Духовно просветен център

На Благовещение Църквата възглася началото на нашето спасение

25.03.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Уникално събитие в историята на човечеството, ярко подчертано с проява на три понятия – любов, свобода и радост.

Ще се осмеля да кажа, че това са тези неща, които характеризират благополучието на човека, независимо къде и в кое време живее. Различаваме Любовта в желанието на Бог да направи всичко за спасението на човека. Различаваме Свободата в свободния избор на Дева Мария да приеме предложението на Бог за раждането на Спасителя и да му даде живот. Радостта е от думите на самия архангел Гавриил, който именно така се е обърнал към Мария – Радвай се, благодатна! Господ е с тебе”, а и от това, че в мъчителното очакване на изхода и свободата, дойде надеждата. Започна новата епоха на Божието творчество за нашето спасение.

Ако за вярващия, църковен човек понятията, особено това за свободата и спасението са до голяма степен ясни, то за хората, които живеят в периферията на Църквата или в общата християнска култура, тези понятия звучат по друг начин или поне не така вълнуващо. Но ето че живеем в благодатно време и заедно със силата на безбройните човешки блага, чувстваме като жива немощ и това, че сме уязвими, т. е. не съвсем силни. Като че ли сме безпомощни пред природата, пред многото болести и тлението, пред много неща, в това число и пред смъртта. Колкото и да се опитваме на този фон да сме искрено, докрай радостни, разбираме, че радостта ни е повърхностна и мимолетна.

Благовестието на архангела, който е Божи пратеник, свидетелства за истинската вечна радост. Радост от това, че Господ е с нас. Как да си представим Господ в нашия живот?

Съдейки по своя живот сред множеството вълнения, когато трудно съсредоточавам мислите, нагласите, надеждата, дори усилията, давам си сметка, че в кръговрата на живота е необходим по-особен, може би различен начин да се настроим. Какви са, например, нашите основни настроения и цели? Ще го изрека кратко - да преживеем добре. Това преживяване най-често определя нашето земно битие и съгласете се, въпросът за смъртта и за нейната неизбежност винаги ни вкарва в безпокойство. Какво може да прави човек в безпокойство и страх? Разбира се, да бяга. Как да избягаш от смъртта? Най-лесно: като не си спомняш за нея. Тя обаче ще дойде и ще те прибере в красивия ковчег. Такова е бягството на съвременния малодушен човек. Всичко страшно и изискващо труден отговор, замитаме под килима.

Благовещение е началото на нашето спасение.

Божият Син намира уникална възможност да се роди и да заживее като човек между нас. Уникална, защото Неговото появяване се случва по особен начин. От една страна, Бог е намерил в Дева Мария пречистата утроба за раждането на Божествения Син – Спасителя на света , а от друга страна, получил е доброволно съгласие за изпълнение на Неговата воля. Св. Николай Кавасила, солунски архиепископ, в своята прослава на Богородица пише: „Бог не е предупреждавал Адам и не е изисквал съгласие относно неговото ребро, от което трябвало да бъде създадена Ева, но като лишил Адам от чувства, взел реброто. Девата обаче, Той най-напред подготвил и очаквал нейната вяра, преди да пристъпи към действие. Относно сътворяването на Адам, Той се съветва с Единородния, казвайки: да сътворим човек  /Бит. 1:26/. Когато пък този Чуден Съветник Първородния /Ис 9:6; Евр. 1:6/,  както казва Павел, Той въвежда във вселената  и съзижда втория Адам /Христос/, то прави Девата съучастница на Своето решение. И този Велик Съвет /Ис. 9:6/, както го нарича Исаия, възвестил Бог, а го е утвърдила светата Дева. Така че въплъщението на Словото било дело не само на Отца, Неговата Сила и Духа – благоволението на Отца, слизането на Духа и покровът на Силата, но също и /дело/ на волята и вярата на светата Дева. И ето, както без участието на Трите Божествени Ипостаса решението за въплъщаване на Словото не е могло до бъде прието, така и без съгласието на Пренепорочната и съдействието на нейната вяра, Предвечният Съвет не би могъл да се осъществи.”

