Постът при децата

Как детето да спазва поста? Как да му се обясни неговият смисъл? Какво да направим, ако в училище дават месна храна или баба ни кани на празнична трапеза? Нa тези въпроси относно поста при децата, отговаря протойерей Алексий Умински, председател на московския храм „Св. Троица” и един от най-публикуваните православни автори в руското интернет пространство.

Когато говорим по темата за поста при децата, обикновено възниква въпрос за храната – какво може да се яде и какво не. Правилно ли е това?

Постът за децата започва именно с това – ограниченията в храната. За възрастния човек постът е висок духовен подвиг. Когато се променят само ястията с диетични, а животът си остава предишният – това не може да бъде пост. Но когато постът става друга форма на живот, тогава отказът от определена храна само съпътства това, за което човек вътре в себе си е бил много внимателен: следил е за думите си, мислите си, чувствата си; бил е всячески съсредоточен с постоянното си желание да бъде с Бога, и много силно е скърбял, ако нещо не се получава.

За децата постът започва с външни ограничения, защото от детето не се изисква духовен живот и духовна борба. А ако говорим за малки деца, трябва да се съобразим с възрастта на детето, за да сме наясно и какъв трябва да бъде постът за него.

Въпреки възрастта си малките деца са способни да разбират някои неща. И преди началото на поста, родителите са длъжни да поговорят с децата за това, че постът е дело съкровено и тайно. „Помисли, какво си готов да принесеш в жертва на Христос? Помисли и реши сам, нека това бъде твоята малка тайна – какво ще дадеш на Христос? Какво ще направиш за Него? От какво можеш да се откажеш? Как ти можеш да се поправиш? С какво ти днес ще опиташ да се справиш в своя живот, за да разбереш, че ти действително го правиш заради Бога?”

Струва ми се, че чрез това разбиране животът на детето може да бъде малко по-осмислен. И тогава другите елементи на поста – храната, молитвата, изповедта, причастяването, ще бъдат възприети от детето като негов собствен път на носене на кръста. Това е много, много важно, за да се осъзнае постът като път, по който носим своя кръст. Най-важното е детето да научи, че постът – това е движение, път към Христос.

И ако постът бъде преживян по такъв начин, то радостта, с която се изпълват Пасха или Рождество, ще се отрази и в детската душа и ще остави дълбоки следи, а знанието за Възкресение Христово, например, ще стане негов личен опит на вярата в детството. Детето няма голям личен опит във вярата, защото то основно копира своите родители, а тук постът може да стане личен опит в неговото общение с Христос.

А ако човек има такъв опит в живота си, той не го забравя никога. И дори ако после в живота на детето се случат проблеми – труден пубертет, излизане в някакъв момент от Църквата, този спомен за Бога остава и обезателно ще се прояви в определен момент, защото както казва авва Доротей „семената на добродетелта са неизкореними”.

Постът е семе на добродетелта, което може да принесе полза в живота на човека.

Детският пост винаги се случва в контекста на поста на родителите, както и целият живот на детето винаги е съпроводен от живота на родителите му. И цялото възпитание на детето като християнин е свързано с това, как неговите родители живеят в Христос. Постът е елемент от общия живот на семейството в Христа. Ако семейството пости не формално, а сериозно, то традиционните ограничения ще бъдат само външни.

Но въпреки това за всеки човек постът остава негов личен подвиг, защото дори членовете на едно семейство не могат да постят еднакво: мъжът пости в условията на собствения си живот и в зависимост от своята професия; жената пости така, както може според броя на децата в семейството и състоянието на своето здраве.

Но когато настъпва пост, това време е от значение за всички и те трябва да разбират, че нещо се е променило в живота на семейството през този период, животът им е станал малко по-друг, тоналността се е променила. Така, както се чувства това и в храма: приглушената светлина, промяната на песнопенията, промяната в реда на богослужението – всичко това съсредоточава човека и предизвиква у него особена настройка на душата.

Всички тези елементи трябва да присъстват и по време на поста вътре в семейството. Например семейното четене на молитви заедно с децата помага на детето да разбере, че сегашното време е изпълнено с някакъв друг живот.

Ако през поста не се включва телевизор, то това трябва да важи за всички. Разбира се, добре е, когато цялото семейство се отказва от нещо, но тук трябва да сме наясно, че ако семейството се отказва от телевизора, който е нещо обикновено за децата, трябва да заменим липсата му с нещо друго. Ако просто лишим детето от телевизора и не му предложим друга алтернатива, това за него ще прилича на някаква измама.

Или на наказание.

Да, тогава постът ще се възприема от детето като трудно поносимо време от живота, когато са го лишили от някакви приятни неща, но не са му дали нищо в замяна. И затова, когато родителите решат, че семейството няма да гледа телевизор, а децата са в различни възрасти – да речем 4, 5 и 12 години, трябва много добре да помислят какво могат да предложат в замяна, защото най-често те включват телевизора, видеото или компютъра и по този начин си запълват времето. Затова родителят трябва да разбере, че с каквото и да замести това време, то не трябва да е скучно за детето, а да бъде запълнено с важни неща, които да му донесат полза.

В периода на поста трябва да занимаваме децата с нещо: не само да четем с тях книги или да подбираме полезни филми, които да имат и елемент на развлечение (децата не могат да не се развличат), но и да им даваме храна за ума и сърцето. И за този момент родителите са длъжни да помислят. Още веднъж искам да обърна внимание на това: въпреки че постът е един за всички в един и същ период от време, за всеки човек той винаги е различен, и това е негов личен подвиг. Родителите на бива да забравят, че мярката на личния подвиг у всички хора е различна.

