Даде оброк и го изпълни, и остана в пустинята. Пета неделя на Великия пост

 Проповед в Неделята на св. Мария Египетска, Пета на Великия пост. Протойерей Михаил Манев, храм "Св. Архангел Михаил", 17.04.2016 г.

Петата неделя от Великия пост е на св. Мария Египетска и ние я честваме със смирение. Изправяме се пред Бога, да просим благодат и милост за нашите души, и чуваме думите Му, че който иска да бъде пръв, нека да бъде на другите роб, и който иска да властва над другите, нека им бъде слуга. Защото Христос бе такъв! Той не дойде за власт и слава, а да даде душата си откуп за мнозина.

За да разберем този Божи промисъл, трябва да се върнем назад. Там, в онзи момент, когато Бог създава Адам и Ева. Мъж и жена ги сътвори. Да бъдат съвършени и да преуспяват в любовта си. И когато Бог искаше да види къде е Адам, търсеше го да му се зарадва (когато той вече беше нарушил Божията заповед), а не го виждаше – Той го повика: „Адаме, где си?”. И този зов продължаваше столетия – „Адаме, где си?”. И когато разбра, че този, когото беше сътворил, доброволно е нарушил Неговата заповед, доброволно се е отказал от всичко, което Той му даваше, доброволно се е отрекъл от Него, Той проводи Своя единороден Син, за да го намери. Проводи Онзи, Който трябваше да изпълни всичко. Синът, Който трябваше да изпълни цялата Негова воля, да изпие всяка капчица от горчивия живот, за да може Адам да бъде намерен, за да може Адам да бъде отново син на Бога, за да може всички блага, които Той е приготвил за него, да му се дадат.

Ала пътят минаваше през Голгота. Пътят за намирането на Адам минаваше през кръста. И това страдание наближава с всеки изминал миг. И Христос изправен там, пред учениците Си, им казва, че идва време, когато Той няма да бъде такъв, какъвто Го виждат, и няма да изпълни техните очаквания за земен цар на славата, който да господарува над народите. А ще умре, за да спаси Адам, за да може Адам да живее – да му даде втори шанс, да живее чрез Него.

Когото ние говорим за това, всичко сякаш е само думи, без съдържание. Мнозина от нас трудно успяваме да ги разберем. Ала когато тази неделя четем Евангелския текст за нещата, които трябва да се случат, и за бъдещето, което ни очаква, ние честваме паметта на Мария Египетска. Равноангелната. Онази, която беше блудница и се отрече от света и от себе си, за да намери Бога.

Когато Той я спря да влезе в храма, тя се осъзна. Видя своя нищожен живот, видя това, в което се е превърнала, и за един миг разбра това, което иска от нея Бог, Онзи, Който умря заради нея, Онзи, Който слезе в ада, за да изведе Адам оттам и за да може всички ние да бъдем в царството Божие. Тя видя себе си такава, каквато Той я иска да бъде, и наведе смирено глава, и отправи гореща молитва към Богородица, защото не смееше да говори на Бога. Даде оброк и го изпълни, и остана в пустинята. Нейното тяло, така добре пазено преди за блуд на хората, се превърна в обвивка на душата й. Тя вече не приличаше на себе си, на онази блудница. От този момент нататък тя повече се грижеше за душата си – да се изправи тя пред Бога чиста и неопетнена. И вече не блудът беше център в живота й. Нейният христоцентричен живот се ръководеше само от едно – да бъде угодна на Бога.

Колко е лесно, когато имаме една цел. Когато си поставим едно единствено нещо, което е много важно за нас, както го направи Мария Египетска. И това не беше кариера, нито имот – до този момент тя достатъчно се е разпилявала. Не. Тя постави в центъра на живота си само едно – Христос – и подложи всичко на Него, и предаде себе си на Него. Да, тя водеше борба със себе си, бесът не я пускаше, ала тя не се отказа, защото имаше нещо, което да следва – Христос.

Да, ще кажете,  но ние имаме семейства, имаме деца, жена, мъж, имаме работа. Е, и какво от това? За това ли живеем? Заради жена си, мъжа си или децата си? Или заради работата си? Не заприличваме ли на онази Мария Египетска, преди да се покае? Но не за нея става въпрос днес. А за равноангелната. Онази, която подложи живота си на Христовата любов. Онази, която отрече себе си, за да бъде в славата на Христос. Онази, която пожела, като апостолите, да седне отдясно в славата на Христа, и го постигна само с едно нещо – като Го обикна с цялото си сърце и нито един миг от своя живот не спря да се бори за тази любов, да я иска, да бъде част от тази любов.

Така е, възлюбени в Господа братя и сестри, трудно и тежко е, и силите ни са слаби – пета седмица на Великия пост. Ала ето, задава се и Вход Господен в Йерусалим, наближава времето, когато Христос ще бъде бичуван и ще бъде разпнат. Но като имаме пред очите си подвига на св. Мария Египетска, нейната трансформация от човек, живеещ в света и изпитващ всички наслади, в човек, който живее само за душата си, и в тази пълнота намира основа в Бога, така и по нейните молитви и ние да можем в мир и любов да посрещнем Възкресението Христово. Амин!