Не бях планирал да умра

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделя Месопустна – на Страшния съд. 23 февруари 2020 г. храм „Св. Николай Чудотворец” Варна

Възлюбени в Господа насилници и грабители на царството Божие,
Ето че сме в Неделя Месопустна. Да не ядем месо, за едни е трудно, за други – оказва се, не. Но чухме думите на апостола, който казва „И да не ядете, не печелите, и да ядете, нищо не губите”. Храната не може да оскверни човека, а това, което идва от сърцето му. Ала от този ден нататък ние се въздържаме. И това въздържание има за цел да разкрие нашите чувства, нашите намерения, нашите нагласи – да ни покаже такива, каквито сме, истински, а не такива, каквито си мислим, че сме. Хубави, красиви, скромни, смирени, любящи. Защото ще дойде времето на страшния съд, както чухме.

Всъщност Христос не говори за този съд като страшен. Както чухте, Христос говори за него като съдилище на Неговата слава, на което Той ще седне, защото това е нормален завършек на целия наш живот. Онзи миг, в който сме възкръснали, онзи миг, в който телата ни са претворени и ние заставаме пред Него, за да ни каже какви сме. Ала св. Отци, апостолите, както и ние го схващаме този съд като страшен. Защото страхът, който сковава душата ни, който обзема сърцето ни, страхът, в който ние всъщност знаем, че не сме такива, каквито се показваме пред хората. Ето този страх от изобличение е онова нещо, което ни кара да се чувстваме на съда като на страшен съд, защото там изведнъж ще се разкрият делата на нашия живот.

Христос, поради Своята добрина и святост, няма да ни съди според буквата на закона Той ще ни съди според Неговата любов. И тъй като самият Той е любов, според делата на нашия живот – те трябва да бъдат дела от любов; и то не любов към Бога само, а любов, която ние отправяме към ближните, към човека, който живее и ни среща всеки ден, който расте в нашия дом или лежи болен на леглото ни. И Христос определено говори за това, че всеки един от тези хора, които имат нужда от нас, е самият Той. Не някой друг, а самият Христос, Който лежи болен или расте в нашия дом. Този Христос, Който ни подпира, когато сме немощни, и ни утешава, когато сме страдащи... Когато ние погледнем на човека до нас като на самия Христос и направим делата, от които той има нужда, ето това са делата, за които се казва в Евангелието: „Гладен бях и ми дадохте да ям, жаден бях и ми дадохте да пия, гол бях и ме облякохте, в затвора бях и ме посетихте, болен лежах и дойдохте при мене”.

Тези люде, които са направили тези дела, те не осъзнават, че са го направили за Христос, и причината, поради която не са Го познали, е състраданието, което са изпитвали към тези хора, заради любовта, която е изпълвала сърцата им, чувства, емоции... И този миг на състрадание, този миг на саможертва, която ти правиш заради другия, това не е нещо, което ти можеш да промениш. Това е миг на саможертва, когато ти се разпъваш на кръста заедно с Христа, заради този човек, който има нужда от тебе.

Но Христос говори и за други хора, които са видели, но не са помогнали. Може ли да има такива коравосърдечни хора? Но за да помогнеш на някого, първо трябва да съзреш нуждата на другия човек. Първо трябва всъщност да видиш другия. Трябва да прогледнеш и да осъзнаеш, че и той в този живот е важен, колкото и ти, дори понякога малко повече от тебе, защото той е страдащ. И защото чрез него ти можеш да оразмериш себе си. Защото чрез него ти можеш да спасиш себе си, а без него – със своя егоизъм да се окажеш в ада. (...)

Ние винаги планираме живота си, но не планираме това, че в един момент ще умрем. А това неизбежно ще се случи. Но как да планираме смъртта? Можем ли да си изградим план, така че да живеем за смъртта? Според думите на св. Отци – да, можем. Длъжни сме да го направим. Неслучайно утринните молитви започват с благодарене на Бога – че ни е вдигнал... И когато започнем да живеем, планирайки смъртта си, изведнъж придобивките в нашия живот, придобиват друга стойност. И делата ни – друга ценност. (...)

Гледайте цялата проповед в youtube-канала Архангел.бг Варна: