Нашата храна е волята Божия

Проповед на иконом Василий Шаган в Петата неделя след Пасха – на Самарянката. 17 май 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Братя и сестри, днешната неделя Църквата е посветила на тази жена самарянка, или по-точно на този уникален разговор на Христос със самарянката до Якововия кладенец. (Йоан 4:5-42) В тази уникална среща, за която тълкувателите казват, че сигурно се е случила по волята на нашия Отец небесен, се разкрива дълбоката същност за нашето разбиране относно това, в какво да вярваме, на какво да се надяваме и как да се покланяме на Бога. Тези въпроси винаги са стояли пред всички вярващи. И не само пред начинаещите, а и пред тези, които вече са се запознали със словото Божие. Защото колкото повече вникваме в него, толкова повече осъзнаваме, че нищо не знаем. Защото неговите дълбина и широта са толкова големи, че колкото повече се просвещаваме, толкова повече осъзнаваме неистовата нужда от тази святост, която по природа искаме да унаследим. И Бог ни дава възможност за това. (…)

В този разговор първо чухме за живата вода, която Христос обещава да даде на Самарянката, респективно на всички нас, която ще се превърне в нас в извор, който тече към вечния живот. Каква ще е тази вода, братя и сестри? Може би някой ще се досети, като каже, че това сигурно ще е словото Божие, Евангелието, което Христос е започнал да проповядва, и че колкото повече пием, тоест колкото повече го усвояваме и го приемаме в своето сърце, толкова повече се освещаваме и най-вече придобиваме не само чувство на смирение, а и цялата широта и пълното на това слово. Защото заедно със смирението и покаянието от словото Божие можем да придобием и вяра, и надежда, и любов, и състрадание, и милосърдие, но и дръзновение към Бога… Но други тълкуватели казват, че не за словото Божие става дума тук, а че Христос казва на жената, че ще прати на всички Светия дух. Духът на истината, Утешителя. Този, Който всичко възражда, Духът на правдата, Които наистина да просвети и освети всички. (…)

В изпитанията на днешното време, в което живеем, ние трудно се ориентираме, бунтуваме се, трудно можем да се смирим и да чуем всъщност какво ни казва Бог в Неговото слово, защото не сме просветени от Светия Дух. Да, Бог ни го е дал, Той слезе над апостолите на Петдесетница и всеки Го е получава при кръщение, но нали разбирате, че Той не действа механично в нас, а изисква от нас готовност да Го приемем, готовност да бъдем просветени и в надеждата си да бъдем устремени да живеем така, както Христос ни открива в днешното Евангелие: „Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина”. (Йоан 4:23-24) И това е вторият момент, който няма как да пропуснем в този евангелски откъс, но как да го разбираме?

От проповядването на тези думи досега са минали 2000 години и Църквата проповядва това слово на Христос от 2000 години, но в същото време тя констатира и признава и днес, че човекът трудно стига до това откровение – да се поклониш на Бога като дух и като истина. Затова и днес виждаме как мнозина от нас се покланят, робувайки на външното изразяване, или подхождат в еуфория, търсейки чудеса във вярата, или обредно. И затова вярата ни е някак повърхностна, няма дълбоки корени, поради което ние много често я губим. А други се разочароват, защото в това външно изразяване на вярата няма храна, няма жива вода, и се отказват. Но тъкмо това означава да се поклониш с дух и истина на Бога, бидейки просветен от Светия Дух, да разбереш, че Бог не е във външното изразяване, не е в буквата на закона, а в Духа, Който Той носи, Който няма нищо общо с нашето разбиране за живота, нито с нашата логика, нито с нашето разбиране за психология…

Ние много често се опитваме да снишим Бога до нашите разбирания. Устройваме живота си спрямо нашата правда, вместо да се стремим да живеем спрямо Божията правда. (…) Но Христос ясно казва на учениците Си: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.” (Йоан 4:34) Защото не само с хляб ще живее човек. Да изпълняваш волята на Бога, не е просто духовна храна, а храна, която осмисля цялото ти битие – не само земното, а във вечна перспектива. (…) И може би трябва  да се вслушаме в думите на Христос и да изпълним живота си със смисъла, който Той ни разкрива в Своето слово, да положим усилия да се справим със своята немощ. Защото само когато сме опитали и когато сме почувствали плода на тези усилия, само тогава ще получим надежда и дръзновение да продължим. С малки крачки, по думите на св. Йоан Лествичник, да се изправим. (…)
Ние не сме сами в тази борба и това не е обикновена психотерапия. В тази „психотерапия” участва истинският Лекар, нашият спасител Иисус Христос. Амин.
Текстът е със съкращения, цялата проповед чуйте в прикачения видео файл: