Кои знания и опит да предадем на децата?

Хлябът в православната християнска култура. Това беше темата на изнесеното обучение за ръководителите на школите в Общинския детски комплекс, което се проведе на 25 ноември в Духовно-просветния център като част от програмата „Семейството е свято”, посветена на Деня на християнското семейство – Въведение на Пресвета Богородица в храма. Домакин на срещата беше иконом Василий Шаган, предстоятел на храм „Св. Архангел Михаил” и храм „Св. Николай Чудотворец” и ръководител на центъра. Той разказа на гостите за символиката на хляба в Православната църква и ролята му в църковното богослужение, за начина на приготвяне на просфори и какво означават символите на печата, който се слага върху тях.

След това отец Василий насочи вниманието им към модела за общност и единство между хората, който предлага Църквата. Много точен за тази среща се оказа образът на Църквата, описан от дванадесетте апостоли в Дидахия. В Църквата Христос ни събира като пръснатите отделни зърна и ни замесва в един хляб, в една общност. Нищо друго не може да ни накара да се чувстваме така единни, въпреки нашите различия, както жертвата, която Христос извършва за всички, без да прави разлика кой кой е. Той вижда в нас не нашите различни индивидуални качества, а потенциалната възможност всеки един от нас да стане член на Неговата Църква, на Неговото Тяло, на което Той Самият е главата. И събрани и замесени в едно тесто, в това единство, ние се явяваме квас за целия свят – бихме могли да подквасим целия свят с единството помежду ни. Това е Църквата. Но така описана – като хляб, като единство на верните, в този свят тя се проявява в Литургията. Там се случва това общение на любов в името на Христос. И колкото повече се стремим към това общение, и се стараем да сме истински членове на Христовата Църква, толкова по-добре разбираме, че сме събрани не в името на някакви лични прищевки и молби, а в името на нашето единство и на Царството Божие, което Христос ни е открил. Не бива да ходим на църква в името на сегашните наши желания за земно благополучие, за колата, за детето и така нататък. На Литургията всички отиват с надежда за Царството, в което няма нищо временно, а всичко е вечно. И ако човек знае това, не би позволил да му представят Църквата като отживелица или само един елемент от традиционната ни култура, а ще знае, че в нея е истинският живот.

След беседата срещата придоби по-практически характер. Учителите се включиха в приготвяне на хляб съвместно със сътрудниците на центъра. Така те имаха възможност да видят на практика как протичат заниманията на детските групи, които посещават  Духовно-просветния център с цел да научат повече за хляба. Неусетно някои от гостите започнаха да си припомнят своите първи преживявания от досега до културата и традицията на хляба – обикновено под вещото ръководство на своите баби. Други на глас се питаха дали техните деца са успели да поемат достатъчно опит от тази култура, за да продължат да я предават и те нататък?

Докато чакахме хлябът да се изпече, започна третата част на срещата – разговорът с Борислав Аврамов, отговарящ за духовната просвета сред младежта към Варненската митрополия и сътрудник на центъра. Той обърна вниманието на учителите към един основен въпрос за духовната култура на човека.

През 17 век в европейската философия, която започва да се доминира от науката, се появява направлението деизъм. В него на Бог е оставено място само на философска първопричина за битието. Християнското разбиране за Бог като Творец и Спасител, както е отразено в Библията, се нарича с понятието теизъм. Западната философия обаче тръгва по пътя на деизма, който постепенно прераства в агностицизъм – учение за непознаваемостта на Бога, и накрая достига до атеизъм – пълно отхвърляне на философската идея за Бога, защото тя вече е абсолютно абстрактна и излишна за науката. За съжаление поколение учители и въобще българи са възпитани в традициите на атеизма, а не в християнското разбиране за живия Бог, Който постоянно участва в живота и спасението на света. Това заместване на живия Бог и Спасител с философско понятие (теизъм) или с неговото отрицание (атеизъм) лишава човека от духовна основа и превръща света в мъртва и опасна среда, в която трудно намираме истината за себе си. Но знаейки пътя, по който Бог фриволно е превърнат в идея, бихме могли да обърнем начина си на мислене и да се завърнем при Него. Стига да искаме и да Го последваме.

Скоро залата се изпълни с аромат на топъл хляб и шарена сол, който всеки отнесе като спомен от днешната среща и уроците в нея.