Петте стъпки за спасение
Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя преди Въздвижение – 12 септември 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна
Днес е неделята, преди да отпразнуваме Въздигането на Светия Кръст на 14 септември – ден, за който може да кажем, че е един ключов момент за нашето възраждане и за нашето спасение. Защото в този ден ние си спомняме кръстните страдания на Христос, осъзнавайки и осмисляйки изкупителната Му жертва за нас и за нашето спасение.
Въпросът за спасението е актуален за всеки един човек, а за мислещите и за тези, които осъзнават своето падение, своята смъртност, своето отдалечаване от Бога и живота, този въпрос е най-актуален. А тези, които наближават края на своя живот, съвсем категорично си задават въпроса за спасението – или примиренчески приемат смъртта като край на битието… Ние, които се спасяваме, трябва по някакъв начин да сме наясно как се случва спасението и Кой е Спасителят.
В Евангелието, което Църквата ни предлага да се чете в този ден, се казва, че Христос е Спасителят, и Той като такъв ще бъде издигнат на кръст, подобно на това, както Моисей в пустинята издигна змията като първообраз на изкупителната жертва, която Синът Божий ще трябва да принесе за нашето спасение. Той всъщност вече я принесе, бивайки издигнат на кръст, на който умря, но в смъртта или по-точно със Своята смърт победи смъртта. И смъртта вече не съществува за тези, които вярват в Него. (вж. Йоан 3:16) Следователно спасението и вечният живот, който ние чувстваме като дълбока духовна жажда, са възможни само ако повярваме в Сина Божий, Когото Бог изпрати като Свой единороден Син, за да спаси човечеството.
И сега искам да обърна вашето внимание на няколко основни аспекта, според св. Максим Изповедник – как се е случило това спасение и какво всъщност ние трябва да направим като основни стъпки към своето спасение, съобразно това, което Христос е направил. Защото, както казва св. Григорий Богослов, спасението е възможно само след като се съединим с Бога, по друг начин не е възможно. Но дали ние си поставяме въпроса за спасението, или безрезервно, примиренчески очакваме края на своя живот, като зачеркване от битието и изчезване? (...)
Св. Максим Изповедник казва, че първата стъпка, която Христос направи за нашето спасение, е че прояви воля и категорична решителност да извърши това спасение. Защото не можеше да гледа Своето творение, което сътвори по Своя образ, да умира и да бъде подвластно на тлението. (...) Христос със своето въплъщаване заедно с това, че ни дава живот вечен, Той ни избавя и от тлението, като съединява Своята божественост с човешкото естество, и в това единство освещава човека, като го връща отново в неговото достойнство.
Втората стъпка на Христос за нашето спасение, е това, че Той през целия Си живот като Богочовек показа абсолютната добродетел – какво означава добродетел, какво означава благост, какво означава любов. Служейки на хората, Той показа всичко това, бидейки загрижен, от една страна, за всеки, когото срещаше, а от друга страна – за спасението на цялото човечество. И разкривайки в Себе Си тази добродетелност, Той всъщност показва какъв може да бъде човекът и към какво трябва да се стреми. И за този стремеж Той ни е дал духовни сили, една от които е желателната – да желаем тези добродетели и да искаме да израстваме в тях.
Третата стъпка, която Христос е направил, нещо, което е толкова важно, но на което обръщаме страшно малко внимание, абсолютно равнодушни сме дори когато стоим в храма, това е, че Христос е дошъл да ни просвети духовно. Чрез Своето слово и чрез Своето учение Той ни разкрива цялата истина на живота, защото – казва св. Максим Изповедник – цялото Му естество не може да понася незнанието. И затова при сътворяването ни Той ни е дал сила, първата духовна сила – силата на разума – за познанието на истината. Затова и винаги казваше: „Аз съм истината”, и това не е случайно, не просто характеристика, която правеше на Себе Си, а откровение – за всеки един от нас, за тези, които търсят истината – за да я намерят. (...)
Четвъртото, на което ни учи Христос, е че във всяко едно дело за постигане на добродетелите и за познанието на истината е необходимо голямо усърдие от наша страна, защото нямаме ли го усърдието, нямаме ли постоянството в познанието на истината, в придобиване на добродетелите, нямаме ли постоянство за израстване в духа на истината, ние дори да ги знаем и да сме подплатени със знанията – нищо не струваме. Защото освен знанието, освен добродетелите, Бог ни е дал още една сила – категорично и решително да се стремим да познаем и постигаме това. (...)
