
Установяване на празника Въздвижение

Установяването на празника Въздвижение на Светия Кръст Господен е свързано с празника в чест на освещаването на Мартириума и Ротондата „Възкресение Христово”. Според „Пасхалната хроника” от VII век, свещенодействието на Въздвижението, наречено в хрониката на гръцки staurofaneia (гр.) - явление на Кръста пред народа), било извършено за първи път по време на втория ден на тържествата по освещаване на тези йерусалимски храмове.
В края на IV век празникът на обновлението на базиликата на Мартириума и Ротондата „Възкресение Христово” вече е един от главните празници за Йерусалимската църква, наравно с Пасха и Богоявление. По свидетелството на Етерия – поклонница от края на IV век, Обновлението на храма се празнувало в продължение на осем дни, като всеки ден се служела Божествена литургия, храмовете се украсявали също както на Пасха и Богоявление. За празника в Йерусалим идвали много хора, в това число и от отдалечените области на Месопотамия, Египет и Сирия. Етерия подчертава, че Обновлението се празнувало в същия ден, в който бил намерен Кръстът Господен, и прави паралел между освещаването на йерусалимските църкви и старозаветния храм, построен от Соломон.
Изборът на 13 и 14 септември като дати за празника на Обновлението, може да е обусловен от самите дати на тези събития, а може и да е съзнателен избор. Според мнението на някои изследователи, празникът на Обновлението станал християнски аналог на празника Шатри, един от трите главни празници на старозаветното богослужение (Лев 34. 33–36), който се отбелязвал на 15-я ден на 7-я месец по еврейския календар (този месец съответства приблизително на месец септември), още повече, че освещаването на Соломоновия храм също станало по време на този празник. Освен това датата на обновлението на храма – 13 септември, съвпада с датата на освещаването на храма на Юпитер Капитолийски, и християнският празник може да е установен за замяна на езическия (но тази теория не получава голямо разпространение) И последното предположение е , че са възможни паралели между Въздвижението на честния Кръст на 14 септември и деня на разпятието на Спасителя 14 нисан, а също и между Въздвижение и празника Преображение, който е 40 дни преди него. Въпросът относно причината за избора на 13 септември за празник на Обновлението (и съответно на 14 септември за празник на Въздвижението) още не е решен окончателно.
През V век, по свидетелството на църковния историк Созимен, празникът на Обновлението се отбелязвал в Йерусалимската църква, както преди – много тържествено, в продължение на 8 дни, през които „се преподавало дори тайнството Кръщение”. Според запазения в арменски превод Йерусалимския лекционарий от Vвек, на втория ден на празника на Обновлението, Светият Кръст бил показван на целия народ. Така че празникът Въздвижение първоначално бил установен като допълнителен празник, съпровождащ празника в чест на Обновлението. По подобен начин Съборът на Божията Майка се чества на следващия ден след празника Рождество Христов, както и Съборът на св. Йоан Кръстител, който се чества на другия ден след Кръщение Господне.
От началото на VI век Въздвижение постепенно започва да става по-важен празник от празника на Обновлението на храма. Например, ако в житието на преп. Сава Освещени, написано от Кирил Скитополски през VI век, се говори за празника Обновление, но не се говори за празника Въздижение (гл. 67), то в житието на преп. Мария Египетска, приписвано традиционно на св. Софроний Йерусалимски, се казва че преп. Мария пътувала за Иерусалим за празника Въздвижение (гл. 19). Латинският поклонник от Северна Африка архидякон Теодосий, който бил в Палестнина около 530 година, обяснява започващото от 15 септември (явно датата не е указана правилно) седемдневно празнуване с това, че именно на този ден бил намерен от св. Елена Светият Кръст, и упоменава за традицията да се показва Кръстът през тези дни.
Към VI век в църквите на Изток бил разпространен повече обичаят да се въздига Кръстът на 14 септември, отколкото празникът на Обновлението, където водещо е мястото на празника – йерусалимският храм.
Самата дума „Въздвижение”, сред запазените писмени паметници, за първи път се среща при Александър Монах, автор на похвалното слово за Кръста, което трябва да се чете на празника Въздвижение, според много литургически паметници на византийската традиция. Александър Монах пише, че 14 септември – датата на празника Въздвижение и Обновление, е установена от отците по повеление на императора.
Към VII век тясната връзка между празниците Обновление и Въздвижение се изгубва – вероятно поради нашествието на персите в Палестина и разграбването на Йерусалим през 614 г., последвано от пленяването на Светия Кръст от персите и частичното заличаване на древната йерусалимска литургична традиция. Така си обясняваме защо св. Софроний Йерусалимски казва в своя проповед, че не знае защо през тези 2 дена (13 и 14 септември) Възкресението предшества Кръста, т.е. защо празникът на Обновлението на храма „Възкресение” предшества Въздвижението, а не обратно, и че причината за това може би са знаели епископите от древността.
По-късно именно Въздвижение става основният празник и получава по-широко разпространение на Изток, особено след победата на император Ираклий над персите и тържественото връщане на Светия Кръст от плен през март 631 г. (с това събитие е свързано и честването на Кръста по време на Кръстопоклонна неделя през Великия пост).
А празникът на Обновлението на йерусалимския храм „Възкресение Христово”, макар и да се е запазил в богослужебните книги до наши дни, e станал предпразничен ден преди празника на Въздвижението на Светия Кръст Господен.
Превод от руски: Борислав Аврамов
Източник: drevo-info.ru
Обновление на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим. Забравеният празник
На тържеството по случай обновлението на храма били поканени отците от току-що завършилия Тирски събора. В същия ден бил осветен целият град Йерусалим. Паметта за това знаменателно събитие отците на Църквата установили на 13 септември...
Какво е Кръстът за нас?
Да намериш три кръста и да кажеш, че един от тях може да съживи мъртвец... Безумие, нали! Априори го отхвърляме като възможност. Ала тези хора са били толкова убедени, че за тях е било по-ясно от аксиома в математиката – Христовият кръст възкресява.
Какво се случва в центъра

Радвай се, Всеблага Скоропослушнице!
Със Света Литургия, благодарствен молебен, литийно шествие и акатист към чудотворния образ на Пресвета Богородица "Скоропослушница" отпразнувахме една година от пристигането на копието на иконата на Божията Майка в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна.

Изложба "Българско Възраждане във Варна"
На 14 февруари от 13:30 ч. в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” във Варна (ул. „27 юли” № 9) ще бъде открита изложба „Българско Възраждане във Варна” . Темата е избрана в чест на три важни годишнини през 2025 г. – 165 години Първа...
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Радост за възрастните хора в дом "Гергана"за Въведение Богородично
На благотворителни дебати в Първа езикова гимназия - Варна
Великденска милосърдна кампания енории "Св. Архангел Михаил и "Св. Николай" - Варна
Събития
Велика Събота. Смъртта на самата смърт
Държавникът, който издигна България извън рамките на земното съществуване
Какво се случва в центъра
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Христос Воскресе!“ - нова детска книга, издание на сестринството на Клисурския манастир
Православни светии
Св. Константин Велики в историята на Църквата
Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена