
Животът като приключение, в което може да срещнем Господ

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Симеон очакваше мир за Израиля. Живееше в очакване въпреки своята пределна възраст, както чухме. И ето, че дочака да срещне това „помирение” – Младенеца Христос, Който по обичая, като първороден син, бил донесен в храма на 40-ия ден от родителите си, да Го посветят на Бога. При тази дългоочаквана среща Симеон възкликнал с тържествен глас: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение”.
Тази среща, братя и сестри, е среща на човеците със Спасителя. С Бога. Ние като вярващи, по един или друг начин, също я преживяваме и като човеци очакваме да се случи нашето спасение в този свят, но не винаги живеем в очакване. Или в очакването не винаги ни се случва тази среща. И ако ние днес тържествено празнуваме срещата на човеците със своя Спасител, то всеки от нас може да погледне към себе си и да прецени доколко му се е случила тази среща, или дали живее в очакването й. Не е лъжа, че мнозина от нас, живеейки в този свят, особено в своята пределна възраст, живеят в отчаяние и като че ли нищо не ги радва. Но не с всички е така. Има хора, които въпреки своята пределна старост (казвам така, защото има пределна възраст) живеят с надежда и вярата ги крепи и осмисля дори техните страдания в старостта.
Ето, вчера бях в старческия дом и мога да потвърдя, че повечето хора там, на по 80, 90 и повече години, живеят в своята немощна старост в едно явно униние и отчаяние. И когато се опитват да разнообразят своя живот, то най-често се изразява в осъждане на другия край тях. Но има и хора, които са в много тежко състояние, лежащо болни, а се явяват дори утешение за тези, които ги обслужват. Казаха ми вчера за една такава жена: „Това е най-добрият човек в дома!” А жената беше на легло и изглеждаше съвсем немощна и жалка. И си мисля, че тази доброта, която излъчва един възрастен човек, не може да е от нещо друго, освен от вяра, в която освен всичко друго, въпреки нашата немощ, има надежда на Спасителя. Защото Той дори когато сме болни и немощни, изцяло осмисля нашия живот. Тогава виждаме живота не само като едно земно битие, което свършва с нашата старческа немощ, а виждаме това свое земно битие като откровено приключение, в което може да срещнем Господ. Ето и праведният Симеон, и пророчица Анна са хора немощни, в дълбока старческа възраст, но имат един напълно осмислен живот – тя през целия си живот след смъртта на съпруга си е служила в храма, а той очаквал в края на дните си да види обещания Спасител.
Можем ли ние да живеем в очакване на Спасителя? За Когото знаем вече, че се е родил, бил е посрещнат от хората и проповядвал Евангелието, умрял на Кръста и възкръснал от мъртвите. Можем, разбира се, защото личната среща на всеки един от нас се случва в нашата лична вяра, в нашето лично отношение към Бога и спрямо нашето спасение. И ако това не се случи в нашия живот, ако ние на срещнем в Господа своя Спасител, не видим в Него своя Изкупител, ще останем привързани към земното си битие. Но може и тържествено да заявим като св. Симеон: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение”. И нека това „отпускаш” не го разбираме буквално като край на живота, а като отделяне от всичко земно (да се пуснем от него), за да живеем за небесното. За Бога. Защото , ако очите ни видят Спасението, което не e от този свят, нищо вече няма да може да ни обвърже към този свят, а цялото си сърце и цялата си душа ще отдадем на Господа. Затова и ние, когато се събираме в събранието, както сега, казваме: „Сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.”
Но старецът Симеон след тържествения възглас, който споменахме, каза и още нещо на Йосиф и Мария: „Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия… за да се открият мислите на много сърца” (Лук. 2:34). Това са много силни думи, братя и сестри, на които ние не винаги обръщаме внимание по време на празника. А той иска да каже, че Този, Когото посрещаме, е всъщност тази граница и тази истина, в която мнозина ще се препъват. Това означава, че ние, които живеем в този живот, в различни свои правди и неправди, учения и философии, в мисли за себе си и за живота, за света, когато срещнем Христос, мнозина от нас ще се препънат и паднат. Защото тези наши истини не са Божии истини. И нашата правда, според която се опитваме да живеем тук, не е винаги Божията правда. Затова мнозина ще се препънат в Христос – някои ще паднат, а други ще се поучат и ще се изправят. Точно за това се отнасят думите, че ще „се открият мислите на много сърца” – като истина Христос ще просвети мнозина от нас, мнозина от нас ще могат да видят в Него светлината. Но нали разбирате, че това е възможно само когато слушаме Неговото Евангелие, когато Го изповядваме като истина и живеем според Неговата правда. Ето, праведният Симеон и пророчица Анна са живели в очакването на тази Божествена светлина и на Спасителя, и когато Го срещнали, са видели това в Него. Но мнозина не Го посрещнали като такъв. Препънаха се и паднаха, и до ден днешен очакват да дойде. А Той отдавна е дошъл и мнозина вече се спасиха.
Затова и ние да подражаваме на тези праведни хора, като Симеон и Анна, чиято памет ще честваме утре, и независимо в каква възраст се намираме, нека Той да заживее в нашите сърца, за да не се превърнем в унили, обезнадеждени и отчаяни хора, особено в преклонна възраст. Защото само Христос, Неговата истина може да ни ободри и да ни даде дух, за да живеем въпреки всичко. Амин!
Още по темата - Отдаваш себе си, за да получиш Бога (отец Михаил Манев)
- Как живеем живота си (отец Василий)
Ангелът на Обещанието (3)
Той я погледна и неговото благоговение се обърна в състрадание, а вярата – в пророчески дар. Небето повече нямаше тайни от него и той изрече: – Мария, Мария! Какъв меч ще прониже сърцето ти!
Ангелът на Обещанието (2)
Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил”... Симеон винаги препрочиташе това място с дълбока радост: той виждаше в него пророчество за дългоочакваното пришествие на Месията...
Ангелът на Обещанието (1)
Той никога не говореше за това. На никого. Единствено по време на нощна молитва, от дълбините на сърцето си, се осмеляваше да шепне: „Ако ми бъде дадено само това – преди да умра, да видя Месията!”...
Какво се случва в центъра

