Защо мироносиците узнават първи вестта за Христовото възкресение

Днешното евангелско четиво е посветено на жените мироносици, на същите онези обикновени жени, които на следващия ден след погребението на Христос Спасителя побързали рано сутринта да отидат на гроба, за да помажат бездиханното Тяло на своя Учител с благовония.

Въобщe в Евангелието се отделя крайно малко внимание на жените. Това е свързано не само с факта, че положението на жените е било достатъчно ниско. Тук пред нас се открива удивителната природа на женствеността като такава. Само на едно място евангелистът  между другото отбелязва, че заедно с Христос и Неговите ученици е имало и жени, които са им служели. В тези кратки думи „служеха им” пред нас се разкрива искреното и жертвено служение на жените, което и представлява самата същност на женската природа. Удивително е, че пред Божиите очи именно жените биват удостоени първи да чуят свидетелството на ангела за възкресението на любимия им Учител. Съвсем не учениците, не онези, при които,   както изглежда, по право е трябвало да достигне първата вест за такова грандиозно събитие, а обикновените жени. Те, които се намирали в сянка, се оказват достойни за ангелското благовестие.

Защо именно жените мироносици първи биват удостоени с такова известие? Всичко се корени в това, че самата женска природа предполага любовта и жертвеността като главно качество и основна ценност. Всяка жена, независимо от това дали е омъжена, или не, по своята природа е майка.

А майката е личност, която може и трябва да побере в сърцето си всички, намиращи се редом с нея – независимо от пола и възрастта, от добродетелността или греховността. И ето тази женска любов, стояща отвъд размишленията и недоуменията, надмогвайки обзелото всички ученици униние и отчаяние, дава тласък на жените да вършат своята работа, без да мислят много.

За разлика от учениците, които след кръстната смърт на Христос се разотиват по домовете си в униние и отчаяние, в недоумение как ще живеят по-нататък, жените просто действат. Вземат аромати. Едва дочакват изгрева на слънцето и тичат към гроба на Спасителя и – о, чудо! – виждат, че гробът е празен, среща ги ангелът и им възвестява радостната вест за  Христовото възкресeние.

В този ден ми се иска преди всичко да пожелая на нашите жени да не се притесняват от самите себе си. Да не се притесняват от своята слабост, в която понякога се оказват къде  по-силни от най-силните мъже. Да не се притесняват от своята чувственост, ирационалност, която понякога се оказва къде по-мъдра от най-високомъдрите размишления. Да не се притесняват да живеят с простото открито и любещо сърце. Същото онова сърце – най-ценния дар, който човекът може да принесе на Бога.

Превод: Радостина Ангелова

 Източник: www.pravmir.ru