Божият дух и жаждата за правдата

Проповед на иконом Василий Шаган в Петата неделя след Пасха - на самарянката. 6 май 2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Днес си спомняме за самарянката и как Христос разговаряше с нея при Якововия кладенец. Този момент, братя и сестри, възможно е ключовият, а може би дори най-главният момент в Светото Евангелие. Защото виждаме как старозаветното мислене за Бога и за това, как трябва да Му се покланяме, се срещна с Истината, т.е. със самия Христос, Който казва, че оттук нататък трябва да Му се покланяме в дух и истина. Защото Бог е дух… Ключов момент е, братя и сестри, и може би с тези думи започва християнството. В Стария Завет хората, обременени от Закона, от различни предпоставки, предразсъдъци и страхове, в своето сухо отношение към Бога, не винаги можаха да различат Неговия дух. Но ето, че Христос дойде и разкри цялата пълнота на Бога… Духът на Бога, братя и сестри, е особен дух, и той започва от човешката жажда за правдата. Защото в жаждата за правдата не работят никакви закони. Там е жаждата за свободата... Оттам идва нашата надежда, братя и сестри, и то не като основна добродетел, а надежда като творчество, надежда, в която чуваме отговора на Господа. (…) (Вж. продължение на 1 част във видеозаписа)

* * *
След св. Литургия:
Какво е да живееш, братя и сестри, в XXI век, в който тържествува тази общочовешка разслабеност и отпуснатост? В същото време виждаме как християните вярват във възкресението от мъртвите и живот в бъдещия век, поздравяват се с възкресението на Христос, Когото преди това са разпънали, и се радват на своите мъченици, най-яркия сред които е свети Георги Победоносец, когото честваме в днешния ден. (Вж. Още за св. Георги)

Кое точно е нашата вяра, кое точно е нашият живот и кое е истината на живота? Ето днес, в разговора на Христос със самарянката чухме, че на Бога трябва да се покланяме в дух и истина. Всякакво друго поклонение би ни връщало към старозаветното законничество, което хората още преди 2000 години са превъзмогнали, приемайки месията Христос, като истина на живота… Затова, отговаряйки на своите религиозни потребности, а аз вярвам, че ги има във всеки един човек, нека не служим на Бога дребнаво, като на малкия идол, принасяйки му там някаква жертва, както е било по време на езичеството, или малката свещичка, без да знаем защо го правим и без да осъзнаваме, че в поклонението на истинския Бог трябва да тържествува на първо място любовта към Него и към ближния. Едно е да не знаеш, че Бог е любов, и да се страхуваш от Него, защото те дебне за всяка дребна крачка и може да те накаже, и съвсем друго – да знаеш, че това е Бог, Който е казал: „Вие вече сте свободни, защото знаете какво прави вашият господар”. А нашият господар, Който е небесният наш Отец, иска да извади от нас човешкото и да го освети до степен, че дори да се уподобим на Него… Сами разбирате, че да извадиш човешкото и човещината в себе си, няма нищо общо с всякакво друго религиозно служение. Очовечаването на човека е религия, или вяра, която води към усъвършенстване и богоуподобяване. И това на свой ред ни кара да слушаме Този, Който ни казва: Блажени са тези, които жадуват за правдата… и вие, които не се страхувате да изоставите своя живот заради Мене.

Но затова трябва да се стегнем, братя и сестри. Да постъпваме отговорно спрямо всичко, което възниква в живота ни, най вече към основните екзистенциални въпроси за живота и за смъртта. За да можем да намерим отговор на въпроса: кое е животът и как трябва да живеем достойно за този живот, за да можем да го унаследим. Амин.