Как живеем живота си

09.02.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Из материалите на "Съпричастност. Въпроси и отговори"

Тази седмица имах възможност да посетя старческия дом „Гергана”. Там живеят около 150 души, всеки в различен стадий на своята старост. Някои са стигнали до предела на живота. Повече от хората там са на 80, 90 и повече години, но прави впечатление, че много от тях са отчаяни в края на своя живот. Те като че ли са изгубили смисъла и напразно са живели. Защо така им се случва? Възможно е заради това, че животът, който са изживели, е бил някаква самоизмама. Случва се, когато сме се излъгали относно това, защо живеем, и как живеем, и защо раждаме деца, и как ги възпитаваме. За всички е ясно: ние много често неправилно живеем. Тези възрастни хора вече би трябвало да излъчват мъдрост, мир, спокойствие, да нямат паника в себе си, страх или отчаяние. А всъщност те излъчват точно тези неща. В същото време познавам и други хора, има такива и в старческия дом, които във възрастта си са много мъдри и могат да вдъхновят младия човек.

Спомням си един случай през 97-ма година, когато бях свещеник в Молдова. Посетиха ме група млади варненци и македонци. Така се случи, че те бяха на освещаването на храма, в който аз бях свещеник. Накрая, когато трябваше да се събере цялата група и да отпътуваме за столицата – не мога да открия групата. Намирам ги, почти всички наобиколили една баба Ивана, която беше моя помощничка. Седнала беше по средата, хората я наобиколили, тя не се вижда. Нещо им говори и те с голям интерес слушат. Баба Ивана беше интересна възрастна дама. Тя всеки път идваше от родното ми градче, пътувахме до това село, тя пееше там, четеше на клироса. Познавам целия й живот. Знам, че по едно време сериозно е променила живота си. И от този, лъжовния, е започнала живот във вярата. Какво я е накарало – това вече е друг въпрос. Ето как един възрастен човек може да бъде интересен и да вдъхновява младите хора. Аз знам как живя в края на живота си тази жена. Това е един пример за вяра, за вдъхновение, без страх от смъртта.

Какво може да осмисли нашия живот, макар и все още да не сме пристигнали до старостта? Необходимо е да намерим сили и с нашата индивидуалност да открием своето място в обществото. Не трябва да се самозалъгваме заради обществените представи. Хубаво е да формираме своя живот само съобразно своите собствени нагласи, които са абсолютно личностни и строго индивидуални. Как да влезеш в своята индивидуалност и да не искаш постоянно да бъдеш като другите – е изкуството на живота.

Проблемът е там, че ние много често пред себе си констатираме, че животът, който живеем, всъщност не е този, който бихме искали да живеем. Трябва да признаем, че в този момент ние също се самозалъгваме. Защото понякога имаме неправилни представи за живота. Искаме да живеем целомъдрено, омиротворено, или искаме да сме като повечето хора, да имаме добро семейство, добър съпруг и т.н. Дори когато си желаем добрите неща, невинаги намираме сили животът ни да се случи така. И това, „как би трябвало да се случи”, е робуване на някакви обществени представи за живот. Искаме животът ни да се стече, като при повечето хора. А всъщност той в голяма степен и почти винаги касае само нас. И ние можем да го преживеем въпреки всичко, въпреки всичките несполуки. Но да го преживеем достойно и да имаме в края на живота си радост, мъдрост, вяра, безстрашие.

Аз много често говоря за Юлия Вознесенская, която е известен дисидент, писател, изгонена от страната си, живяла много тежък живот. Да бъдеш не просто емигрант, а изгонен от родината си…Тя много рано е изгубила съпруга си. След това синът й боледува тежко и умира от рак. Тя също боледувала от рак, но се изцелила по чуден начин. Тази жена в края на дните си е известна с това, че утешавала много хора и давала кураж на такива, които са изгубили своите близки. И виждала смисъла на своя живот в това, да утешава другите в интернет-пространството. Защото сама го е преживяла. И веднъж едни млади хора я попитали: „Добре, как живеете Вие?”. Тя отговорила: „Аз живея със своята вяра, със своето творчество и с дела на милосърдие.” Тези три неща са осмислили нейния живот в нелеката й старост.

Още по темата - тук.

Още от Коментар

Личност и поведение

07.06.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Всеки човек е сътворен от Бога с неповторима индивидуалност, няма друг човек, подобен на нас в този свят. И всеки човек е важен за Бога не като елемент на външното тварно битие, а именно като уникална личност...

Нашата молитва за починалите

25.05.2018 г. | протойерей Андрей Ефанов | Коментар

Нека Господ помилва всички нас, живи и починали, всички, които се нуждаят от Божията милост... защото „е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните”. Нека бъдем верни, за да може Спасителят да стане и наш Избавител от адските мъки и Извор на радост...

Чакане

18.05.2018 г. | Дякон Ненад Илич | Коментар

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега... Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме...

Какво се случва в центъра