За да бъде светът спасен (Йоан 3:17)

13.09.2023 г.
Разпятие Христово. Жените при Кръста, акварел, 2019 - худ. Юлия Станкова
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделя преди Въздвижение, 09.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

Ето че неусетно застанахме на прага на Кръстовден, Въздвижението на Кръста Господен. И вчера, когато празнувахме рождеството на Богородица, неизбежно си мислехме за това, което следва. А в тази неделя, неделята преди Въздвижение, четем най-красивото Евангелие от всички - Евангелие, което ни дава да разберем, защо Бог прави тези неща за нас. Защо Бог изпрати Сина Си тук, на земята, за да умре и страда… Защото обикнал света повече от всичко. Обикнал го така, че да може да предаде Сина Си за този свят.

Когато бях студент в Богословския факултет, един професор ни зададе въпроса: Защо Бог е сътворил света. След като Бог е съвършен, след като е велик, след като е пълнота – защо създава този свят? Има ли Той необходимост от създаването на този свят с всичките тези люде…  Ние естествено започнахме да мъдруваме, от сърце… Много се смяхме. И накрая професорът каза: От любов… Защото Господ в Своята пълнота е пълнота от любов, която иска да бъде изявена… И Той създава твоя свят, за да го обича. За да може в този свят да се проявят всички Негови порядки на любовта. И тези порядки на любовта се проявяват и във взаимоотношенията между хората, в онази връзка между падналия човек и падналия свят. (…)

Едно време всяко лято ходех на село, при моята прабаба. Тя живееше в една кирпичена къща и понеже нямаше такива хубави икони като сега, от някакъв вестник си беше изрязала и сложила в рамка една рисунка на мъж и жена – тъжни, заминават нанякъде, а зад тях един голям образ с пламтящ меч застанал и ги гледа страшно… Тази картина винаги ми е навявала страх. Да гледаш мъката на едни хора и някой, който явно е сложен там, за да ги нарани... Попитах баба Мария, Бог да я прости, какво е това. И тя в своята чистота на вярата каза: Това сме ние и защото не слушаме и не чуваме какво ни казва Бог, Той ни слага препятствия, за да не би да се върнем при него неподготвени. Защото, - каза тя, - любовта, която трябва да имаме, сме я превърнали в любов към себе си.

Почти нищо не разбрах от тези думи тогава, ала ги запазих някак си в себе си, и когато в днешния ден четем това Евангелие, че Христос идва на тоя свят, защото е проводен, защото Бог продължава да си обича този свят, който отстъпи от Него, тогава въпросът, който си задавам аз, е: Как ние можем да обикнем Бога?... Да, явно е, че в нашия живот имаме любов – любов към страстите, любов към това, да нараняваме другите, донякъде и любов към себе си, макар и егоцентрична… Ала тази любов, която да сътворим, сякаш ни липсва, тази любов, която да направи неживата материя жива, сякаш я нямаме… А сме сътворени по Негов образ и подобие…

Как ние можем да обичаме? Думите на ап. Павел в днешния ден сякаш ни дават ключа за това – че чрез кръста се е разпнал за света и светът за него, че за света има значение вече новата твар. Ние – родените от плът, от страстта на своите родители – имаме шанса, не… имаме силата до станем нова твар. Имаме тази велика цел – да се преродим от вода и дух (…) Нов човек идва в света. Нов човек, който трябва да се възпита по нов начин. Нов човек, на който трябва да се покаже пътя, по който да върви… Но се оказва трудно да покажем пътя на светеца. Защото светостта няма път. А всеки сам издълбава този път в сърцето и душата си… Светостта не е даденост, тя се придобива… като поставим в центъра на живота си за мерило Христос(…) 

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра