Девствена чистота

Проповед на иконом Василий Шаган на Благовещение. 25 март 2019 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Честит празник, братя и сестри! Днес, както чухме в тропара на днешния празник, е начало на нашето спасение, защото пречистата Дева прие предложението на нашия Небесен Отец и в своята чистота, в своята девствена красота тя показа прекрасното естество на човешкия род, което Бог беше промислил за всички хора от началото на сътворението... И това не е случайно. Светиите я сравняват, братя и сестри, с Ноевия ковчег, който в бурята на потопа съумя да запази хората и творението от поквара, а и от гибел. Пречистата Богородица се явява като стомна или като ковчег, в който Бог ще настани Своя божествен Син, за да спаси цялото човечество.

Но повече от това е Пресветата Дева. Както казва св. Николай Кавасила, Тя е участница в Божия съвет... Ако в първия съвет, при сътворяването на Адам, Бог се е съветвал със Своя Божествен Син, то във втория съвет, братя и сестри, Бог въвежда във вселената нашия Господ Иисус Христос и в този велик съвет предлага на пречистата Дева, възвестявайки Своето желание, а Пресвета Богородица утвърждава този съвет, като приема волята на нашия Бог за раждането на Спасителя... Свободно и доброволно приема това предложение. Бидейки научена от Бога и от своите родители, тя придобила тази несъществена за геховния човек чистота и свободно приема волята на Бога. Това свидетелства, че тя доброволно и съзнателно се включва в Божието домостроителство за спасението на човека.

И ако тя, бидейки човек, е достигнала такава чистота, за да участва в устройването на света и на човечеството от самия Бог Творец, то може ли и ние да си помислим, че също сме призвани да участваме в Божието домостроителство със своето лично изправяне и със своето лично спасение и израстване в Господа? Да, всеки един от нас е призван да участва със своето лично покаяние, вяра и любов в Божеито устройване на света, в домостроителството на Бога, в което Той – тухла по тухла – изгражда от самите нас Своя царствен дворец, където да намери дом и да подслони глава… Призвани сме така да живеем и така да вярваме в Бога, че в нашата чистота, която можем да придобием в покаяние, Бог да ни приеме и да ни сложи около Себе Си – понеже Той е крайъгълен камък – като камъни за съзиждане на Своя божествен дом, който тук на земята се проявява и актуализира в Неговата Църква, която Той е устроил и в която ни е призвал да станем членове.

И ако Църквата е тяло Христово, в което Христос е главата, то ние като членове на това тяло, можем да се включим само чрез своята вяра, чрез своята надежда и чрез своя стремеж. Както казва св. Григорий Палама, това, което може да ни приложи към тялото Христово като неотемлими членове, е признанието на нашата греховност, нашето покаяние, засвидетелстване на своята воля за това, че сме готови да се борим със злото в себе си, и нашата молитва. Тези четири неща могат да разчистят всичко, което помрачава нашия поглед, нашия разум, нашето сърце, за да поискаме да станем част от това тяло, ръководени от Главата на тялото – нашия Спасител.
(…)
Не бива да се съмняваме. Защото чистотата за нас е естествена. Неестествена е нечистотата, която ние унаследихме заради греховете си. И нека да вярваме и да се надяваме, че чистотата е възможна – в нашия стремеж към нея, в нашите подвизи, в нашите трудове, в нашите молитви както към нашия Спасител, така и към Пречистата майка, най-вярна ходатайка пред Господа, на Когото въздаваме слава сега и във вечни векове. Амин.