Кой трябва да проповядва в Църквата?

02.06.2024 г.
Христос и Самарянката, художник: Юлия Станкова
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов в Петата  неделя след Пасха – на Самарянката, 26 май 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Може да изглежда странно на пръв поглед защо Църквата е подредила така тези Евангелски четива в неделите, когато ние все още отбелязваме Христовото възкресение, когато все още не е дошло Възнесение, не е минала и Петдесетница. Какво отношение има тук този текст на разговора на Спасителя със Самарянката именно към празника Пасха?

Има два откъса от Евангелието, които човек, когато чете нелицемерно, може наистина да съотнесе към себе си. Първият – това е притчата за блудния син... а тук, тук виждаме отново един текст, в който няма как да не видим себе си в образа на самарянката. Някои биха попитали как точно?

Какво е, братя и сестри, Пасха? От еврейски означава избавление, но също така означава и промяна. Бог използва този 40-годишен преход през пустинята, за да може да излекува древния Израил от спомена му за всичко онова, което имаха в Египет и се насищаха. Това мистично е образът на човека, живеещ без Бога. Подобно на блудния син, който отиде в онази страна и живя там, както намери за необходимо. Тук именно е връзката с Пасха, събитието, което означава промяна на човека, което ни провокира да погледнем по един различен начин, реално да преценим нашето състояние и нашата отдалеченост от Бога.

До Якововия кладенец край Сихар в образа на самарянката виждаме себе си. Христос и Неговото благовестие, което ни възвестява истината и вечния живот, и ние, потъналите в грехове хора, които носим само името християни, а живеем по стария начин...

Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя, на избрания месия, който ще изкупи човечеството от греха и смъртта. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...

Можем ли и ние да променим живота си? Да станем проводници на тази благодат, да стенем живи извори на това благовестие, което не да пазим само за себе си, а да го разгласяме на всички онези, които имат нужда (...)

Цялата проповед и Евангелския текст чуйте в прикачените файлове:

22.05.2022 г.
Да се помолим за отец Илия - Бог да го напои със Своята жива вода, за да се възстанови от тежката операция, и да го изцели от болестта! Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Когато сърцето търси изход

21.07.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Как трябва да живеем, за да каже Той: Ето, този е Мой възлюбен син?!... Колкото и странно да е, това започва с дръзновението да видиш другия човек, с дръзновението да откриеш себе си в другия, да направиш така, че той да бъде щастлив и радостен...

Всеки ден е ден за избор

20.07.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

На 21 юли (неделя) се навършват две години от кончината на отец Илия. В същия ден, след Божествената света Литургия в храм "Св. Николай Чудотворец", Варна, ще бъде отслужена панихида в негова памет.

Да бъдем свидетели

14.07.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Оказва се, че за да светим в този свят, не се изисква от нас да бъдем насилници, да бъдем взискателни към хората... Да свидетелстваш, означава да живееш с Христа, да бъде нашият живот изпълнен с радост и дръзновение в дома ни, в работата ни...

Какво се случва в центъра