Величие и слава в смирение и кротост

Две проповеди за Рождество Христово. 24-25 декември 2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна. 

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
В неделята преди Рождество Христово винаги се чете това Евангелие на евангелист Матей, в което се изброява цялото родословие на Христос. Едно дълго изброяване на имена, които до голяма степен са дори неизвестни за нас, между тях имена на патриарси, на пророци, едни от тях праведни хора, а за други библейската история свидетелства, че са били грешници.

Защо Църквата е постановила да се чете това Евангелие? Някои казват, че по този начин става ясно, че Христос наистина се е родил сред човеците. Ето, това е Неговото родословие, в което има много известни личности, дори грешни хора. Покланяйки се на бога в Неговото величие, ние не Му се покланяме като на недосегаем. Почитайки Го като Всевишен, виждаме в Неговото величие това, което се е случило при Неговото раждане. Той се ражда, приемайки човешка плът, и в родословието Му има грешници. Той не се е погнусил да разтвори Своята природа с грешната човешка природа и така да я освети. Не се е погнусил да бъде на престола и в същото време да слезе в ада. И ние, които знаем в Него именно това Божие величие – че Той е велик, защото е снизходил до нас грешните и нашата грешна природа – няма как да не сме готови да го приемем. И не бива да се страхуваме. От дълбината на своите страсти и от дълбината на своето отчаяние, може да погледнем на Христос, който е дошъл като наш Спасител със Своята Божествена любов, на която иска да се научим. Във вярата и любовта към Господа може да излезем от греха към Него, Който всичко прощава. В любовта към Господа може  да осмислим самотата в служение на Бога и ближния. В Негово лице имаме най-добрия приятел, Който никога няма да ни обърне гръб, ако ние се стремим към Него. И в недоимък и немощ Този, Който ни обича, и в Когото вярваме, никога няма да ни изостави. Вярата ни в Бога определя нашия копнеж по Него и нашата молитва – тази добродетел и благо оръжие, срещу което никой не може да надвие. Молитвата е израз на надеждата към Бога. Тя е творческа добродетел. В отговор на нашия вопъл към Него Бог прие човешка природа и плът, за да ни спаси.

Кой може да ни обикне освен Бог в Своята божествена любов? И да раздели с нас Своята божествена слава. В родилия се Богомладенец ние може да видим Този, Който ще ни дари със Своята любов. Това, което търсим през целия си живот – да бъдем обичани. Със Своето явяване Той показа, че истината и славата не са в богатството и блясъка, а в смирението, където може да се прояви истинската любов (…)

Вж. фото галерията Рождество - 2017