Затова детският пост се различава много от поста на възрастните. При детето представата за греха е съвсем различна и до определена възраст то няма понятие за духовна борба. Например опасно е да се натоварват със сериозна постна дисциплина малките деца, които още не се изповядват, защото те още се развиват, а храната при тях трябва да е с незначителни промени и да е просто отделен елемент от целия пост.

Детето винаги трябва добре да се храни, може и с постна храна, но да бъде разнообразна. Затова, когато то отслабне или се разболее, присъствието в порциона му на млечни продукти, а понякога на месни бульони и месо, са напълно нормални.

Много деца ще бъдат радостни да не ядат месо, но да се откажат от сладките неща…

Има ясни елементи на поста: неяденето на месо и отказ от прекомерни сладости и удоволствия. Например, посещението на аквапарка по време на поста би могло да бъде изключено. Но посещението на театър, музей или нещо, което допринася за духовното развитие на детето, не е за развлечение, като при възрастните, а обратно – явява се елемент на възпитание и може да присъства по време на поста. Такива могат да бъдат и хубави спектакли, концерти и дори циркът, ако е представление, което показва на детето, как човек може да общува с животните. Всичко това може да бъде в рамките на поста и да бъде полезно така, както и през останалите дни.

Много е важно детето още от малко да заобича атмосферата на поста в храма, да почувства небето, прозрачността, особената благодат. Тогава за него с всяка изминала година все повече и повече ще се открива радостта на празника.

Най-страшното е, ако постът бъде възприет като формалност или наказание, и това може да се случи, ако родителите заставят детето да пости – тогава постът се превръща за него в непоносима мъка.

„Кога, кога ще свърши постът, за да похапна колбаси?” – детето действително така преживява нещата. Аз помня моите деца, с които веднъж в самия край на поста пътувахме в колата (те тогава бяха примерно на 8 и 10 години), а наоколо продаваха дюнери, кренвирши, хот-дог, и едно от децата, гледайки всичко това, ми каза: „По-добре да бях сляп”. Въпреки съблазните наоколо, детето пак извършва подвиг, все пак преодолява нещо. Децата искат саламчета и кренвирши, но ако те възприемат поста като подвиг, ще се стараят, ще се борят със себе си.

Детският пост трябва да е по-лек, и ако неразумно заставяме детето да пости по строг атонски устав, ако просто го морим от глад, заставяме го да чете дълги непонятни молитви, водим го на дълги богослужения – когато за децата тези неща не носят радост, това може много силно да им навреди.

При нас в семинарията освен първата седмица на Великия пост (когато децата и учат с по-лека програма, защото ходят на службите в храма), на по-малките деца им дават млечна храна, а на по-големите винаги им дават риба. Спомням си, че имаше проблеми с родителите: „Как така? Вие сте семинария, а не спазвате поста?” – казваше една майка, стъпила на високи токчета, с маникюр, с начервени устни. В ръцете на такава майка детето се превръща в „опитно зайче” и е ясно какво ще стане после с него.

Тъжно ме и за такива деца, всички те после напускат църквата, възприемат вярата на родителите си като страшна лъжа и лицемерие. Защото родителите се опитват да научат децата си на това, което те самите никога през живота си не са знаели.Това е най-страшното: когато родителите в детството си не са постили, а правят това отскоро, те се опитват на наваксат изпуснатото със своите деца. Ето тогава се случва голяма беда! Ако не си постил в детството си и не си преживявал всичко това сам, попитай умните и опитни хора, тези, които вече са отгледали своите деца. При това всички деца са различни и трябва да имаме предвид устроението на своето дете, за да знаем може ли то да живее с такива ограничения или за него постът е непосилен товар.

В обикновените училища по-големите ученици учат до 4-5 часа вечерта. 

Ако детето учи в обикновено училище (а не в семинария, бел. прев.), неправилно е родителите да казват, че то пости и не бива да яде това, което дават за храна на всички останали деца. Първо, детето е поставено в неравни условия с другите деца; второ, то цял ден ще бъде гладно. Оставете го да си изяде хамбургера, в който има повече пост, отколкото в приготвената у дома от майка му с любов постна храна. Моето мнение е следното: децата в училище да ядат това, което дават на всички останали деца, вкъщи ще постят.

Вие говорите за Великия пост, но сега е Рождественски пост. Какво можете да кажете за него?

Всичко, което се отнася за Великия пост, касае и Рождественския пост.

А как да празнуваме Нова година?*

За това много е говорено, но то е част от нашия живот и не можем да го избегнем. Не можем да превъзпитаваме всички хора, които ще празнуват Нова година. Трябва да живеем в тези условия, не можем нищо да направим.

Единственото, което може да се промени с времето е християнските семейства да станат повече. Нова година в обкръжение на християни ще се празнува по друг начин. Бабите тогава също ще са християни, днешните родители ще станат баби и дядовци и по друг начин ще подаряват на своите внуци подаръци за Нова година.

Но от друга гледна точка, ако невярващите баба и дядо искат да се видят със своите внуци на Нова година, как да им откажеш? А ако те приготвят нещо, което не е постно, нима е толкова страшно, ако детето опита малко, за да не обиди баба си и дядо си? Нищо страшно няма в това.

Любовта стои по-горе от поста.

превод: Ренета Трифонова
източник: pravmir.ru, zadrugata.com

* В Русия новогодишните празници са по време на пост, тъй като при тях Рождество Христово е на 7 януари. Но този въпрос касае всеки друг празник по време на християнския пост, на който детето може да бъде поканено на гости.