За поста

19.03.2024 г.
s-media.pinimg.com
Автор: Митрополит Йеротей Влахос

 

Ние сме призвани към преображение на нашето объркано съществуване с помощта на Божието действие и на нашето съдействие…

Откъс от главата „Пост, бдение  и молитва” от книгата на митрополит Йеротей Влахос „Св. Григорий Палама като светогорец”, 2011.

В резултат от грехопадението човекът изпаднал в неестествено състояние, но след въплъщението на Христос отново му била открита възможността да се върне в естественото състояние, и дори да постигне свръхестествено състояние, да се издигне от образа към подобието, т.е. да достигне обожение. Ние сме призвани към преображение на нашето объркано съществуване с помощта на Божието действие и на нашето съдействие.

Но да достигнем това преображение, не е лесно. За това са необходими труд, жертва, борба и в буквалния смисъл кръв. В аскетическите писания често се използва изразът: „дай кръв и приеми дух”. Кожените дрехи на тлението и смъртността, които се появяват в резултат на помрачаването на нашия ум, направили нашия живот неестествен, но в нашето паднало състояние той ни изглежда естествен. Затова за преображението на човека трябва да се употребят големи усилия, наречени в духовната литература „аскеза” (гр.), „подвиг”, „борба” или „деяние” и „деятелен живот”.

Преображението на човека не се ограничава само в преображението на една част, на душата, защото ние знаем, че човекът се състои от душа и тяло. И тялото подлежи на обожение, защото и то ще бъде прославено. Затова борбата включва и тялото, и душата. Христос казва: „Духът е бодър, а плътта немощна.” (Мат. 26:41). Често ние чувстваме, че душата ни иска да се съедини с Бога, но тялото се съпротивлява. Душата може да се покае много лесно, но на тялото, за да последва душата, му е необходимо време. Затова, ако ограничим покаянието само до душата, последствията може да бъдат травматични. Това е добре известно на аскетите.

Светителят Григорий постоянно напомня, че на ума е необходима духовната броня на бдението и молитвата, а на тялото е необходимо въздържанието. Затова много тропари, посвени на велики аскети, подчертават тези три главни добродетели, които са духовното оръжие на човека: пост, бдение и молитва. Ще посочим пример с преподобния наш отец Кириак Отшелник (29 януари):

Пустиножител, ангел в тяло и чудотворец 
си се показал, Богоносни отче наш Кириаче. 
С пост, бдение и молитва като си приел небесни дарове, 
изцеляваш страдащите и душите на тези, 
които с вяра се притичат към тебе. 
Слава на Далия ти сила, слава на Венчалия те. 
слава на Творящия чрез тебе изцеления.

Тук виждаме, че за да се придобият духовните дарове, човекът трябва да стане съработник на Бога и чрез своя живот да потвърди сериозността на своите намерения. Всички духовни дарове са плод на съработничеството (синергия – съдействие) на Бога и на човека. Това означа, че делото се извършва от Бога, а човекът е само Негов съработник. Този, който не върши нищо, не може да получи духовни дарове. Благодарение на тези небесни дарове светиите могат да правят чудеса и да изцеляват болестите на душата и на тялото на онези, които прибягват към тях с вяра. Тези духовни дарове се придобиват с пост, бдение и молитва.

Всички светии, в това число и св. Григорий Палама, подчертават значението на тези добродетели. Възхвалявайки Ана пророчица, дъщеря Фануилова,… вдовица на около осемдесет и четири години,и не се отделяла от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем, която Дух Светий изпратил, за да посрещне Христос, св. Григорий пише: „Пребивавайки ежедневно и еженощно в пости, бдения и молитви и псалмопения, тя преминавала непорочно живота си”.

Св. Григорий говори за ценността на поста, бдението и молитвата, защото, първо, тава е пътят на всеки православен християнин и, второ, това е пътят на атонските подвижници. И в наши дни атонските монаси се посвещават изцяло на пост, бдение и молитва. На Света Гора има подвижници, които постят много строго, прекарват в бдение цялата нощ и се молят за целия свят. Естествено всички монаси без изключение се молят само в определено време на нощта. Възможно е не всички монаси да прекарват всяка нощ без сън – това е подвиг основно за исихастите – но всички се молят от ранно утро до изгрева на слънцето.

Особено характерни са всенощните бдения на Господските и Богородичните празници и на празниците в памет на светиите и на храмовите празници. Аз си спомням тези служби с носталгия. Те изразяват духа на Света Гора, предавайки мистично опита на светите подвижници. Трудно е да се опишат чувствата, които преживява човек по време на такива служби.