Позволих си да приведа този дълъг цитат, защото св. Николай Кавасила изказва идеята за свободата на нашето общение с Бога. Забележете, не безрезервна свобода, а такава, в която има вяра, добра воля, общо домостроителство, надежда и любов. Неслучайно акцентирам на това. Предполагам, че творческият акт на това взаимно Съгласие, подчертава както тържеството на живота, така и свободата като добродетел, която невинаги упражняваме правилно.

Под тържеството на живота, имам предвид, че във Въплъщаването на Христос и в доброволното приемане на Божията воля от страна на Пресветата Дева проличават исконните нагласи и идеи за живота на човека и за Бога като Живот. За живота на света.

Животът е възможен, само ако вярваме и приемаме.  Да вярваш тук, означава да следваш своята жажда за живот и в своята непримиримост със смъртта, да намериш изход. Христос казва: „Аз съм животът. Който вярва в Мене, ще се спаси”.  Да приемеш, означава доброволно да дадеш живот на това, което ти предлага Христос. На това място отново ще цитирам Кавасила: „Светата Дева Сама принесла и осъществила в Себе си това, което привлякло Твореца на земята и повдигнало съзидаващата ръка.”

Какво е било това, което привлякло Самия Творец към едно обикновено момиче от малък град? Непорочен живот, особен образ на живот в чистота, отхвърляне на всякакво зло, упражняване на всякакви добродетели, Кавасила казва: „душа по-чиста от светлината, тяло -духовно във всичко, полет на ума - непобедим от никаква височина.”

В този полет на ума могат да започнат и нашите търсения на Истината. Умът, който не е съгласен с лъжата, греха и неправдата, с тлението и със смъртта, наистина е неспирен и неограничим, винаги търсещ.  Но в същото време и свободен. Какво ще изберем със своята свободна воля? Волята е свързана с любовта, с думата воля някои славяни изразяват понятието любов. Но Бог именно в Пречистата е намерил тази воля, която не сляпо – „…как ще бъде това”/Лк. 1:34/, но осъзнато, с вяра и надежда прие и даде живот на Божието предложение – ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти./Лк. 1:38/.

Нашият небесен Отец в Своето постоянно творчество за нашето спасение очаква и от нас да повярваме в своята надежда за живот и да приемем. Като имаме примера на Пречистата Дева, която е жив образ на чистотата. Която, за да общува с Бога, в любов към Него пренебрегнала всякакви помисли за тварното. Като украсила с чистота и добродетели и тялото, и душата, обърнала към себе си Божия поглед. Със Своята красота, тя показала красотата на истинската човешка природа. Затова Бог счете за възможно да се пожертва за нашето спасение, след като видя в Светата Девата, че и ние желаем да се изправим и да се освободим от робството на смъртта.

В началото казах, че живеем в благодатно време. Какво ли ще си помисли някой? Като виждаме какви са времената и като имаме големи възможности да ги изследваме, трудно можем да кажем, че са благодатни. Поставен обаче в този свят, съвременният умен човек няма как де не види неговата нестабилност и гибелност. Въпреки това и днес Църквата празнува и с благодарност и надежда приема поздрава – Радвай се!

За какво да се захванем? Не нихилизмът, който обхваща днес дори и младите, е изходът. Изходът е в истината. Истината за човека, за света, за Бога за живота.

Познайте истината и истината ще ви направи свободни. /Ин 8:32/

(Публикация от 2016 г.)

Още по темата
Още от Събития

Държавникът, който издигна България извън рамките на земното съществуване

05.05.2021 г. | Добротолюбие.com | Събития

През 2021 г. в деня празнувахме славното Христово възкресение, затова паметта на св. цар Борис честваме на 5 май. Навършват се 1114 г. от успението му на 2 май 907 г. Кой е бил св. цар Борис и какви следи е оставил в българската история?...

Вечерята на Царството

29.04.2021 г. | протойерей Димитрий Дудко | Събития

На Твоята Тайна Вечеря, за участник ме приеми днес, Сине Божий. Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда…

Велика сряда

28.04.2021 г. | Архангел. бг | Събития

Църковните служби на Велика сряда прославят жената грешница, помазала с елей Христа, в противовес на сребролюбието и предателството на Иуда. Останалите особености на службите днес също имат своя смисъл...

Какво се случва в центъра