Благовещение на Пресвета Богородица

Като изслушала словата на Архангела и като се озарила от светлината на Божия Дух, Пресветата Дева се възрадвала за истинността на благовестието. Видът и достойнството на ангела се разкрили сега пред Нея в цялата им несъмненост. Предсказанието му било определено, мирно, свято – и Тя се уверила, че чува Божията воля. Пречистата Й душа, проникната от най-голямото благоговение към Нейния Създател, постоянно се грижела за точното и безпрекословно изпълняване на Неговата воля. И Приснодевата отговорила на Архангела: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. Тези смирени слова, това тихо, послушно нека бъдe, като навели небесата, спуснали на земята Сина Божий: Словото стана плът.

Като изпълнил Божията заповед, архангелът си отиде, тоест, завърна се отново в царството на светлината.

Така се извършило тайнственото въплъщение на Бог-Слово; така Девицата станала Майка и Майката си останала Девица. Забележително пее светата Църква, прославяйки това велико събитие: Днес е началото на нашето спасение и откриването на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавраил благовести благодатта. Затова и ние с него да викнем на Богородица: Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Радвай се – е възвестено сега от небето не само на Дева Богородица, но в Нейно лице – и на целия беден човешки род. Според прекрасното тълкувание на преосвещения Теофан, в деня на Благовещение действително е поставено началото на всичко, което се е разкрило после, което се разкрива сега и което ще се разкрие в бъдеще и най-вече – в бъдещия век. Всичко има цена и всичко се прави въз основа на това тайнство. Благовещение е празник на въплъщението на Сина Божий от Приснодевата, празник на принасяне на човешкото естество на Сина Божий в жертва на Божията правда, така че тази жертва, принесена от кръста, да се разпростре върху всички векове, от началото до свършека на света, и върху всички хора от всички времена, които са живели, живеят и ще живеят по цялото пространство на земята. Благовещението се простира не само върху бъдещето, но и върху миналото: то свързва всички времена, обгръща целия свят; в него е средоточието на пътищата на небесното Провидение за човешкия свят и решението на съдбите на човечеството. В Благовещението е поставено началото на тайнството свето Причастие. Плътта и кръвта на Господа Спасителя са изтъкани като Боголепна одежда от кървите на Приснодевата. Тъй като при светото Причастие ние се храним със същите кръв и плът и Господ ни удостоява да ни нарича Негови братя, затова и Владичицата ни е Майка, не мислено, а съществено.

Из „Благовещение на Пресвета Богородица” , „Сказания за земния живот на Пресвета Богородица”, Света гора, Атон, славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, 2005 г.