Пътят към щастието

Проповед на отец Алексей Атанасов в Неделята на блудния син (Лук. 15:11-32), 24.02.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Притчата за блудния син се чете винаги преди Великия пост. Но ние не трябва да я приемаме само буквално, като една история с добър край. Всъщност ние трябва да видим и себе си, и всички край нас като герои на тази притча. А именно в лицето на блудния син.

Има различни форми на греха, който отдалечава човека от Бога. Ето, безумният богаташ, който се чувстваше добре със своето богатство. Миналата седмица се чете евангелският откъс за фарисея и митаря, за фарисея, който се хранеше със своята гордост и се чувстваше щастлив с нея. Има и една категория хора, особено младите, които търсят щастието в удоволствието в този свят. Но този път може да бъде изключително пагубен и жесток за тях. Без да го съзнават.

През атеистичния период беше много популярна една фраза: Яж, пий, носи си новите дрехи, защото след смъртта няма нищо. Това накара една голяма част от обществото да живее един друг начин на живот, който не само тук, в България или Източна Европа, но като цяло в света беше приет. Много често самите родители съблазняват своите деца, като казват: Поживей си, пък тогава създавай семейство, тогава прави нещо сериозно в живота си. Но това, на което ги учат, няма срок – не се знае докога ще „поживеят”. И всъщност в това „поживяване”, те не научават нищо за любовта, за истинските отношения между мъжа и жената, кога да създадат семейство, кога да създадат деца. Безразборния начин на живот в тези отношения може да ги превърне в безчувствени, дотам, че да не могат да разпознават какво е любовта. Но това е само едната страна на пътя към щастието в удоволствията. От друга страна е алкохолът. От друга страна са наркотиците, хазартът... Този път е пагубен, всичко това води до пристрастяване. Трябва на децата си да говорим за това още от малки. Не трябва да избягваме да им разказваме негативни примери, истински истории, за които знаем. Те трябва да знаят, че по този път могат да загубят живота си много млади. Те трябва да знаят истината. Защото е възможно да тръгнат по този път, но когато знаят истината, ще могат да чуят съвестта си.

Има още нещо, на което трябва да обърнем внимание в тази притча. Когато блудният син се връща, баща му коли теле от радост, че синът му се е върнал. И когато идва втория брат, чува отдалече песни и игри. Господ Иисус Христос тук специално казва „песни и игри”. Бог не отрича това, хората да се забавляват, да получават удоволствие, Той ни е дал всичко това, заложил го е в нас, да можем да го изпитваме, но именно с тези, които ни обичат, с нашите семейства. А които нямат семейства, могат да намерят такова в лицето на Църквата, при Бога, тук могат да намерят хора, които ги обичат и мислят за тях. Защото, забележете, блудният син прахосва своето имане с блудници в чужди земи. Те не го обичаха.

Моята баба преди 30 години ме заведе при едно семейство възрастни хора. Преди да отидем, тя ми каза: Ще видиш как живеят те. Мъж и жена, вече възрастни, но съвсем съзнателно не са искали да имат деца. Целия си живот са прекарали по ресторанти, почивки... Когато отидохме в техния апартамент, видях, че тези хора бяха доста безпомощни. Цялата обстановка, самите те – виждаше се, че те не могат да се грижат сами за себе си. Възниква въпросът – къде са тези, с които са се веселили? Къде са сега? Няма никой, който да им помогне, когато вече са на години... Тази картина се запечата в детското ми съзнание – не може човек да живее така. И когато станах по-голям, това убеждение ми се потвърди.

Няма как човек да живее само така – забавления, забавления, забавления. За съжаление някои мои приятели вече почти двадесет години продължават да живеят така. Когато се видим и им казвам, че трябва вече да помислят за семейства, за деца, за Бога, да живеят по друг начин, тогава в тях има проблясъци, съгласяват се, че трябва, но вече е много трудно да променят начина си на живот. Освен това едно е, да създадеш семейство млад, когато имаш сили, и съвсем друго - когато това време е отминало.

Нека се стремим да бъдем близо до Бога, защото Той дава това усещане за щастие. Да бъдем и тук, в Църквата, защото всеки един от хората тук се стреми да обича не само своето семейство, но и хората, които също идват да търсят Бога. И нека ние, които сме тук, при небесния Отец, да напомняме на ония, които са тръгнали по пагубния път, че има и друг начин на живот, да живеят дълго и щастливо. Амин.