Трябва да признаем, че един от основните проблеми на човека, а на съвременния особено, това е липсата на решителност, на постоянство, на усърдие – разбирайте – на аскеза, тоест подвижничество за постигането на своето спасение. Ние сме лениви, защото всичките тези три сили на душата – разумната, желателната и раздразнителната (която трябва да проявява решителност) – сме ги преобърнали и сме ги превърнали в незнание, самолюбие и леност. И така променени, изкривили своите сили, които Бог ни е заложил, няма как да не започнем да страдаме, както страда един болен човек, усещайки в себе си, своята телесна болест. (…)
Не, това не е упрек, това е констатация на нашето състояние. То може и да ни смаже, ако го осъзнаем, но може даде стимул. Това, че сме познали своята немощ, може да ни накара от нищи да станем богати, от немощни да станем силни. И това е естествено, когато познаеш своята немощ, да поискаш да се промениш, да станеш по-добър, по-чист, по-здрав… Защото на нищите духом Бог дава благодат. (…)
Но тук идва нещо много важно, братя и сестри. Ние, в желанието си да бъдем добри християни, забравяме за петата конкретна стъпка, която Христос направи за нашето спасение – това, че Той за всичко това, за нашето спасение, отиде на кръстна смърт, тоест понесе страдания, за да победи тлението на човека… И ако ние като християни избягваме страданията, които Бог ни праща като изпитания, в които да се научим на смирение, на кротост, на въздържание…, то ние изпускаме най-същественото в делото на нашето спасение. Не може без страдание, както не можеше без кръстната смърт на Христос да се случи спасението. В изпитанията ние най-категорично осъзнаваме кои сме, и очи в очи се сблъскваме със злото. И в този сблъсък можем да го победим. (…)
Цялата проповед чуйте в прикачения видео файл:
Истината живеела в него
Свети Йоан не просто се ражда от мъж и жена, той се ражда чрез Божията благодат. Той дошъл с мисия – да прави пътеките прави за Онзи, Който иде след него. В тези прави пътеки трябвало човек да казва истината, безкомпромисно...
Кой трябва да проповядва в Църквата?
Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...
Безстрашието на любовта
Отиват да помажат не тялото на техния Бог, а тялото на техния Любим, Онзи, Който е докоснал сърцето и душата им, Който е оставил стъпки в тях. Те не могат да го разберат, но усещат, че това е много важно. В този момент само по този начин са могли да изразят мъката си...
Какво се случва в центъра
Участие на младежите от Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" в поклонническия път „Рилският Чудотворец“ 2026
С благословение и молитва младежите от Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ се присъединиха към участниците в Националния поклоннически поход „Рилският Чудотворец“ и заедно успяха да извървят пътя доо Рислката света обител, за да се поклонят на мощите на Св. Йоан Рилски.
Мастър клас по иконопис 2026 – образът на Св. Йоан Рилски Чудотворец
На 10 август започва Мастър клас по иконопис, воден от художниците-иконописци Илка Колева-Димитрова и Диян Димитров. Тази година в продължение на 10 дни участниците ще изрисуват образа на най-почитания български светец - Св. Йоан Рилски Чудотворец.
Младежите от ДПЦ „Св. Архангел Михаил“ се включват в поклонническия поход „Рилският Чудотворец“
С молитва и благословение днес отпътуваха младежите от Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“, които и тази година ще се включат в Националния поклоннически поход „Рилският Чудотворец“, посветен на небесния покровител на българския народ – Свети Йоан Рилски.
Култура
Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание
Пътят на буквите. Делото на светите Братя Кирил и Методий (+видео)
Ценности
Победата и смъртта в контекста на войната
Почитта към светите братя Кирил и Методий
Кой изпраща св. Кирил и Методий в централна Европа - императорът или патриархът?
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Събития
Награждаване на националния конкурс „Българските архитектурни паметници в макети“ - 2026
Неделя Кръстопоклонна в Керкира – съслужение на българско и гръцко духовенство
Протопсалтът Григорий Дараваноглу гостува в България за семинар по византийска музика
Какво се случва в центъра
Поклонническо пътуване до Южното Черноморие – финал на младежкия лагер „Небесни деца“
"Светлина и приятелство" - финална изложба на майсторския клас по фотография за младежи
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Христос Воскресе!“ - нова детска книга, издание на сестринството на Клисурския манастир
Излезе от печат книжката „Акатист към Пресвета Богородица Скоропослушница“
Православни светии
Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски
Св. Константин Велики в историята на Църквата
