Три примера за живот, с които да изпълним нашия

05.06.2018 г. Вечерня в храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна. Протойерей Михаил Манев за предстоящата Неделя на Самарянката – през 2018 г. на 6 май – деня на св. великомъченик Георги Победоносец и св. праведен Иов Многострадални.

Предстои ни един ден, в който ще чуем Евангелието за самарянката, но също така ще почетем и паметта на св. Георги, на смелия, на храбрия. Онзи, който въпреки страха, въпреки смъртта, въпреки опасността дръзнал да се изправи срещу властите, за да каже истината. Но храбростта не е липса на страх, а въпреки страха да говориш това, което е истина, това, за което съвестта и вярата те изобличават.

Ние в този свят сме много странни. Всички сме ултраправославни и, когато трябва в неделя да защитим вярата си и мястото си на опашката за Причастие и нафора, сме много твърди – да постим в сряда и петък – няма равни на нас, всички пости можем да спазим, а домашните може да ги разкъсаме ей така, само с думи. Ала когато дойде време и нашият пряк началник ни каже, че в неделя трябва да работим, тогава си подвиваме опашката, защото „трябва”, и дори не опитваме да кажем, че искаме първо да отидем на църква, а после – на работа. Защото ни е страх, и то истински. Толкова, че не можем дори да се вдигнем главата от страх.

Така става и когато човекът, с когото живеем, не иска да пости с нас. Ние сме съгласни да опитаме да издържим на изкушението ден-два, и след това да се предадем, без да покажем твърдостта на нашата вяра. Защото ни е страх. Не като св. Георги, който също като човек е изпитвал страх, ала е имал упование в Бога – че Бог ще го запази. И думите към императора - „По-скоро ти ще се измориш да ме измъчваш, отколкото аз – да търпя мъчения” – сякаш се отразяват в нашия живот…

Но разбираме св. Георги, той е бил войн – живял в оскъдица, в палатка, в кал, мизерия, всеки ден е подлагал живота си на смърт… А ние живеем в палати – имаме течащ вода в тоалетната, на краката ни е топло, а ако, не дай Боже, ги намокрим, бързаме да се преобуем, за да не настинем и умрем. И когато началникът иска да работим в неделя, ние се страхуваме не за друго, а за да не загубим благините, които имаме в тоя живот.

Но в този ден честваме и онзи Иов, многострадалния. Стълб за всеки един християнин – как човек да понесе страданията в живота.

Иов бил богат човек, много богат, според сегашното състояние може да кажем, че е бил милиардер. Имал седем сина, три дъщери, стада с овце и камили, коне, волове… И става така, че Бог се хвали с многострдалния Иов, а дяволът Му казва, че Иов Го хвали и прославя, защото е богат. И Бог разрешава на дявола да отнеме богатствата му. В един ден Иов изгубва всичко – и имота и децата си, остава сам с жена си, но в страданията продължава да хвали Господа и не го проклина. Бог сочи това на дявола, а онзи Му отвръща, че Иов Го почита, защото е здрав. И тогава Бог допуска дяволът да се допре до тялото му. Иов е поразен от проказа и живее на бунището, далеч от хората, и е благодарен, когато кучетата ближат раните му и облекчават страданията му. Жена му, която го обича, го съветва да прокълне Бога, та Бог да го убие и да сложи край на страданията му. На това Иов отвръща: „Само когато ни даваше всичко ли можеше да хвалим Бога? Нима сега не е жив? Нима аз не съм жив, та да му благодаря?” И тогава идват тримата му приятели и следва един интересен диспут с тях, който съветвам всички да прочетете – за Бога и Неговото съществуване.

Ето колко е разнообразен предстоящият ден. Сякаш да изпълни нашия живот. Самарянката, която търси пътя към Бога – търси извора на вечната вода, която утолява жаждата и прави човека жив. Онзи, който вече е намерил този извор и има доблестта да свидетелства храбро срещу злото, да свидетелства за правдата на този Извор, че Той наистина дава жива вода. И онзи, който ни показва, че дори водата да се отдръпне от нас, дори да мислим, че сме изоставени, единственото, което трябва да направим, е да хвалим Бога, защото Бог никога не ни изоставя – винаги ние Го изоставяме и се отдалечаваме. Но Той никога не се отдалечава.