От звани да станем избрани

Царството небесно. Проповед на свещеник Илия Попов в 14-та Неделя след Петдесетница – храм „Св. Николай Чудотворец” Варна, 2 септември 2018 г.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Доста често има хора, които си задават въпроса: Защо при положение, че четирите Евангелия са толкова големи, Църквата е постановила да се четат на неделните Литургии едни и същи Евангелски четива. И ето днес отново чухме този откъс, който Христос дава на нашето внимание – за размисъл и за поука.

Тези Евангелски откъси, които Църквата е определила, всъщност са опорните точки, върху които ние трябва да градим нашето спасение. Тези примери и тези събития, притчи и реални случаи от живота на нашия Спасител имат точно тази цел – да ни покажат накъде трябва да вървим. Те всъщност са есенцията от цялото Евангелие. Идват всяка година едни и същи н неделните Литургии, защото всеки от нас, като се обърне навътре себе си, няма начин да не забележи как, макар и да сме слушали тези Евангелски откъси, макар и да сме размишлявали върху тях, да сме слушали проповеди за тях, ние с нищо не сме се променили от последния път, когато сме ги чули. Като тази проповед за царството Божие (Матей 22:2-14), в която Христос всъщност ни говори за това, какво представлява стремежът на човека към Бога.(…)

Всъщност с тази притча Христос много добре описва избрания израелски народ. Онези, които били поканените, които от времето на Авраам били избраните, на само по наследие, по плът били Авраамови, но не и по дух. Затова пренебрегнали поканата на Господаря и отхвърлили сватбата на Неговия Син… Какво всъщност представлява мистично тази сватба? Кой е синът? Кой друг, ако не нашият Спасител! Нашият Господ и Спасител Иисус Христос. В тази притча се описва всъщност единението на човешката душа с Бога. Единението на Спасителя с Неговата Църква, част от която сме и всички ние… И там обаче присъствал един, който не бил готов да влезе в адостта на господаря си, който нямал тази празнична, сватбена премяна. Светите Отци тълкуват, че това са всички онези, които, макар и кръстени, макар и звани да влязат на трапезата, всъщност не са се подготвили за този най-важен момент в техния живот, отишли са там неготови, тоест без добри дела на вярата или пък без покаяние за своите грехове. Тук паралел може да видим в притчата за Блудния син – когато той се покая, баща му го покри и облече с бяла одежда, която е символ на духовната чистота, с която всички ние трябва да се явим в този невечерен ден на царството Божие. Там, в радостта на нашия Господар. (…)

И така, братя и сестри, каква е поуката от днешната притча, какво трябва да разберем? За да не би някак следващата година отново да чуем този Евангелски откъс и да го слушаме като че ли за първи път. И в нас да няма никакъв спомен дори, следа от това, че тези думи на Спасителя са минали през нашето сърце… Да променим живота си. Да сме готови за среща с Бога и вътре в нашето сърце да откликнем на тази сватбена трапеза, която се явява и всяка една Божествена литургия, на която влизаме в радостта на Господа. Но готови да влезем как? (…)
Вж. цялата проповед в прекаченото видео. 

Изображение към статията - Притчата за брачния пир, платно, масло, 2014 г., художник: Андрей Миронов - източник: www.artmiro.ru