Трябва да вземем страна (Лука 7:11-16)

Проповед на протойерей Михаил Манев по Лука (7: 11-16), 08.10.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Възлюбени в Господа, народ Божий, съсъди на Светия Дух!

Днес отново четем за това дивно събитие, което станало в Наин, когато Христос се смилява над една жена. Не просто някоя плачеща майка, а вдовица, чийто единствен син, който може да й помага в този живот, е мъртъв. И в този малък град, където всеки познава всеки, тази малка общност е тръгнала да изпраща момъка, да положат тялото му в гробница.

Но ето, срещу тях се задава едно друго шествие, предвождано от самия Христос. Малко преди това Той изцерява тъщата на Петър, а след това и слугата на стотника без дори да отиде до дома му. Народът тръгва след него, за да види и други чудеса, защото не вярва, че са се изпълнили старозаветните писания на пророците, че Синът Божий е с тях, и искат като гладни деца още и още, да се наситят на други чудеса, преди да повярват, че са достойни да бъдат в царството Божие. А когато двете шествия се срещат при портите, Христос се докосва до мъртвия и го възкресява.

И ние сега стоим на службата в храма и се наслаждаваме, молим се, просим от Бога всичко, от което имаме нужда, а сякаш самите ние не сме взели страна – не знаем какви сме и какви  искаме да бъдем – в онова шествие на смъртта, или в шествието на Живота. Ала Христос казва едни прости думи – Който не е с Мене, е против Мене. И ние трябва да вземем страна. В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта... Да, ние ще умрем и ще бъдем живи, или ще умрем и ще изчезнем. За това е днешното Евангелие, за нашия избор (...)