Как да станем първи

Проповед на протойерей Михаил Манев в Петата неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска – 14 април 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа народ свет,
В днешната неделя – Петата неделя на Великия пост – Христос започва да говори на учениците Си и на нас за това, как Той трябва да пострада; за това, защо е дошъл тук, на земята, защо се е въплътил, защо говори на всички хора и проповядва Евангелието. Ала не само с думи Той ще може да спаси този народ, а и с Неговата прескъпа и драгоценна кръв, с жертвата, която Той трябва да даде на кръста... И че Неговата смърт не е окончателна, че Той ще възкръсне в третия ден… Неразбираемо за Неговите ученици. Неразбираемо и за тогавашните хора, които очакват не просто някой да дойде и да ги поведе към нравствено съвършенство, а да дойде и направи царството на славата си, да седне на трона и да властва над всички народи. Затова и, когато Христос говори за тези неща, двама от учениците Му искат от Него да ги постави от ляво и отдясно на Своята слава. Не на кръста, на който Той ще бъде разпнат, не на Неговото страдание, а отляво и отдясно на Неговия трон, от който ще властва над всички народи… Сякаш Христос говори едно, а те чуват друго. Христос говори за непреходност, а те очакват едни материални блага.

Когато човек слуша някой да говори, оказва се, че той не чува всичките му думи. Чува определени думи, а другите ги намества някак си – според неговите очаквания и виждания. Човешка слабост… Ала останалите десет ученици също роптаят – как така само двамата ще бъдат до Неговата слава… И тогава Христос говори за първенството, което ни очаква. Първенството да бъдем последни. Първенството да бъдем не горделиви, а смирени. Първенството в това, да показваш на всички, служейки им, че ти си по-висок от тях… Защото величието на човешката душа не се измерва спрямо желанието за притежание на богатства, имот и слава. Величието се измерва спрямо любовта, която ти имаш към Бога… И историята познава много такива случаи.

Днес Църквата говори за една блудница, която на 12 години напуснала майка си и баща си и се отдала на един лек живот… Живот изпълнен с грехове. Живот без подвизи – то затова му се казва „лек”, защото е без подвизи… И в този лек живот тя постигнала завидни успехи. Ала веднъж стигнала до Божи гроб и поискала да влезе в храма, да се поклони на Кръста Христов, и не могла. Някаква невидима сила я спирала. И отново опитва, и отново ни става… И в един момент разбира, че това не е защото е слаба и немощна девойка, а защото е отстъпила от Бога. Бог вече не я желае, защото е омърсила своята природа. Отдалечила се е от Него и е показала дела, които са достойни на за Христа…

Виждайки образа на Божията майка на входната врата, тя обещава, че ако и позволи да се поклони на Кръста Христов, ще направи всичко, което поиска от нея. И влиза. Покланя се на Кръста и излиза, и чува глас: „Иди отвъд река Йордан”. А там е пустиня. Там няма нищо суетно или човешко, което на нас ни е познато… Ала Мария Египетска взела три хляба с парите, които й дал един човек, и отишла там. И седемнайсет години я измъчвали демоните – да се върне в града, да направи крачка назад. Ала тя издържала по един удивителен начин – защото усещала Христос в себе си. Когато я нападали демоните, тя Му се молела и й ставало леко, топло и приятно, сякаш любим човек е до нея. И това й давало сили да продължава…
(…)
Когато начинът ни на живот, да бъдем последни, стане ежедневие, когато изкореним гордостта от себе си, когато спрем да мислим какво ще кажат хората за нас, а започнем да си задаваме въпроса какво Христос ще каже за нас, тогава вече имаме шанс и ние да влезем в царството Божие… Затова нека молим Христа да ни даде в нас смирение, да изкореним гордостта си и да поемем с Него заедно по пътя към Голгота. Амин!