Летни уроци в Първото българско училище на Варна - 2019

От началото на юни започнаха летните групови посещения в Духовно-просветния център. По традиция това са сборни детски групи от летните занимални в града. По време на посещението за около два часа децата неусетно се потапят в атмосферата на Възраждането.

От кратката въвеждаща беседа на двора те научават историята на мястото и защо улицата, на която се намира, е наречена „27 юли”. На паметника на варненските възрожденци децата прочитат имената на хората, пожертвали много усилия и средства, за да пробудят българското самосъзнание на своите сънародници в града, да построят училище за българските деца и да устроят храм, в който на български език да прославят Бога. Разбират, че на това място по-късно, на 27 юли 1878 г., са посрещнати руските войници при освобождаването на Варна, за което ни напомня другият паметник в двора. В пространството зад храма се покланят на гроба на първия свещеник, отец Константин Дъновски, и разглеждат откритата изложба „Проглас към Евангелието”, която включва образите на ключови личности от Първото българско царство, свързани с приемането на християнството в България.

След това групата влиза в храма - на първия етаж на някогашното училище. Децата усещат миризмата на старата дървесина, сядат на стасидиите, чуват как скърцат дъските под краката им, и научават може би за първи път защо палим свещи, какво значи обща молитва, какво представляват иконите и кои са светците, как е правилно да се прекръстиш и какъв е смисълът от това. После на втория етаж разглеждат новата изложба „Българската писменост”. Тази година тя е посветена на живота и словото на св. Софроний епископ Врачански.

Как човек става светец? Един от начините, както се оказва, е този, по който е преминал животът на поп Стойко Владиславов от Котел. Децата, особено третокласниците, сами започват да дават отговори на поставените от нашия сътрудник въпроси, откривайки, че наученото в часовете през изминалата година може да им е полезно извън училище, че то има реална стойност. Особен интерес предизвиква сбирката стари книги, ръчно написани и подвързани (защото други преди св. Софроний е нямало), както и първата печатна книга на български език, която той сам превежда и издава през 1806 и която продължава да се издава доднес – сборникът с проповеди „Неделник”.

Накрая на двора децата се запознават с една част от културата на всеки дом в миналото, в която основна роля е имала жената. Наричаме това занимание „Азбука на хляба”, тъй като по време на него научават как се прави хляб „от А до Я”. Съвременните малки потребители на презадоволения пазар започват да си дават сметка колко дълъг е пътят на житното зрънце, докато стане част от топлия току-що изпечен хляб, и колко труд и сговор са нужни в едно семейство, за да има то хляб през цялата година.

Труд и сговор са нужни и в много други случаи, когато искаме да направим нещо заедно, затова се надяваме, че наученото по време на посещението в Духовно-просветния център ще остане в паметта на децата и ще им служи в живота занапред. (Още снимки - в Галерията)