Следователно не може да се говори за Света Гора, за аскетизъм и за учението на Свети Григорий Палама, без да се разгледат трите духовни дара: постът, бдението и молитвата. Освен това те са тясно свързани един с друг. Поста е свързан с божествения плач, който заставя човека да се стреми към нощното безмълвие, което му позволява да излее плача си. А стремежът към нощното безмълвие е неразривно свързан с молитвата. В тази глава ще се постарая да покажа, че св. Григорий е бил действително велик богослов, тъй като бил и велик „преподобен”, монах-борец, а също и да разкажа за живота на Света Гора.

Пост

Свети Василий Велики,  като говори за значението на поста, казва, че постът е по-древен от Закона, защото съществувал още в рая, преди Бог да даде на човека Закона. Заповедта да не се вкусват от дървото на познание на добро и зло, е заповед за пост. Нарушаването на заповедта от Адам довело до смъртта на човека.

Това свидетелства за голямото значение на поста. Няма светии, които да не са обичали да постят. Удивително е, че всички, които се стремят към покаяние и изменение на своя живот, спазват строго поста. Постът е съществен елемент от духовния живот. Това трябва да се подчертае особено, защото показва разликата между истинския пост и един от аспектите му, на който се акцентира в наши дни, а именно влиянието на поста върху здравето. И наистина, съгласно учението на Църквата, постът влияе на здравето, но най-важното е тясната връзка на поста с духовния живот. Всички свети отци говорят за това, но тук ще разгледаме учението за поста на св. Григорий Палама. 

Постът и молитвата

Преди всичко ще повторим още веднъж, че постът е свързан с духовния живот. А тъй като духовният живот намира израз в молитвата, то постът е тясно свързан с молитвата  и по никакъв начин не може да бъде отделен от нея. В тълкуванието на евангелското повествование за изцелението на бесноватото момче и на думите на Христос: „тоя род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост” (Марк 9:29), св. Григорий казва, че този толкова страшен бяс бил бесът на разюздаността, който се изгонва само чрез пост и молитва. Чрез поста човекът обуздава тялото си и овладява неговия бунт, а чрез молитвата може да отслаби и изнемощи предразположенията на душата, т.е. страстите и възбуждащите ги помисли.  И по такъв начин човекът надделява над страстите, „в молитвата отблъсквайки всяко нападение на сатаната и цялото му издевателство”.

Тъй като душата е свързана с тялото, съществуват така наречените душевни и телесни страсти, и затова постът трябва да е свързан с молитвата. Постът е основата на молитвата, а молитвата  придава истински смисъл на поста.

Какво е постът?

Постът не е просто въздържание от определен вид храна, въпреки че и въздържаните от храната се нарича пост, защото, проявявайки послушание към Църквата, ние подчиняваме нашата лична воля на съборната воля на Църквата. С други думи, ние следваме примера на Христос и на светите отци на Църквата, които са установили поста, но въпреки това постът е много по-широко понятие.

Постът  и чистотата на сетивата

Преди всичко постът е чистота на сетивата. Св. Григорий пише: „Ако ти постиш с храната, а очите ти са извърнати към прелюбодейство в тайните предели на душата ти, и към любопитство, и към злословие, а със слуха си възприемаш безчинства, и блудни песни и недобри клеветнически нашепвания, и със другите чувства (сетива) също си навреждаш, то каква  е ползата от поста? Разбира се, никаква!” Няма полза от поста с устата, ако в същото време не постим с другите чувства (сетива): зрението и слуха, които са врати, през които грехът влиза в душата  и възбужда страстите. Затова през постите много християни се стремят да пазят всичките си чувства (сетива). В учението на св. Григорий Палама виждаме, че богословието е свързано с чистота на чувствата (сетивата), защото богословието, което не повдига този въпрос, не е православно.

Постът и въздържанието от злото

Истинският пост това е въздържанието от злото и затова можем да говорим за пост от злото. Свети Григорий в тълкуванието на думите на пророк Исая „Горко на пияните без вино” казва, че има пресищане и лошо пиянство, което не е от храна и напитки, но от гнева, ненавистта и злопаметността. Това е най-страшното пиянство. Той пише, че с такова пиянство дяволът се опитва да предизвика молещите се и постещите и да вложи в паметта им спомен за онези, които са виновни пред тях, а после привежда доводи за злопаметност и накрая чрез злословието изостря езика им. Затова светителят призовава по време на пост и на молитва братята да бъдат пълни с любов един към друг и да подбуждат един другиго към любов с добри думи и дела. Друг голям грях (отклонение) особено по време на пост е тщеславието и гордостта. Много голям грях  е тщеславието, когато този, който пости, се старае да покаже своя пост на хората, за да изглежда в техните очи примерен християнин, като фарисея, който изложил на показ своя пост и въобще съблюдаваното на заповедите по закона. Но тщеславието прави целия труд на поста и молитвата безплодни и ни лишава от награда.

