„Нов Моисей”, който даде скрижалите на завета на нашия народ

Проповед на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. Архиерейска св. литургия в Голямата базилика на гр. Плиска. 2 май 2018 г. Преполовение. Успение на св. цар Борис-Михаил.

Христос воскресе!

Обични в Господа братя и сестри,
Днес е Преполовение, или преполовяването на дните от празника Възкресение Христово до празника Петдесетница, или припомнянето на онези събития, които се случиха и които са описани от св. Йоан Богослов в 6, 7 и 8 глава на неговото свето Евангелие.

Евреите спореха за личността на Христос и едни от тях Го почитаха, а други Го мразеха; едни казваха, че Той е добър човек, а други казваха, че развращава народа. Те не бяха единни и затова много ясно прозвучаха думите на този евангелист на любовта, Христовия ученик, за да стане ясно, че чрез този празник Преполовение напълно се утвърждава мисълта, че Иисус е Христос, Божият Помазаник, че Исус е Месията на света, че Иисус е Синът Божий, и Неговото богосиновство се засвидетелства с всичко онова, което върши в името на Бог Отец и за което Отец свидетелства. Следователно този празник е особено важен, защото той отново препотвърждава нашата вяра във възкръсналия Спасител, в Неговата мисия в света и най-вече в Неговото божествено достойнство. Месията, Изкупителят, Спасителят, Синът Божий. Защото множество човеци в раннохристиянско време, разсъждавайки и разчитайки на своя ум, засегнаха именно Богочовешката природа на Иисус.

Празникът Преполовение днес се съчетава с празника на успението на светия благоверен цар Борис-Михаил Покръстител български. Мястото, в което се намираме, е свято – древната базилика в старославна Плиска. Ние си даваме съвсем ясна сметка, че онова, което се е случвало през IX век, има широк отглас в целия свят. Онова, което направи св. цар Борис като ярък пример на държавник, мъж, цар и духовно лице, е онзи момент в духовната история на нашия народ, в който всеки трябва да се вгледа внимателно.

Времето през IX век не е било леко. Цивилизационният избор на св. цар Борис е бил особено правилен. Но той не е разчитал само на себе си, много добре е разбирал, че тук трябва Бог – да води Своя народ и да води неговия цар. И тази молитва, отправена към Всеподателя Бога от св. цар Борис, е била напълно чута. Правилният избор на светия цар, да привлече и присъедини нашия народ към великата държава на християнското православно семейство, към тази изконна свързаност на всички в името Христово, беше именно покръстването на българския народ през 865 г. – в изключителното значение на всичко онова, което щеше да последва. Защото ако някой обедини духовните устои и народността на нашата нация, разбира се, това беше св. цар Борис, приемайки и утвърждавайки християнската вяра. Затова и в богослужението той беше наречен „нов император Константин Велики”, „нов Моисей”, който даде скрижалите на завета на нашия народ.

Днес ние всички говорим за Европа, защото човек е социално същество и открай време се старае да бъде в съюз с други човеци. В историята на човешката общност, на човешкото битие има множество съюзи, множество култури и идеологии, които са вече само историческа даденост. Когато говорим обаче за вярата на един народ, за Православието, за религиозното чувство на един народ, разбираме, че това е нещо дълбоко непреходно. И вече две хиляди години и повече светата Църква благовести същото онова учение, на Иисуса. Затова и неслучайно Господ казва: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи (Йоан 9:39). Невиждащите са тези, които не са познали Христос, но след като са Го познали, отворили са сърцето си, приели са Неговото благовестие и вече от смъртна сянка са минали в светлината. Аз светлина дойдох в света – е свидетелството на св. Йоан (вж. гл. 12:46), от което разбираме, че Господ е светлината и Той дойде в света. Разбираме и за мисията на Христос. В днешния празник ние разбираме колко много трябва да Го опознаем и да го следваме. А онези, които са опознали Христос, но не приемат Неговото благовестие, нямат вяра в Христа – те и да са видели, ще ослепеят.

Каква е ролята на св. цар Борис? На един народ, който беше без богословска осведоменост и без правилно богопознание, светият цар даде тази възможност, приемайки светите братя Кирил и Методий и техните последователи.  Ликът на светиете Седмочисленици въобще нямаше да има своята същностна дейност, ако не беше св. цар Борис. (…) Затова, когато говорим за нашето семейство в Европа, ние трябва да си дадем сметка какво България е дала на славянския свят. И когато някой счита, че България не е Европа по верово и духовно-културно отношение, като „държава на духа” – да си спомним тези думи на академик Лихачов. Те са живи и действителни и свидетелстват именно за това, че България е малка, но със своите древни столици, със своите храмове, със своята православна вяра е помогнала на много човеци да прогледнат, да станат свидетели на светлината със сърцата и душите си, със съвестта си и най-вече – да възприемат правилното Христово, християнско, православно учение.

Благодаря на всички, че днес сме тук. Това е едно свидетелство, че ние отново сме единение в Христос и изпросваме молитвите на св. цар Борис-Михаил Покръстител български да бди над този район, да дава мъдрост на нашите духовни и светски водачи, да бъде ярко знаме и прибежище за всички християни, които се украсяват с неговото име. (…) Днес ние направихме спомен за покойните наши митрополити – Симеон, Йосиф и Кирил, и за всички царе, направихме и обща молитва за здравето на Българския патриарх и архиереите от Светия Синод и на целия клир както на нашата епархия, така и в родната ни Църква. Този ден неминуемо е свързан с достойнството на Българския патриарх и на цялата българска патриаршеска институция, защото св. цар Борис много ясно разбираше, че светата ни българска Църква трябва да залегне на здрави канонични основи, да има своята самостоятелност, своето патриаршеско достойнство. И, слава Богу, в годините назад Църквата ни винаги е отстоявала това свое достойнство.

Бог да ни дарува здраве, честит и благословен празник!