Нашият път към живота

14.09.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган на Въздвижение на Светия Кръст Господен – 14 септември 2021 г., храм „Св. Николай Чедотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри,
Днес е Кръстовден. В този ден възпоменаваме изкупителната жертва и кръстното страдание на Иисус Христос. Този, Който именно на кръста се яви като Цар на света. По друг начин казано – нашият Цар, в Когото е цялата пълнота на живота и на Божествената слава, е всъщност убит и разпнат на кръст.

Звучи парадоксално, иска ти се да избягаш, да се скриеш, когато осъзнаваш, че християнството не е възможно и не би било възможно без кръстните страдания на Христос. А всъщност Христос се издигна доброволно на кръста, защото само чрез Своите страдания и само чрез Своята смърт Той можа да победи тлението на хората и смъртта. Там, на кръста, Христос като Богочовек се срещна с нашата паднала природа и със смъртта. И в тази среща смъртта на можа да надделее над Неговата божествена слава и бе победена. И затова ние казваме: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Възкръсна ХристосВъзкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба…”

В днешното утринно евангелие (Йоан 12:28-36), ако сте били внимателни, се чете един много интересен стих, в който се казва: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си”. Това е велико пророчество – че издигнат на кръста, Той привлича към Себе Си всички. Знаете ли защо – защото в нашата осъзната немощ, когато осъзнаваме своята смърт и своето тление, ние няма как да не стигнем до пълно разочарование и отчаяние. Не искаш да живееш, когато осъзнаваш, че смъртта те дебне отвсякъде. Признайте си, че е така!. Само че с признанието на тази немощ мнозина от нас се отчайват и страдат,и не знаят как да продължат, на какво да се зарадват в живота, когато осъзнават, че нищо не струват пред величието на Бога. А и смътта отвсякъде дебне... Как да не се разочароваш, как да не се отчайваш в този страх?

Но Христос казва: „Аз от кръста ще ви привлека всички”. Защото на Кръста стана победата над смъртта, и смъртта вече не съществува. Но св. Григорий Богослов казва, че само в единството с Христос е възможно спасението. Само чрез единението с Бога е възможно. Затова в осъзнатата ни немощ не ни остава друго, освен да се съединим с Победителя над смъртта. Нищо друго. И тук е въпросът, как да се съединим с Него? Как да живеем така, че целият ни живот да е единение с Христос? Това никога не може да се случи, ако ние преди това не Го обикнем като живот!

Св. Ириней Лионски, тълкувайки думите на св. апостол Павел, че Божията сила се проявява в нашата немощ (вж. 2Кор. 12:1-10), казва, че когато човек осъзнава своята немощ и това, че той е смъртен, виждайки величието и славата на възкръсналия Христос, Който е истина и живот, той няма как да не се залови за Него в своята безизходица. И няма как да не Го обикне, защото само в Него има живот. Следователно в осъзнатата немощ ние се учим на любов към Бога. Св. апостол Павел в същото послание казва, че търсейки изход от своята немощ, чува от Бога утеха: „Стига ти Моята благодат”, и разбира, че немощта му е,за да не се превъзнася, а да познае силата на Бога.

Това се отнася и за нас. Ние, знаейки, че ни е достатъчна Божията благодат, можем наистина да се смирим в своята осъзната немощ. Без да се отчайваме. Защото към отчаянието в нашата немощ ни води нашата гордост, докато не осъзнаем, че ние всички се лекуваме... Но едно е да осъзнаеш, че ти по принцип нищо не струваш, а друго е да осъзнаеш, че ти нищо не струваш пред величието на Бога. Именно това е нужно – винаги да бъдем в Неговото присъствие и да Го молим да ни праща Своята благодат. Защото Той винаги ще ни чуе и ще ни прати Своята благодат в нашата немощ. И тогава ще са действителни и силни думите, казани на апостол Павел: „Стига ти Моята благодат”, радвай се в нея!

Това са невероятни думи на утешение, и нямаме други. Другият вариант е да си скрием главата в пясъка и да се чудим какво оттук нататък ще става. Но изяснявайки тези неща, от скептицизма на разочарованието и болката на отчаянието, до осъзнатата немощ, ние трябва да знаем изхода, единствения изход – Божията благодат, с която Кръстът, на който ние днес се покланяме, идва като сила Божия. И затова ап. Павел казва: „словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (1Кор. 1:18) От Кръста идва благодатта, която е и утешение, и подкрепа, като Божия сила в нашата немощ.

Затова, братя и сестри, на Бога да се надяваме в своите немощи, от Него да се храним, от Неговата благодат и от Неговата правда и от Него като живот, и на Него да се покланяме. Това е нашият път и въобще пътят на човечеството към живота. Нека Божието благословение и Неговата милост бъдат с всички вас. Амин.

Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра