Водени от чудна вяра

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на жените мироносици – 22 април 2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Христос воскресе, братя и сестри!

Днес е Третата неделя след Възкресение, която е посветена на жените мироносици. И днес е времето да кажем, че Църквата свидетелства чрез жените мироносици за благостта и верността, която те са имали. Те първи чуват вестта за Христовото възкресение, а Мария Магдалина, която е между тях, първа е видяла възкръсналия Христос. В нейния образ виждаме, че всичко е възможно за Господа, всичко е възможно за нашето спасение. Тя е била един пропаднал човек, но Христос я извел и направил своя ученица. И забележете, тази жена е била удостоена първа да види възкръсналия Господ. Това свидетелства, че Божията логика не е нашата логика. Ние едва ли бихме удостоили именно Мария Магдалина с такава чест. А ето Той тази пропаднала жена, която е спасил, удостоява първа да види възкръсналия Бог. Защото да видиш възкръсналия Бог, означава да придобиеш пълна вяра и надежда за живота. А ние нямаме нито вярата, нито надеждата. Уж вярваме, но не докрай сме сигурни, че вярваме във възкресение от мъртвите и живот в бъдещия век. Или ако вярваме, тази вяра не докрай определя нашето самочувствие. И в самочувствието си не винаги сме радостни, не живеем с разбирането, че пред нас е цялата вечност. А трябва да сме радостни и в същото време внимателни. Защото, който вярва във вечността, внимава как живее, за да бъде удостоен с тази вечност.

За жените мироносици се казва в Евангелието, че те са служели на Христос по време на Неговата проповед – едни с труда си, други с имота си, като Соломия например… В тези жени ние виждаме това, от което се нуждае целият свят – любов и благост. (…)

Но както веднъж бях казал, истинската женственост е възможна там, където има истински мъже. Така че, за да имаме жени мироносици, нека се поучим от Евангелието. Когато Христос беше издигнат на Кръста, всички се разбягаха, включително мъжете и най-верните Му апостоли. Имаха кураж само жените. Водени от чудна вяра, те отидоха до гроба Господен и го видяха празен. И като се учим, нека да знаем, че след идването на Христос не е време да се делим дори в храма, а всеки да намери себе си за придобиване на тази цялостност, в която и жените, и мъжете, приемайки своите заложби, дадени ни от Бога, да разберем, че не можем един без друг. (…)