Отдаваш себе си, за да получиш Бога

Продължава подготовката за Великия пост. Отмина неделята, в която историята на Закхей ни показа, че си струва да надмогнем страха от отхвърляне и присмех, струва си да поемем риска да надраснем себе си, за да се окажем лице в лице с Бога. В подкрепа на това говори и Евангелският разказ за първата среща на Христос с хората (Лука 2:22-40). По-долу публикуваме проповедта за празника Сретение Господне на отец Михаил Манев в храм „Св. Николай”, Варна.

Братя и сестри, днес честваме Срещата на Бога с хората.

Според Евангелието, на този ден Йосиф и Мария отвели Младенеца в храма, за да изпълнят Закона, както било редно при първороден син – да го представят на Бога и да принесат в жертва две гургулици, като възпоменание на Изхода от Египет. Земните родители на Иисус са знаели много добре, че това дете е необикновено, че е заченато от Дух Светий и може би е над Закона, но те със смирение отиват да изпълнят нужното, не се противопоставят. Отиват да изпълнят онова, което чрез Мойсея от Бога е установено.
И там те срещат Семеон Богоприемец. Човекът, който дръзнал да се усъмни в предреченото от пророк Исая, че девица ще зачене и роди Спасителя, заради което прекарал целия си живот в очакване на чудото. 300 години в очакване да се изпълнят думите на Бога. 300 години, през които той е видял всичко, загубил е всичките си близки, останало му е само смирението да чака месията. И затова с радост поема в ръцете си Младенеца и възкликва: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи” (Лука 2:29-31). Думи на човек, получил покой.
В този ден Христос среща и една жена – пророчицата Ана. Една жена, която след ранната смърт на съпруга си останала да служи в храма, живяла в пост и молитви и до старините си не посегнала към нищо друго, освен към Бога.
Бог довежда и тази жена в храма да  свидетелства, че това дете е необикновено, че то е дошло в света да жертва Себе Си за нас, недостойните, езичниците.
Много е странно, че точно тези два образа – на онзи човек, който очаква Христос, и на онази жена, която пребивава в пост и молитва и е отдала цялата себе си на Бога – са първите, които срещат Христос. Сякаш това са двата типа хора, които могат да видят Бога, да станат част от Него. Едните, които Го очакват, със смирение, с търпение, с радост в душата си, изоставили всичко друго като стремеж в живота си; и онези, които са отдали своя живот на Бога в пост и молитва.
И радостта вече не е в храната или в тялото, радостта вече не е в това, какво притежаваш, а какво даваш – не на хората, а на Бога. Даваш най-милото – себе си. Отдаваш себе си, за да получиш Бога. За да Го срещнеш. За да може ти самият да се наречеш Богоприемец – човек, който е приел Бога в себе си. За да може ти да се наречеш пророк – човек, чрез когото Бог говори на хората. И това - защото обичаш Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всички свои членове, и защото обичаш ближния, като себе си. И от този момент нататък няма нищо по-важно от това, да си част от Бога, да бъдеш с Него, да бъде и Той част от теб, и заедно да просвещавате света. Амин!

02. 02. 2016 г.