Какво е Кръстът за нас?

Проповед на протойерей Михаил Манев на Въздвижение на св. Кръст Господен, 14.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

Христос воскресе!

В днешния ден, когато честваме Въздвижение на св. Кръст Господен, се поздравяваме с тези прекрасни думи – основата на нашата вяра. Ние вярваме не само в Христос разпнатия, вярваме, че Той и възкръсна. И то възкресение, което може да направи само Бог. Този Човек, Който бе разпнат от човеци, показа, че е Бог, чрез Своето възкресение.

Миналата неделя чухме в Евангелието от Йоан, че Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва, да не погине, а да има живот вечен. И ето, в днешния ден стана ясно за какво Го е дал. За да умре – за да може да победи злото и смъртта. Но не само да ги победи, а да ни покаже път, по който и ние може да победим злото и греха. Пътя на любовта!

Обикновено като дойдат в храма двама души, които искат да ги венчая, аз питам и мъжа, и жената защо искат да направят това. Защо искат да се венчаят? Най-често ми казват: Защото я/го/ обичам. А като поговоря с тях, се оказва, че те от 2-3, 4-5-6 години живеят като мъж и жена. И казвам: Добре де, чак сега ли я/го/ обикна, след толкова време живот заедно? Обикновено казват: Не, ние още в началото се обичахме. Е, след като се обичахте още в началото, защо не се венчахте тогава, а загубихте две или 4-5 години от живота си ей така, прахосан в блудство, отдалечаване от Бога? Защо го направихте? А те ми казват, че то така е прието в това общество, някак си…

Да, така е прието в това общество, заради което Христос умря – любовта да превърнем в похот. И когато тази похот отшуми с времето и задоволяването, тогава чак се открива пътят на любовта, ако успее да оцелее въпреки похотта и страстите… И тогава разбираме какво всъщност е Кръстът.

Кръстът не е просто знаме, на което Се е издигнал Христос. Кръстът не е просто раздиране на храмовата завеса. Той е премахване на преградата към царството Божие, разрушаването на онова дърво, заради което Адам и Ева страдаха и излязоха оттам. Ето това е Кръстът за нас, безумците, които живеем не за себе си, а за другите. Защото само чрез кръста можеш да обичаш. Нашият път към рая не минава през асфалтирани пътища, добре отъпкани, сигурни… А през Разпнатия. През кръста. Но няма как да влезем в рая удобно и комфортно. В рая влизаме, след като разпнем себе си, похотите и плътта си. След като се научим да живеем за някого. След като се смирим до такава степен, че никой не може да ни обиди, защото осъзнаваме, че сме много по-зле от тези обиди. Когато се въздържаме в храната и в блудството, когато се въздържаме да не вършим зло в този свят и го правим заради онази Любов, Която отдаде Сина Си, за да се уподобим на тази Любов и да влезем там, в бленувания свят, където няма болка и скръб, омраза, завист, ненавист, осъждане. И когато искаме да се оприличим на Него, и се въздържаме, така ние разпваме себе си. И този кръст е врата, през която можем да влезем в царството Божие и да бъдем там с Него. Ала преди това трябва да се разпанем. Да направим своите немощи силни. Да засилим в себе си всички онези чувства, които ще ни уподобят на Бога. Защото Той ще види в нашите сърца, дали имаме любов. И ако имаме към себе си, тя да се прояви и към другите. Трябва да се насилим, ако искаме да влезем през онази врата. Затова и апостол Павел казва за християните, че са насилници и грабители.

Да се насилим, означава да бъдем не такива, каквито ние искаме, а да бъдем такива, каквито Христос иска да бъдем. Но да бъдеш нормален сред луди, е много трудно. Всички те сочат с пръст, гледат те строго и казват, че нещо не си добре… нали доскоро беше друг?... Но тази промяна в живота ни е онова свидетелство, което ние отправяме към всички около нас. Да видят и те, че Христос е не просто разпнат, но и възкръснал. И че ние сме взели кръста си и Го следваме… Тежък кръст, неудобен, боли, един такъв ръбат, и винаги натиска там, където най-много ни боли, където е най-слабото ни място… И в началото, в глупостта си, се изправяме и го влачим, да не би случайно другите да видят колко сме недостойни, до момента, в който свършат силите ни. И тогава вдигаме поглед нагоре и казваме: Господи, помогни ми, трудно е, вече не издържам... А се оказва, че Бог от десет години ни носи на гърба си с този наш кръст. Защото в немощта се познава силата Божия. Но и в тази немощ има нещо много важно – нашето желание да носим кръста си. Нашия стремеж въпреки всичко и въпреки всички, които са срещу нас, да бъдем не такива, каквито хората искат, а такива, каквито Бог настоява и изисква от нас.

Ето този ден, който честваме. Когато царица Елена и нейният син Константин отиват в Йерусалим, да намерят Кръста Господен, за ония дни това е било велико начинание. Разпитват всички и накрая ги упътват към мястото, където изравят три кръста. Как да разберат кой е Христовият? Оттам минавало траурно шествие и те решили да допрат кръстовете до мъртвеца – този, който го съживи, е Христовият. Когато това се случило, патриархът на Йерусалим издигнал Христовия кръст и благословил света в четирите посоки с него. Това честваме в този ден – че наново е издигнат и показан Кръста на Христос, Който умря и възкръсна и се възнесе, и седи отдясно на Отца, и ще дойде пак, да съди живи и мъртви...

Мен винаги ме е удивявала тази дълбочина на вярата, която са имали хората тогава. Да намериш три кръста и да кажеш, че един от тях може да съживи мъртвец... Безумие, нали! Априори го отхвърляме като възможност. Ала тези хора са били толкова убедени, че за тях е било по-ясно от аксиома в математиката – Христовият кръст възкресява…

Това е днешният ден. Сякаш Църквата ни казва да изровим кръста си, който сме затрупали в дъното на нашата душа, за да не ни се присмеят. Да не ни се присмеят за вярата, че това е нашият кръст, на който сме се разпнали заради любимите хора, заради любящия ни Бог, заради този свят, в който сме призвани да шестваме… Нека да го извадим. Да го издигнем високо и явно и да покажем на хората, че ние, християните, може да сме безумни, ала не сме безверни; че може да правим нелогични неща, ала любовта е тази, която ни води; че може да живеем мизерно в този свят, ала сме богати да придобием царството Божие. Амин.