Плиска, 2 май 2015 година. Различни в свободата.

Пред портите на стара Плиска си спомняме за Покръстването на България.

Размислите ни 1150 години по-късно могат да са различни и повечето от тях със сигурност се въртят около въпросите: какво се случи с нашия народ  и доколко сме християни в своя манталитет, култура и живот? Така разсъждаваше героят на протойерей Сергий Булгаков от неговото произведение „Пред портите на Херсонес”. Херсонес се счита за купел на Руското покръстване.

За Покръстването и за това какви сме българите сега, могат да се кажат много неща, но аз бих споделил нещо от онова, което почувствах в Плиска на тържествата на 2 май.

„Радвам се, че това събитие беше отбелязано с най-великото тайнство св. Евхаристия – Литургия.” Такива бяха думите на Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий след празничната служба.  Литургията наистина беше истинско общо дело, общо с ярък вселенски характер. На нея участваха представители от  поместните църкви и това беше подчертано, като всички на своя език споменаваха своите предстоятели и се молеха мъдро да управляват Божия народ.

Може би не всеки разбира какво е литургията и какво се случва в нея, но тази литургия беше особена. Може да не разбираш основния смисъл, но няма как да не видиш единството на хора от различни страни и народи, които служат на Бога на различни езици и в същото време по странен начин вършат общото дело и общата молитва. Защо те са си направили труда да дойдат на това място, изминавайки много километри? Представяш си, че това е само църковна дипломация или жест на възпитание. Всъщност не е така. Подобно нещо съществува от ранното християнство и за 2000 години не би издържала никаква дипломация. А и защо е толкова необходимо, след като всяка поместна църква има своята самостоятелност? Друго мотивира и оправдава усилията, за да се случват тези събрания на християни.

Мислих си за тези неща по време на тържествата, докато гледах представителите на Александрийската и Антиохийската патриаршии, дошли от земите, където сега мъченически умират християни. Наблюдавах и Киевския митрополит, пристигнал от страна, където в момента се води война и има голям разкол,  дори свещеници загиват.  Всички бяха дошли не за нещо друго, а да покажат, че ни признават за свои братя, събрани в единия Христос. Пръснати по целия свят, но събрани и „замесени в един хляб”. Толкова различни – гърци, араби, грузинци, руснаци, румънци, чехи, поляци и други - всички в изкуството на общението в Божествената литургия.

Отдавна съм забелязал как общуват православните помежду си, независимо от народността и страната си. Винаги проличава особената култура на духа, която не ощетява националната, например, а в същото време прави човека различен в свободата. Тази радост пролича и на това събрание. Никой не изпитваше чувство за малоценност или други комплекси. Радваха се, всеки се радваше на другия. Може би защото имаме един за всички Христос, едно за всички Евангелие, един за всички Дух – Утешител.

 „Радвам се …” - казваше митрополитът на Киев. Как се радва? - мислех си аз, когато в страната му има война. Той наистина излъчваше радостта и спокойствието на истински монах, вярващ в Този, у Когото е истинската радост. После от няколкото разговора с него разбрах, че той наистина е човек на Църквата и на Божия народ. Може да е притеснен сред тези обстоятелства, но всъщност зад него стои друга Държава и друг Цар.

Още нещо силно ме впечатли – словото на Патриарха, изречено за целия народ в присъствието на множество християни и държавни мъже. Словото прославя св. цар Борис – нашия Покръстител, неговия царски избор и акта на Покръстването с убедителни свидетелства на видни свети мъже.  Слушах го и си казвах: имаме си Цар на небето, имаме си Цар – Покръстител. Ако цар Борис е светец, то и делото му е свято, т. е. живо и действено. А дали ще се ръководим от него е в свободния избор на всеки. Ако християнският избор на св. цар Борис ни привлича, то ще бъдем привлечени и от християнството. Както казва Христос: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който ме е пратил.” / Йоан, 6 :44/