Симфония

"Така, както съм служил на Църквата и на Република България, възнамерявам да го правя и занапред”.

Симеон

Плиска, 2 май 2015 г., литургия за празника на св. цар Борис Покръстител

Не е много трудно да се разбере защо Св. Синод призна на Н. В. Симеон рождената му титла. Преди по малко от десетилетие същият цар като премиер си заложи авторитета и призна легитимността на Българската православна църква и нелегитимността на разколниците, които имаха подкрепата на премиери, президенти и на съдии, на черевени и на сини. Симеон Сакскобургготски разсече гордиевия възел на разкола и това няма да му простят всички разколници  и антихристи. Те биха предпочели светата ни Църква да е тъпкана и оплювана от всички и най-вече от държавата. Това се вижда най-добре от отношението, което откровено демонстрират във всичките си коментари за живота на Църквата и злобата, която дишат срещу истината като верни чеда на комунистическата епоха. Слава Богу, вече няма разкол и това е основна заслуга на тогавашния премиер. Сега Св. Синод признава историческата истина, че третото българско царство беще свалено с външна военна сила, че регентите на малолетния цар, сред които и чичо му, бяха разстреляни, че той беше изгонен от страната и че референдумът за отмяната на монархията беше пародия. Това е историческата истина, същата като тази, че разколът беше провокиран и поддържан от политиците и медиите и че смогна да отдалечи още повече и така отдалечения от вярата и църквата народ.

Не съм монархист, но не виждам друг политик, който да има по-добро отношение и да е направил за църквата повече от монарха.

На всяка литургия се молим за благочестивия и православен български народ, за църковната власт, за правителството, т. е. за цялото административно управление на България, и никой не поставя под въпрос колко са благочестиви и православни всички те, а сега ще се молим и за цяря. В Плиска пред Патриарха и народа той каза, че ще продължава да служи на Българската православна църква. Нека той като пожизнено Величество да дава пример за служение на онези, за които нашият народ  е казал: „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ и на които и четири години мандат са им много. Св. Синод не призовава към промяна на политическото управление на България, а признава историческата истина, че Бог е запазил личността на царя за нашия народ и история и ние трябва да бъдем благодарни за това, че не сме изцапали като народ ръцете си с царска кръв, а само сме се отрекли от едно дете, което за нищо не е виновно. Връщането на Симеон II на българския народ стана чак сега, когато църквата като традиционна институция го призна  за легитимен носител и елемент, а не собственик на българската държавна традиция. Той се закле в републиканската ни конституция и сам се пожертва и пак не ни хареса. Сега имаме цар, без да сме царство и без да сме зъдължени да му служим. Той ще ни служи. И царят цар, и републиката република, и пак сме недоволни. Някои хора не харесват нито държавата, нито църквата, нито царя, нито президента, нито премиера, нито политиците, нито народа, нито себе си, нито никой.