Какво да Му подарим?

В неделята преди Рождество Христово Църквата възпоменава всички предци на нашия Господ Иисус Христос, Спасителя на цялото човечество от греха и от смъртта. Тя прави това, за да докаже още веднъж, че именно Той е очакваният Месия. В този ден е добре човек да замисли, какво е Христос за него самия?

Лично аз гледам на нашия Господ Иисус Христос като на своя най-добър приятел. Не случайно и Той сам, като се обръща към светите апостоли, не ги нарича раби или слуги, а Свои приятели. Такова е отношението на Бога към всички нас. Той благоволи да приеме човешка плът, защото по друг начин не беше възможно спасението ни. Роди се не в царски палат, а в обикновена кошара. Беше положен в яслите на животните, подслонени там, и беше сгряван от дъха им. Свидетели на това събитие не бяха тогавашните световни лидери, а обикновените овчари. Той дойде и прие плът, за да може и ние да се обожѝм, да може и ние да станем подобни Нему, да можем да възстановим своето достойнство в онази чистота, в която то изначално беше. Той прие да страда, прие кръстна смърт, за да можем и ние да възкръснем от калта, в която сме изпаднали, да можем отново да станем Негови деца.

Имаме ли ние други такива приятели, които биха направили нещо подобно за нас? Едва ли! Някой сигурно би могъл да направил героизъм и да ни дари орган за трансплантация, ако имаме нужда… Но има ли някой до нас, който да ни намери за толкова ценни, че да направи всичко за нас? Няма. И ето, идва Неговият рожден ден. Какво ние може да Му подарим на Христа? С какво може да Му се отблагодарим за това, което Той е направил за нас? В Притчи Соломонови се казва: „Синко, дай си мен сърцето”. Ето го най-големия подарък за нашия Спасител – чисто сърце, изпълнено с любов.

Много свещеници забелязват, и аз в това число, че ние страдаме от един синдром – да падаме в едни и същи грехове. Причината за това е, че нямаме онази жертвена любов, която е имал Той към нас. Защото в нашите отношения трябва да бъдем подобни на девиците, които са отишли да встъпят в брак с желания жених. Често съм питал хората на изповед, какви са били техните взаимоотношения преди да встъпят в брак? Любовта към другия ни кара да мислим да чувстваме, да се държим с него не както обикновено, да се опитваме да живеем, да говорим, да го гледаме с едно благоговение, което не храним към кого да е. Ето такива трябва да бъдат нашите взаимоотношения с Бога. Връщайки се към Стария Завет, в книгата Песен на песните, ще припомня, че по думите на тълкувателите, там са описани взаимоотношенията на човешката душа и Бога. Колкото сме по-готови да пожертваме от себе си, толкова повече нищо не би могло да ни раздели и да ни отклони от този път, от това, да съзерцаваме Неговия Божествен образ, да се стремим всячески да въплътим Неговото учение в своя живот, и да живеем така, че никога да не го опорочим.

Ето това е, което можем а направим в навечерието на Рождество Христово. Да се замислим над това, дали ние наистина обичаме Бога, или идваме в неделя в храма само за да се видим с познати, като на някакъв кръжок, но всичко това с нищо да не ни променя? Да слушаме Евангелието, да се изповядваме, да се причастяваме, но това да не ни променя, а да падаме в едни и същи грехове… Нека се опитаме да поставяме всеки ден ново начало – там, вътре в нас, да не остане лъжа, лицемерие, блудство, страх, сребролюбие, чревоугодие – а във всичко и за всичко да търсим Христа, Комуто слава въздаваме сега и во веки, Амин!

Проповед на свещеник Илия Попов – 18 декември, храм „Св. Николай Чудотворец”.