Постът и другите добродетели

Постът трябва да бъде съединен с всички други добродетели. И естествено, когато говорим за добродетели, ние нямаме предвид някакви отделни нравствени постъпки, но подразбираме божествените действия, тъй като мирът, правдата  и любовта са Божии енергии – действия. Когато човекът следва Божията воля, тогава участва в Божиите действия (енергии) и затова има в себе си мир, правда, любов и другите добродетели. Затова постът трябва да бъде свързан с другите добродетели.

Главните добродетели са въздържанието, очистителната скръб, покаянието и съкрушението на сърцето.За да бъде постът богоугоден и да принесе истински плодове, той трябва да бъде съединен с тези добродетели. Светителят пише: „необходимо е постът да бъде съединен с въздържанието. Защо? Защото ситостта с храните пречи на чувството на очистителна скръб (за греховете), печал по Бога и сърдечно съкрушение, което превръща разкаянието, несклонно към покаяние, в спасително покаяние. Защото без наличието на съкрушено сърце не може да се постигне истинско покаяние. Ограничението в храната и в съня съкрушава сърцето и заставя да скърбиш за своите грехове”. Пълнотата на покаянието, очистителната скръб и другите промени в душата не могат да се постигнат при насищането със земната храна. В това помага постът. Но само пост без истинско покаяние е безполезен в духовния живот. Необходими са както телесните трудове, така и съкрушението на сърцето. Без съкрушение на сърцето постът се превръща във външна формалност, която няма никакво съществено значение.

В много проповеди свети Григорий говори за духовната атмосфера на поста. Искам да приведа още  един характерен цитат. Светията казва, че трябва да постим и да се молим със съкрушено сърце, самоукорение и смирение, „за да бъде нашия пост чист  и благоугоден, и в Божия храм да имаме внимание и търпение”.

Постът, който не е съпроводен с духовна аскеза, не е угоден Богу.  Такъв пост, по думите на светията, „е по-близък на злите ангели”, защото постът е свойствен  и на тях, но тяхното неядене е свързано с гняв, ненавист и високомерие и противене на Бога. Затова, когато нашият пост е откъснат от аскетичния живот, ние изпадаме в опасност да постим бесовски.

Постът и очистването на ума

Но освен това постът означава и чистотата на ума от мечтания и страстни помисли. Тълкувайки думите на Христос: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си” (Мат. 6: 17), св. Григорий обяснява, че Господ ни учи да не постим пред очите на хората, търсейки слава  и похвали. Освен това свети Григорий тълкува този пасаж духовно: Тук под „глава” следва да се разбира главата на душата, т.е. ума, като началстващ, а под „лице” трябва да се разбира въображението, в което са съсредоточени впечатленията, получени от сетивата. И ако искаме да извършваме поста правилно, следва да помажем главата си с елей, т.е. да помажем нашия ум с елей (милост). И естествено нашият ум ще бъде помазан с елей и ще стане милостив, когато получи Божията благодат. В това състояние нашият ум се просвещава и извършва непрестанната молитва. В същото време ние трябва да умием лицето си, т.е. въображението си, от срамни и нечисти помисли, от гняв  и от всичко лошо. Такъв пост не само изцелява човека от страстите и обръща в бягство демоните, но и причислява постещите към лика на ангелите.

Ние виждаме, че постът не е само въздържание от определена храна, въпреки че  това е необходимо, но е и очистване на целия вътрешен свят на човека и особено избавяне на въображението от помислите  и образите, а също и просвещение на ума – господстващата сила на душата. Заблуждават се хората, които свързват поста само с външни прояви, а не с целия аскетичен живот.  

Превод от руски: Борислав Аврамов

Още по темата
Още от Нашата вяра

Сретение Господне - 2

02.02.2025 г. | Навпактски митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Сретение не е само един етап от Божественото домостроителство, но и празник на живеещия в Христа човек... Ние трябва да срещнем Христос, имайки в себе си целомъдрие, чистота, незлобие, кротост, боголюбие и човеколюбие. Друг начин за човека, да срещне Христос – истинския живот – няма.

Сретение Господне - 1

01.02.2025 г. | Навпактски митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

На четиридесетия ден, според предписанията на закона, Иисус бил занесен от родителите си в Йерусалимския храм, където Младенецът-Христос бил посрещнат от духовните личности на тази епоха, и главно от Симеон Богоприемец...

Последователността на степените на духовното издигане от греха до богопознанието и обожението

21.01.2025 г. | Преподобни Максим Изповедник | Нашата вяра

Православната църква чества паметта на великия подвижник за Христовата истина и защитник на чистотата на вярата - преподобни Mаксим Изповедник. Той развива класическата схема на учението за греха в неговия индивидуален аспект...

Какво се случва в центъра