Неделя Кръстопоклонна в Керкира – съслужение на българско и гръцко духовенство

22.03.2026 г.
източник: https://imcorfu.gr/i-kyriaki-tis-stavroproskyniseos-stin-i-m-kerkyras/
Автор: Архангел.бг

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, и да вземе кръста си, и Ме последва.“ (Мат. 16:24)

В Третата Неделя на Великия пост – Неделя Кръстопоклонна, на 15 март 2026 г., в храма „Св. св. Константин и Елена“ в Керкира бе отслужена съборна архиерейска света Василиева Литургия с участието на духовници от България и Гърция.

В съслужение с Негово Високопреосвещенство митрополита на Керкира, Паксос и Диапонтийските острови Нектарий и предстоятеля на храм „Св. Св. Константин и Елена“ – протопрезвитер отец Николаос Витуладѝтис, с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, участваха свещениците от Варненска и Великопреславска епархия иконом Георгий Стоименов – архиерейски наместник на Провадийска духовна околия и председател на църковното настоятелство при храм „Св. Архангел Михаил“, гр. Варна; иконом Ясен Керчев – председател на църковното настоятелство при храм „Св. цар Борис I Покръстител“; йерей Николай Митев – свещеник при храм „Св. ап. Андрей Първозвани“.

Песнопенията по време на богослужението бяха изпълнени от местни псалти, които с благоговение и молитвен дух съпроводиха светата Литургия.

В рамките на посещението българските духовници поднесоха в дар икона на свети преподобномъченик Прокопий Варненски – небесен покровител на Варна, като израз на братска любов и духовна връзка между двете поместни църкви.

В края на богослужението митрополитът на Корфу Нектарий се обърна към вярващите с проповед, посветена на дълбокия смисъл на Неделя Кръстопоклонна.

В своето слово митрополит Нектарий, обръщайки се към многобройното църковно събрание, най-напред се спря на дълбокия смисъл на Неделя Кръстопоклонна, като подчерта, че Църквата, поставяйки в средата на Великия пост почитането на Честния Кръст, цели да укрепи духовно вярващите в подвига на поста и покаянието, тъй като Честният Кръст е източник на сила и утеха, за да могат те да продължат с обновено усърдие своя духовен път към Пасха.

След това, като се позова на ексапостилария на Честния Кръст, той подчерта, че Честният Кръст е самата красота и слава на Църквата. Той не е само, както се казва в църковния химн, „пазител на цялата вселена“, „красота на Църквата“, „укрепление на царете“, „опора на вярващите“, „слава на ангелите и рана за демоните“, но е самият символ на живота, пътят и историята на Църквата. Защото Кръстът не е просто свещен знак или външен символ, а се отъждествява със Самия Христос и с тайнството на спасението, което Той дари на света.

Негово Високопреосвещенство отбеляза още, че Кръстът е красотата на Църквата, защото разкрива по най-ясен начин безкрайната любов на Бога към човека. Той припомни евангелските думи: „Защото Бог толкова възлюби света“ (Йоан 3:16), подчертавайки, че няма по-голямо доказателство за божествената любов от жертвата на въплътения Син и Слово Божие върху дървото на Кръста. Чрез тази жертва се разкрива тайната на Божия промисъл и се отваря за човека пътят към спасението, победата над смъртта и греха и възстановяването на общението на любовта с Бога.

След това той подчерта, че Кръстът определя и пътя на Църквата в света. Както нейният божествен Основател беше разпнат, така и Църквата върви през историята по кръстния път. Тя е била гонена още от самото си начало и продължава да бъде гонена и до днес с ярост от тъмните сили, които се противопоставят на Евангелието и се стремят да отдалечат човека от Христос. Въпреки гоненията и трудностите, Църквата остава жива и непобедима. Негово Високопреосвещенство припомни и думите на великия църковен отец Св. Йоан Златоуст, който казва, че Църквата „се люлее, но не потъва; бива връхлитана от бури, но не претърпява корабокрушение“. Така той подчерта, че макар и изпитвана във времето, Църквата не загива, защото след Кръста винаги следва Възкресението и окончателният триумф на истината.

Освен това митрополит Нектарий отбеляза, че Кръстът е самото основание на живота на Църквата. Без Кръста не би имало нито начало, нито път за нея в света. От Кръста започва спасението на човека, а върху тайнството на Христовата жертва и Възкресение се изгражда целият църковен живот. Поради това той призова вярващите с благоговение да се покланят на Честния Кръст и да черпят от него сила в своя духовен подвиг.

В заключение той пожела на всички сила за продължаване на духовния подвиг през Великия пост, като призова вярващите да вървят с вяра, търпение и надежда, имайки за опора в живота си Честния и Животворящ Кръст Господен.

Съвместното богослужение в този свят ден се превърна в живо свидетелство за единството на Православната църква и за силата на Кръста Христов, който укрепява вярващите по пътя на поста и ги води към светлината на Възкресението.

Източник: https://imcorfu.gr/i-kyriaki-tis-stavroproskyniseos-stin-i-m-kerkyras/

Относно посещението на остров Корфу: https://arhangel.bg/bg/hor-melodesos-s-dostoyno-uchastie-v-horov-festival-na-duhovnata-muzika-v-kerkira.html

 

 

Още от Събития

Страстната Велика седмица. От "Осанна" до "Разпни го"

06.04.2026 г. | Явор Георгиев | Събития

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота - страданията и изкупителното Му дело на Кръста...

Награждаване на националния конкурс „Българските архитектурни паметници в макети“ - 2026

02.03.2026 г. | Архангел.бг | Събития

На 28 февруари 2026 г. в храм „Св. Архангел Михаил“ – Варна, се състоя тържественото награждаване на участниците в националния конкурс „Българските архитектурни паметници в макети“. Тазгодишната тема на конкурса бе „Български православен храм“, като участниците представиха макети, пресъздаващи реално съществуващи църковни сгради.

Тодорова събота

27.02.2026 г. | протойерей Михаил Манев | Събития

Тодорова събота не е Тодоров ден. Тодоров ден се празнува на 17 февруари. Тодорова събота е, за да ни напомня, че Христос е жив. Че светиите са живи и ни помагат в нашия живот, стига да пожелаем да ги чуем. Стига да пожелаем да ги призовем да дойдат, и да не се усъмним, че е възможно...

Какво се случва в центъра