Той чакаше цял живот

Проповед на иконом Василий Шаган на Сретение Господне – 2 февруари 2020 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес, братя и сестри, е голям празник – Сретение Господне. Ден, в който празнуваме една от най-ярките срещи на човека с Бога.

Какво е човешкият живот? Той най-често е много ярък в началото, но не е лъжа, че когато достигнем до четиридесет или около петдесет години, започваме да осъзнаваме своята немощ. Мнозина от нас разбират, че са осиротели, че са хладни, и колкото и да искат да променят себе си, и колкото и да викаме към Бога за избавление, осъзнаваме, че ни е трудно да се променим, трудно ни е да се възродим, трудно ни е да се възнесем. Защото нашето възнесение е възможно само когато приемем Този, Който е слязъл от небето, въплътил се е и като нас е станал човек, и в Своя човешки образ, ето виждаме днес, в днешното Евангелие, е бил приет от праведния старец Симеон, на когото беше предсказано, че няма да умре, докато не види с очите си родилия се Месия, Спасителя на света. И той наистина живя много дълго...

Това звучи като присъда, страшна присъда – да не видиш дълги години смърт, да не можеш да умреш дори в дълбока, преклонна старост. Но всъщност не е присъда, а голямо благословение. Благословен е праведният Симеон, защото видял с очите си нашия Спасител. И когато Го видял, възкликнал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.”

Всички ние, братя и сестри, имайки в себе си голяма жажда за живот, мечтаем за щастие, мечтаем да имаме радостен живот, мечтаем за мир, но хубаво е в търсенето да постигнем тази своя мечта, да осъзнаем: а всъщност какво правим, за да постигнем щастието си! Мнозина от нас само в своето въображение мечтаят и почти нищо не постигат. Точно поради тази причина ние в своята средна възраст търпим разочарования, и в разочарованието си сме унили, а мнозина от нас дори се отчайват. Затова, братя и сестри, в жаждата си за щастие, за живот, трябва да проявяваме конкретни действия. И тези действия най-често са дългосрочни – когато от ранна младост пазиш своята чест, укрепваш своята вяра и живееш праведен живот, може да постигнеш това, което е постигнал праведният Симеон, може да срещнеш Господа, може да Го видиш. И ние имаме много ярки примери за това в живота, дори сред нас. (...)

(Гледайте цялата проповед във файла под текста)

Днешният Господски празник тази година съвпада с една от неделите преди Великия пост – на Закхей. Знаете от Евангелието, че той е бил митар, голям грешник, но когато Христос отива в неговия град със Своите ученици, Закхей направил всичко възможно, проявил цялата си решителност и дръзновение, да Го види. Затова бил удостоен Христос да влезе в неговия дом.

Но каква е връзката с днешния празник? Ние съзнаваме, че сме грешни, искаме да се възнесем на небето, но ни е трудно. Искаме утрешният ден да бъде нов и променен и ние да сме променени, но не можем... Човек не може сам себе си да възнесе, защото възнасянето на небето става чрез Христос, Той може всички да ни въздигне към Своето блажено царство. И тази история е повод да вярваме в себе си, въпреки чувството за нищожност. Освен своите грехове, имаме и много добри заложби, които ни е дал Бог. И най-вече Той ни е дал Своя образ и Своето подобие, Духът Божий е в нас, затова има какво да възраждаме.

Но как да се справим? Отговорът е: с постоянство и с действия. Тогава се случват нещата. Само с мечтание не се получава нищо. Затова нека се стегнем – наближава Великият пост – и така да живеем своя ден и живота си, както казва св. Антоний Велики, че стъпка по стъпка да правим това, което ще ни помага за нашето възкачване. Амин.