
Петте стъпки за спасение

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя преди Въздвижение – 12 септември 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна
Днес е неделята, преди да отпразнуваме Въздигането на Светия Кръст на 14 септември – ден, за който може да кажем, че е един ключов момент за нашето възраждане и за нашето спасение. Защото в този ден ние си спомняме кръстните страдания на Христос, осъзнавайки и осмисляйки изкупителната Му жертва за нас и за нашето спасение.
Въпросът за спасението е актуален за всеки един човек, а за мислещите и за тези, които осъзнават своето падение, своята смъртност, своето отдалечаване от Бога и живота, този въпрос е най-актуален. А тези, които наближават края на своя живот, съвсем категорично си задават въпроса за спасението – или примиренчески приемат смъртта като край на битието… Ние, които се спасяваме, трябва по някакъв начин да сме наясно как се случва спасението и Кой е Спасителят.
В Евангелието, което Църквата ни предлага да се чете в този ден, се казва, че Христос е Спасителят, и Той като такъв ще бъде издигнат на кръст, подобно на това, както Моисей в пустинята издигна змията като първообраз на изкупителната жертва, която Синът Божий ще трябва да принесе за нашето спасение. Той всъщност вече я принесе, бивайки издигнат на кръст, на който умря, но в смъртта или по-точно със Своята смърт победи смъртта. И смъртта вече не съществува за тези, които вярват в Него. (вж. Йоан 3:16) Следователно спасението и вечният живот, който ние чувстваме като дълбока духовна жажда, са възможни само ако повярваме в Сина Божий, Когото Бог изпрати като Свой единороден Син, за да спаси човечеството.
И сега искам да обърна вашето внимание на няколко основни аспекта, според св. Максим Изповедник – как се е случило това спасение и какво всъщност ние трябва да направим като основни стъпки към своето спасение, съобразно това, което Христос е направил. Защото, както казва св. Григорий Богослов, спасението е възможно само след като се съединим с Бога, по друг начин не е възможно. Но дали ние си поставяме въпроса за спасението, или безрезервно, примиренчески очакваме края на своя живот, като зачеркване от битието и изчезване? (...)
Св. Максим Изповедник казва, че първата стъпка, която Христос направи за нашето спасение, е че прояви воля и категорична решителност да извърши това спасение. Защото не можеше да гледа Своето творение, което сътвори по Своя образ, да умира и да бъде подвластно на тлението. (...) Христос със своето въплъщаване заедно с това, че ни дава живот вечен, Той ни избавя и от тлението, като съединява Своята божественост с човешкото естество, и в това единство освещава човека, като го връща отново в неговото достойнство.
Втората стъпка на Христос за нашето спасение, е това, че Той през целия Си живот като Богочовек показа абсолютната добродетел – какво означава добродетел, какво означава благост, какво означава любов. Служейки на хората, Той показа всичко това, бидейки загрижен, от една страна, за всеки, когото срещаше, а от друга страна – за спасението на цялото човечество. И разкривайки в Себе Си тази добродетелност, Той всъщност показва какъв може да бъде човекът и към какво трябва да се стреми. И за този стремеж Той ни е дал духовни сили, една от които е желателната – да желаем тези добродетели и да искаме да израстваме в тях.
Третата стъпка, която Христос е направил, нещо, което е толкова важно, но на което обръщаме страшно малко внимание, абсолютно равнодушни сме дори когато стоим в храма, това е, че Христос е дошъл да ни просвети духовно. Чрез Своето слово и чрез Своето учение Той ни разкрива цялата истина на живота, защото – казва св. Максим Изповедник – цялото Му естество не може да понася незнанието. И затова при сътворяването ни Той ни е дал сила, първата духовна сила – силата на разума – за познанието на истината. Затова и винаги казваше: „Аз съм истината”, и това не е случайно, не просто характеристика, която правеше на Себе Си, а откровение – за всеки един от нас, за тези, които търсят истината – за да я намерят. (...)
Четвъртото, на което ни учи Христос, е че във всяко едно дело за постигане на добродетелите и за познанието на истината е необходимо голямо усърдие от наша страна, защото нямаме ли го усърдието, нямаме ли постоянството в познанието на истината, в придобиване на добродетелите, нямаме ли постоянство за израстване в духа на истината, ние дори да ги знаем и да сме подплатени със знанията – нищо не струваме. Защото освен знанието, освен добродетелите, Бог ни е дал още една сила – категорично и решително да се стремим да познаем и постигаме това. (...)
Трябва да признаем, че един от основните проблеми на човека, а на съвременния особено, това е липсата на решителност, на постоянство, на усърдие – разбирайте – на аскеза, тоест подвижничество за постигането на своето спасение. Ние сме лениви, защото всичките тези три сили на душата – разумната, желателната и раздразнителната (която трябва да проявява решителност) – сме ги преобърнали и сме ги превърнали в незнание, самолюбие и леност. И така променени, изкривили своите сили, които Бог ни е заложил, няма как да не започнем да страдаме, както страда един болен човек, усещайки в себе си, своята телесна болест. (…)
Не, това не е упрек, това е констатация на нашето състояние. То може и да ни смаже, ако го осъзнаем, но може даде стимул. Това, че сме познали своята немощ, може да ни накара от нищи да станем богати, от немощни да станем силни. И това е естествено, когато познаеш своята немощ, да поискаш да се промениш, да станеш по-добър, по-чист, по-здрав… Защото на нищите духом Бог дава благодат. (…)
Но тук идва нещо много важно, братя и сестри. Ние, в желанието си да бъдем добри християни, забравяме за петата конкретна стъпка, която Христос направи за нашето спасение – това, че Той за всичко това, за нашето спасение, отиде на кръстна смърт, тоест понесе страдания, за да победи тлението на човека… И ако ние като християни избягваме страданията, които Бог ни праща като изпитания, в които да се научим на смирение, на кротост, на въздържание…, то ние изпускаме най-същественото в делото на нашето спасение. Не може без страдание, както не можеше без кръстната смърт на Христос да се случи спасението. В изпитанията ние най-категорично осъзнаваме кои сме, и очи в очи се сблъскваме със злото. И в този сблъсък можем да го победим. (…)
Цялата проповед чуйте в прикачения видео файл:
Митарят Закхей
Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...
Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)
Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...
Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината
Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.
Какво се случва в центъра

Изложба "Българско Възраждане във Варна"
На 14 февруари от 13:30 ч. в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” във Варна (ул. „27 юли” № 9) ще бъде открита изложба „Българско Възраждане във Варна” . Темата е избрана в чест на три важни годишнини през 2025 г. – 165 години Първа...

Алтернатива, февруари 2025
В новия брой на „Алтернатива”. Как да обичаме, без да изискваме, без да се опитваме да подчиняваме ближния на своето его? Христос ни е дал много примери за истинска любов в Евангелието... Остава нашето участие - да Му се доверим...

Инициатива за изграждане на десетметров светещ кръст
Нека подкрепим инициативата на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в кв. „Владислав Варненчик“ и Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ за изграждане на десетметров светещ кръст!
Ценности
Първата литургия на български език във Варна
„Кирила Философа и учителя словенскаго, сиреч блъгарскаго…”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Радост за възрастните хора в дом "Гергана"за Въведение Богородично
Събития
Десет години от упокоението в Господа на отец Георги от Жегларци
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Какво се случва в центъра
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Православни светии
Похвално слово за Кирил Философ
Името на св. Трифон означава мекота, нежност и деликатност