Кой трябва да проповядва в Църквата?

02.06.2024 г.
Христос и Самарянката, художник: Юлия Станкова
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов в Петата  неделя след Пасха – на Самарянката, 26 май 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Може да изглежда странно на пръв поглед защо Църквата е подредила така тези Евангелски четива в неделите, когато ние все още отбелязваме Христовото възкресение, когато все още не е дошло Възнесение, не е минала и Петдесетница. Какво отношение има тук този текст на разговора на Спасителя със Самарянката именно към празника Пасха?

Има два откъса от Евангелието, които човек, когато чете нелицемерно, може наистина да съотнесе към себе си. Първият – това е притчата за блудния син... а тук, тук виждаме отново един текст, в който няма как да не видим себе си в образа на самарянката. Някои биха попитали как точно?

Какво е, братя и сестри, Пасха? От еврейски означава избавление, но също така означава и промяна. Бог използва този 40-годишен преход през пустинята, за да може да излекува древния Израил от спомена му за всичко онова, което имаха в Египет и се насищаха. Това мистично е образът на човека, живеещ без Бога. Подобно на блудния син, който отиде в онази страна и живя там, както намери за необходимо. Тук именно е връзката с Пасха, събитието, което означава промяна на човека, което ни провокира да погледнем по един различен начин, реално да преценим нашето състояние и нашата отдалеченост от Бога.

До Якововия кладенец край Сихар в образа на самарянката виждаме себе си. Христос и Неговото благовестие, което ни възвестява истината и вечния живот, и ние, потъналите в грехове хора, които носим само името християни, а живеем по стария начин...

Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя, на избрания месия, който ще изкупи човечеството от греха и смъртта. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...

Можем ли и ние да променим живота си? Да станем проводници на тази благодат, да стенем живи извори на това благовестие, което не да пазим само за себе си, а да го разгласяме на всички онези, които имат нужда (...)

Цялата проповед и Евангелския текст чуйте в прикачените файлове:

22.05.2022 г.
Да се помолим за отец Илия - Бог да го напои със Своята жива вода, за да се възстанови от тежката операция, и да го изцели от болестта! Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

А вечен живот е да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Йоан 17:3)

16.06.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Днешната неделя Църквата е посветила на светите Отци от Първия вселенски събор. Интересно време и място да отбележим тяхната памет – между Възнесение и Петдесетница…

Да не осъждаме

09.06.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Лишените от тази дарба на зрението, не виждат изкушенията на света.Те чуват, и онова, което чуват, много добре го осмислят. За тях думите за рая, за вечния живот, това е една голяма радост – че имат бъдеще, което не е в тъмнина...

Искаш ли да оздравееш? (Йоан 5:6)

26.05.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Странен въпрос! Как може да се пита един болен дали иска да бъде здрав? Все едно да питаш гладния: „Искаш ли да ти дам да ядеш?”... Всъщност въпросът, който задава Бог, не е риторичен, а е съвсем сериозен: „Искаш ли ти да бъдеш господар на своя живот?”...

Какво се случва в центъра