Свидетели на Възкресението

17.05.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на светите Мироносици – 16 май 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес, в Неделята на светите жени мироносици, чухме Евангелието, в което се повествува как те, които също са следвали Христа, когато Той е проповядвал Своето евангелие, са отишли по иудейския обичай, да помажат тялото Му, по този начин отдавайки почит на своя Учител и по принцип - на човека, който е бил погребан. Така древните хора се отнасяли с телата на своите близки, които погребвали с някаква надежда… По пътя те се чудели как ще направят това, и когато се озовали при гроба, видели, че гробът е празен, и ангел Господен им казал, че Този, Когото търсят, Разпнатия – Той е възкръснал.

Хората убиха Бога и Го разпнаха на кръст. А Бог вместо това им даде безсмъртие. Защото със Своето възкресение Христос победи смъртта и човек отново има възможност да се върне в своето истинско достойнство, да придобие безсмъртие. Това се случи, когато Христос, бидейки Богочовек, се срещна със смъртта и смъртта беше победена. И затова ние казваме днес: Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Защото смъртта, срещайки се с безсмъртния Бог, беше победена.

Този безсмъртен Бог, със Своето безсмъртие и със Своята вечност, се въплъти в човека и внедри в него Своето безсмъртие и Своята вечност. В смъртния човек – за да стане той безсмъртен. В преходния човек – за да стане той вечен. Така, както Бог в началото беше промислил за нас хората, сътворявайки ни по Свой образ и подобие. Но какво се случи с човека, че той изгуби и изцяло атрофира в себе си чувството за вечност и безсмъртие?

Наистина е атрофирало в нас това чувство. Ние не само не намираме в себе си жаждата за вечност и за живот, не само не вярваме, че това е възможно, не само сме затулили в себе си това неистово чувство, но дори пропъждаме от себе си всякакви възможности това да ни бъде внушено или по някакъв начин проповядвано… Крием се, бягаме, съмняваме се, чудим се, без да проявим поне малко желание да се замислим: А какво всъщност се случи чрез възкресението на Христос?! (…)

И ето, изгубили това чувство, братя и сестри, ние стоим пред празния гроб на възкръсналия Христос и към нас се отнасят думите на този светъл Ангел. (…) Няма по-голяма надежда от това, да разбереш и осъзнаеш, че Христос е възкръснал и има вече победа над смъртта… Неговото възкресение е Неговият отговор на нашето търсене, на нашата жажда за живот. (…)
(Чуйте цялата проповед в прикачения видеофайл)

Още от Проповеди

Когато сърцето търси изход

21.07.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Как трябва да живеем, за да каже Той: Ето, този е Мой възлюбен син?!... Колкото и странно да е, това започва с дръзновението да видиш другия човек, с дръзновението да откриеш себе си в другия, да направиш така, че той да бъде щастлив и радостен...

Всеки ден е ден за избор

20.07.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

На 21 юли (неделя) се навършват две години от кончината на отец Илия. В същия ден, след Божествената света Литургия в храм "Св. Николай Чудотворец", Варна, ще бъде отслужена панихида в негова памет.

Да бъдем свидетели

14.07.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Оказва се, че за да светим в този свят, не се изисква от нас да бъдем насилници, да бъдем взискателни към хората... Да свидетелстваш, означава да живееш с Христа, да бъде нашият живот изпълнен с радост и дръзновение в дома ни, в работата ни...

Какво се случва в центъра