Да се докоснеш до Бога

Проповед на иконом Василий Шаган в Седмата неделя след Въздвижение – 27.10.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия дух!

Ето че отново, братя и сестри, си припомняме това чудно Евангелско четиво, как Христос е изцерил кръвоточивата жена и как възкресил от мъртвите дъщерята на Иаир, който бил началник на синагогата и почитал Христос като свой учител. И макар до болка да познаваме тези две чудеса от Евангелието, отново и отново може да си кажем, че в дълбочината, която евангелистът иска да ни разкрие, стои нашата вяра и това, как ние можем и трябва да се отнасяме към Христос. (…)

Вижте как Христос се отнася към този необичаен опит на жената да се докосне до святото, да се докосне до Бога. Той я изцерява… Ние, братя и сестри, много често, опитвайки се да приемем Бога, да напреднем във вярата си, подражаваме на различни правила, стереотипи, на по-опитни хора, и когато в подражанието си забележим, че това, което правим, не е наше, много често се отричаме да вървим по пътя, който сме поели. Днешното Евангелие (точно за такива като нас) ни подсказва, че Бог приема опита на всеки един човек, стига той да е личен, дълбок, искрен, като път на избавлението, като път към истината, като желание да получиш свобода и изцеление… И вие не бива да се страхуваме, когато виждаме, че нашето вътрешно желание невинаги съвпада с нечии стереотипи. Дръзвайте в своята решителност – да сте решителни докрай. Не се страхувайте да преоткривате за себе си това, което ще отговаря на вашата жажда за истината, за правдата, за изцеление и за живот.

Другият случай, който ние виждаме Христос, е по пътя към дома на Иаир. Макар да идват оттам, да ги спрат, да е си прави труда, защото момичето вече е мъртво, Той отива до дома на Иаир и казва, че дъщеря му не е умряла, а спи. Тогава всички му се изсмяха и това може би е естествена реакция на нашето маловерие и на това, че хората не знаеха, че Този, Който стои пред тях, всъщност може и мъртви да възкресява… Ние днес, две хиляди години по-късно, братя и сестри, впечатлявайки се от това велико чудо и знаейки, че всъщност Бог, в Когото вярваме, ни е обещал възкресение от мъртвите и живот в бъдещия век, може да се научим на нещо още по-съществено, което касае нас тук и сега. Ние много често към хората, които изглеждат безнадеждно в своята немощ, независимо каква е тя, много често се отнасяме към тях като към мъртви, като такива, за които вече няма никаква надежда. И ние също не си правим труда да направим от себе си каквото и да било за тяхното изправяне. Затова много често се отнасяме равнодушно и подминаваме немощните…

Но не постъпи така Христос. Той отиди докрай. И винаги в Своя живот показва, в това, което прави, че трябва да се върви докрай… А докрай може да върви само този, който вярва. И който в своята вяра има надежда и упование на вечния Бог, Който обича хората така, както никой от нас не може да обича – безрезервно, вярвайки във всеки един от нас даже в този, който изглежда безнадеждно мъртъв… Не трябва да бягаме и да мислим, че всичко това се отнася за някой далече, но не и за нас. (…) Мнозина от тези, които изглеждат пропаднали, са красиви като хора, но поради своя начин на живот до голяма степен са изгубили своята красота и като че ли дори човешкото в себе си. Какво да правим? И как би постъпил Христос?

Давам си сметка, братя и сестри, че в Своето отношение към нас, Той едва ли би постъпил половинчато, сигурно би отишъл докрай. Но какво означава да отидеш докрай в този случай? Означава да пожертваш себе си до такава степен, че да намериш сили да признаеш, че до този човек и до неговата красота трябва да се спреш, да намериш сили да ангажираш себе си и да му послужиш не толкова с купичка храна, а със своето лично отношение и внимание. Да седнеш до него, да намериш правилните думи… И всеки път си казвам, че трябва, и всеки път разбирам колко е трудно. Може би защото не можем да вървим докрай, или като домашните на Иаир си казваме: не си прави труда, той вече е мъртъв. (…) Ние нямаме тази сила, братя и сестри, но тя е в Христос, в Когото вярваме. И ако имаме малката искра в себе си, и ако я има в тези хора, за които си мислим, че се безнадеждни, Бог може да я раздуха до огън. Амин.