Енорийски срещи през декември
Енорийските срещи „Архангелова сряда” продължават и през декември. Разбира се, най-актуална през този месец е темата за Рождество Христово и Рождественския пост. В тези дни за подготовка преди празника как точно се подготвяме?...

Младежки ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен 2019
Петото издание на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” продължава. В ход са училищните кръгове на есенното издание, в което се включват ученици от втора възрастова група (10 - 12 клас) Финалът е на 10 декември...

За децата и скуката – разговор в „Архангелова сряда”
Как да се справим с ежедневните ситуации, в които децата ни се оплакват, че скучаят? А нужно ли е? Какво да правим? Може би отговор ще ни дадат психолозите от нашата енория Емилия Бойчева и Милена Петрова, които гостуват в „Архангелова сряда” на 27 ноември...
Култура
Ако бяхме започнали с културата, свободата нямаше да е нещо "относително"
Нов курс по източно-църковно пеене и типик
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Отчество, отцеубийство и възпитание - част втора
Милосърдие
Енорийска задружност за Рождество Христово
Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”
Моята история
Леля Таня разказва за иконата „Успение Богородично” в храм „Св. Николай”
Разказ по спомени от поклонническо посещение в Света гора, Атон
Събития
Храмов празник на Морски храм „Св. Николай Чудотворец”
Православните семейни ценности срещу новите дроги
Какво се случва в центъра
За децата и скуката – разговор в „Архангелова сряда”
Младежки ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен 2019
Нови книги
„Глобалната сексуална революция” на Габриеле Куби излезе на български език
Завет и акатист на преподобния Йоан Рилски Чудотворец
„Мъж и жена ги сътвори” - книга за брака и семейството и възпитанието на децата
Православни светии
Свети Николай Чудотворец – разкази на свещеници за помощта на светията
Когато светителят Николай хваща меча
Св. апостол Андрей Първозвани и апостолското начало на Христовата църква във Варна