Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски

И ето, след седем века Господ допусна над тази страна да надвис­не беда: от разни места към нея се устремил чергарски народ. Мю­сюлмани я разгромили и унищожили почти всички градове в Мала Азия; и убили всички мъже, а всички жени и деца взели в плен. Раз­рушили и осквернили и Мир в Ликия, където се покоили мощите на свети Николай.

Господ не пожелал св. мощи на великия светец да останат на по­ругано място, под властта на неверници.

И ето, свети Николай се явил насън на един свят презвитер, кой­то живеел в италианския град Бари на брега на Адриатическо море, и му заповядал в Божието име да пренесе мощите му в този град от Мир в Ликия, като му повелил да възвести за това на всички гражда­ни и свещеници в града.

Още щом пристигнали в Бари мощите на светеца, започнали да се случват дивни чудеса на неговия гроб.

Само за три дни 111 души, болни от най-различни болести, били изцелени.

Свети Николай се явил насън на един свят инок с чист живот и му казал: „Дойдох при вас, по Божие повеление, и изцелих 111 болни. Няма да престана да изцелявам и занапред".

И от онзи момент светата Църква празнува този ден, празнува го с велика радост и слава. И тази слава, тази радост и ликуване са изразени най-ярко в тропара за празника, който чухте днес:

 Днес светло тържество настана, град Бар се радва и с него ликува цялата вселена, пеейки духовни песни, защото днес е тържество свещено - пренасяне на честните и многоцелебни мощи на светителя и Чудотвореца Николай, което като слънце незалязващо изгря със светозарни лъчи, прогонващо тъмата от изкушения и беди от пеещите вярно: спасявай ни като закрилник наш, велики Николае!

Велико, наистина велико събитие, което тържествено отбелязват всички християни в света, е изобразено в този тропар на прена­сяне мощите на свети Николай.

Цял свят и до днес почита свято тези мощи, почита ги като пре­несени по Божие повеление от Мир, почита ги, понеже сам светите­лят е дошъл нетленен в град Бари.

Православният свят почита светите мощи не само на св. Николай, но и на много други велики светители, на много свети мъченици.

Това е особеност на Истинската Църква.

Такова почитане няма в онези християнски общини, които са се от­къснали от единство с Православната църква, такова почитане няма в протестантските, в лютеранските църкви, няма го и сред сектантите. Това почитание съставлява особеност на православното изповедание.

Протестантите и сектантите ни критикуват остро заради това, че почитаме свети мощи, като считат не само за недопустимо, но и за греховно да въздаваме чест според тях на мъртви останки на светци. Какво да кажем в защита на нашето православно почитане на све­тите мощи? Ще кажем онова, което сектантите и протестантите не разбират и не приемат.

Миналата неделя говорих за безсмъртието, за възкресението на човешкото тяло.

Говорих за това, че човешкото естество се състои от три части. Това естество се състои от дух, душа и тяло. Разясних какво е душата и какво е дух, разясних и в какви отношения е душата и духът към тялото. Ако сте разбрали това, което тогава ви казах, ще разберете и днес защо почитаме светите мощи.

Ако човешкото същество е от три компонента; ако между тяло­то, душата и духа съществува най-тясна връзка, обусловена от взаи­модействието между тях, ако е един и неразделен животът на духа, душата и тялото; ако светият дух и праведната душа оживяват тя­лото, то вследствие на тази неразривна връзка между духа, душата и тялото е свято и самото тяло. То се превръща в причастник на све­тостта на духа.

Ако даже стъклен съсъд, съхранявал дълго време благовонно вещество, задълго запазва после благоуханието му, нима не е понятно, че телата на светите мъченици, живели в близко и най-тясно единение с духа - със своя дух, са със свята душа; тяло, което по ду­мите ма св. апостол Павел става храм на Светия Дух, нима не е ясно, че също е свято, понеже е свят храмът на Светия Дух.

И тъй, всяко тяло на свят човек не само приживе, но и след смъртта му, даже всяка останка от тяло на свят човек, даже костите му, в същността си носят светостта на починалия: то е тяло свято, осветено от неговия свят дух.

А щом е тъй, то не трябва ли да се отнасяме с голяма почит, с благоговение и даже с трепет към тленните останки на светците?

Ще дръзнем ли да забравим за многото чудеса и изцеления при гробовете и мощите на светите мъченици, преподобни, пророци, апостоли и светци?

Ще дръзнем ли да забравим колко чудеса са станали от мощите на свети Николай?

Знаем, че ковчегът на свети Николай, съхранявал неговите све­тя мощи, когато го открили пратениците от Бари, бил изпълнен с благовонно миро.

Знаем, че мощите на мнозина други светци, например, велико­мъченик Димитър Солунски, винаги изливат миро, затова той е на­речен мироточиви.

Можем ли да пренебрегнем тези велики чудеса, които се из­вършват от мощите на светците?

Помните ли великото чудо, станало по време на IV-тия Вселен­ски събор, на който обсъждали ереста на монофизитите? Съборът се разделил на две - едните признали учението на Евтихий за ере­тично, а другите склонили да го приемат за правилно. Съборът се провеждал в Халкидон, в храма, където се покоили мощите на света великомъченица Евтимия. Двете страни приели да разрешат спора, като се оставят на Божието решение чрез светата великомъчени­ца. Били написани два свитъка: единият - с православното учение, а другият - с това на монофизитите. Открили гроба на светата ве­ликомъченица, положили при ръцете й двата свитъка и затворили ковчега с печат. Три дни усърдно се молили всички отци от събора, молили се Бог чрез светата великомъченица да открие къде е пра­вдата. На третия ден отново открили ковчега и видели явно чудо: