е на Светла Тодорова за програма „Христо Ботев” на БНР.
Какви са наградите, които получихте за своя толкова необичаен филм?
Има около петнадесет номинации в различни краища на света – Сидни, Ротердам, Вашингтон, Прага, Рио де Жанейро, Париж и т.н., което много ме радва, тъй като филмът е невербален и основно залага на звук и светлина, въпреки много стройната сюжетна линия. Радвам се, че докосва зрители в различни краища на света. Последните награди са от Хонконг – за най-добро експериментално кино, и от Лос Анджелис и Лондон – за най-добро късометражно кино, което е доста вдъхновяващо. Въпреки всички пречещи обстоятелства, които имаше около създаването му, този филм, слава Богу, живее пълнокръвен живот и е оценен от много различни култури, което ме радва много.
Как мислите, че можем да запазим моралните и етичните си ценности в свят, където компромисът може да е неизбежен за постигането на успех?
Преди всичко, мисля, че трябва да се вглеждаме в истината, в себе си, в сърцето си. Разбира се, това е почти невъзможно без Божията помощ, така че трябва да сме откровени към това, което Бог ни е дал – да откриваме доброто и любовта в себе си, за да може и делата, които създаваме и които чрез нас могат да се случат, да бъдат в някаква правилна посока. Или поне да се стремим към това, защото то е неизбежно и да бъркаме, но стремежът, мисля, че е много важен.
Знаем ли какво правим всъщност, когато продаваме душата си, или това става някак неусетно и го разбираме със закъснение?
Мисля, че има и от двата варианта. В случая, да, главният герой – ковачът – е изкушен в един момент. Въпреки че той в общи линии има всичко, но някак си изкушението подмолно се появява, и си казваш: ами защо пък да не е по-лесно... Изкушението за лесния път, за плъзгането по удоволствията, без да полагаш достатъчно усилия и труд. Да, понякога е съзнателен процес, но доста често става и неволно, и впоследствие разбираме какво наистина сме направили.
В средата на Светлата седмица сме, все още е опиянение от вестта за празния Гроб... Христос даде живота Си, за да ни изкупи, понеже знае колко сме продажни, или просто немощни – можем ли да опазим душите си без това изкупление, със собствени сили?
Аз мисля, че не можем. Това, което ние можем да направим, е да се стремим да бъдем близко до Него, и сърцата ни да копнеят за Неговата любов и истина. Това е, което ние можем да направим – да Го търсим, и в откриването си и преоткриването си да живеем пълнокръвен живот с Него. Мисля, че това е единственият начин. Без Негова помощ сме абсолютно немощни и не бихме могли да се справим.
В съвременния свят стават ли повече нещата, които искаме да имаме и за които сме готови да платим с душата си?
Аз, доколкото изследвам и в миналото какво се е случвало, тъй като сюжетът на „Ковача” датира от II век – за човека, който продава душата си в името на вечно богатство или вечна младост – и в този ред на мисли съм разсъждавала, че във всяко едно време има различни видове изкушения и изпитания, и не съм сигурна, че може да кажем, че сега са повече или по-малко. Защото миналото си има и своите жестоки периоди в друг аспект. В момента е може би по-еклектично, има различни видове изкушения и, в този смисъл, можем по-лесно да загубим фокуса. Ако визираме това, да, може да се каже, че сега е по-различно и по-тежко, но всъщност спецификата на всяко време е доста индивидуална. Ако попаднем ние в V век, със сигурност ще ни е много по-трудно. Просто сме пригодени може би за този вид живот, който в момента водим. Това, което се случва с ковача, е неговото финално решение – мисъл за спасението. Това се случва в един миг, преди да бъде грабнат. Във филма има едновременно много дълбоко падение, и много надежда – че колкото и да си затънал, макар и в последния момент, можеш да се обърнеш към Бога, и Той да протегне ръка към тебе, и да те спаси.
Текстов формат: Архангел.бг
Източник: bnr.bg
Трите дни преди Пасха. 2 част
Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...
Трите дни преди Пасха. 1 част
Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...
Спомен за митрополит Йоаникий
Днес за мнозина духовността не е от голямо значение, но за мен е от първостепенно. Духът, Божият Дух е Който животвори. Той е Който извисява и Който възнаграждава. За това, дали пълноценно сме изживели живота си, само Господ може да каже...
Какво се случва в центъра
По стъпките на християнството в нашите земи
На 26 и 27 октомври 2024 г. 29 младежи, организирани от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, посетиха емблематични места, свързани с българската история, и се запознаха с пътя на християнството по нашите земи.
Деца от ЦНСТ гостуват в Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил"
На 01 ноември 2024 г. деца от различни Центрове за настаняване от семеен тип гостуваха в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил", запознаха се с дългия път на хляба от житното зрънце до нашата трапеза и научиха историята на първото българско училище и църква във Варна.
Култура
Димитър Кантакузин и неговият „Химн към Богородица”
Изложба „Българската писменост: Св. Паисий Хилендарски. За ползата от историята”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”
Събития
Открива се учебната година в Школата по иконопис
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Какво се случва в центъра
Диалози за историята, свободата и вярата - октомври, 2024
Деца от ЦНСТ гостуват в Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил"
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Задушници
Въздигане на Светия Кръст Господен
Установяване на празника Въздвижение
Обновление на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим. Забравеният празник
Преображение Господне
За преобразяването на хората чрез силата на благодатта на Светия Дух
Слава на Тебе, Който ни показа светлината!