Какво празнувахме на 2 май 2015 година в Плиска?

Празниците и годишнините са постоянна възможност да се вглеждаме в днешния ден през призмата на миналото. Когато миналото е достатъчно значимо, отбелязването му е едно ново бележене на днешното с вечното, което искаме да си припомним. В този смисъл припомнянето е основна част от Литургията на Църквата, която винаги съществува и черпи от всички измерения на времето и вечността. Миналото – пълнотата на времето при спасителното дохождане на Словото след нас, настоящето – продължение и участие в спасителните събития, станали веднъж завинаги за всички хора, и бъдещето – Царството Божие, което не ще има край.

Днешното празнуване на паметта на св. цар Борис и на годишнината от покръстването на България естествено беше инициирано от Българската православна църква, защото святостта е белег на Бога, на Неговата църква и на хората, които Христос прославя в нея. Личността на св. цар Борис е най-важната в българската история, защото той е точно такъв човек – избран  и прославен с Божията святост. Той прави избор, който събира в себе си подвига на вярата на Авраам, на Моисей, на Давид и Соломон и на апостолите Христови. Авраам остави дома на своите предци и последва Божия призив. Моисей изведе еврейския народ от страната на езическото робство, а цар Давид и цар Соломон горяха от ревност за молитвата и благолепието на богослужението в дома Божи – светия храм. Затова нямаше по-добър начин да се отбележи тази велика годишнина от вселенската литургия, която беше отслужена в Голямата базилика в Плиска, столицата на покръстването.

Всяка Литургия е нов духовен стремеж, призив, издигане към Бога и покаяние за всеки грях, който пречи по този път. Но тя не започва с възгласа на свещеника «Благословено царство…, и не завършва с отпуста накрая. Литургията е себеприношение докрай, изцяло, винаги и навсякъде – както св. цар Борис принесе на Бога себе си, децата  си, властта си, богатството си, народа си и царството си. А това означава, че отбелязването на годишнината не трябва да завърши с този Богослужба. Участието ни в тази Литургия е нашият обет и отговорност пред Бога за покръстването днес. Защото Покръстването е акт на всяко поколение държавници, архиереи, свещеници и народ.