На Благовещение Църквата възглася началото на нашето спасение

Уникално събитие в историята на човечеството, ярко подчертано с проява на три понятия – любов, свобода и радост.

Ще се осмеля да кажа, че това са тези неща, които характеризират благополучието на човека, независимо къде и в кое време живее. Различаваме Любовта в желанието на Бог да направи всичко за спасението на човека. Различаваме Свободата в свободния избор на Дева Мария да приеме предложението на Бог за раждането на Спасителя и да му даде живот. Радостта е от думите на самия архангел Гавриил, който именно така се е обърнал към Мария – „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе”, а и от това, че в мъчителното очакване на изхода и свободата, дойде надеждата. Започна новата епоха на Божието творчество за нашето спасение.

Ако за вярващия, църковен човек понятията, особено това за свободата и спасението са до голяма степен ясни, то за хората, които живеят в периферията на Църквата или в общата християнска култура, тези понятия звучат по друг начин или поне не така вълнуващо. Но ето че живеем в благодатно време и заедно със силата на безбройните човешки блага, чувстваме като жива немощ и това, че сме уязвими, т. е. не съвсем силни. Като че ли сме безпомощни пред природата, пред многото болести и тлението, пред много неща, в това число и пред смъртта. Колкото и да се опитваме на този фон да сме искрено, докрай радостни, разбираме, че радостта ни е повърхностна и мимолетна.

Благовестието на архангела, който е Божи пратеник, свидетелства за истинската вечна радост. Радост от това, че Господ е с нас. Как да си представим Господ в нашия живот?

Съдейки по своя живот сред множеството вълнения, когато трудно съсредоточавам мислите, нагласите, надеждата, дори усилията, давам си сметка, че в кръговрата на живота е необходим по-особен, може би различен начин да се настроим. Какви са, например, нашите основни настроения и цели? Ще го изрека кратко - да преживеем добре. Това преживяване най-често определя нашето земно битие и съгласете се, въпросът за смъртта и за нейната неизбежност винаги ни вкарва в безпокойство. Какво може да прави човек в безпокойство и страх? Разбира се, да бяга. Как да избягаш от смъртта? Най-лесно: като не си спомняш за нея. Тя обаче ще дойде и ще те прибере в красивия ковчег. Такова е бягството на съвременния малодушен човек. Всичко страшно и изискващо труден отговор, замитаме под килима.

Благовещение е началото на нашето спасение.

Божият Син намира уникална възможност да се роди и да заживее като човек между нас. Уникална, защото Неговото появяване се случва по особен начин. От една страна, Бог е намерил в Дева Мария пречистата утроба за раждането на Божествения Син – Спасителя на света , а от друга страна, получил е доброволно съгласие за изпълнение на Неговата воля. Св. Николай Кавасила, солунски архиепископ, в своята прослава на Богородица пише: „Бог не е предупреждавал Адам и не е изисквал съгласие относно неговото ребро, от което трябвало да бъде създадена Ева, но като лишил Адам от чувства, взел реброто. Девата обаче, Той най-напред подготвил и очаквал нейната вяра, преди да пристъпи към действие. Относно сътворяването на Адам, Той се съветва с Единородния, казвайки: да сътворим човек  /Бит. 1:26/. Когато пък този Чуден Съветник Първородния /Ис 9:6; Евр. 1:6/,  както казва Павел, Той въвежда във вселената  и съзижда втория Адам /Христос/, то прави Девата съучастница на Своето решение. И този Велик Съвет /Ис. 9:6/, както го нарича Исаия, възвестил Бог, а го е утвърдила светата Дева. Така че въплъщението на Словото било дело не само на Отца, Неговата Сила и Духа – благоволението на Отца, слизането на Духа и покровът на Силата, но също и /дело/ на волята и вярата на светата Дева. И ето, както без участието на Трите Божествени Ипостаса решението за въплъщаване на Словото не е могло до бъде прието, така и без съгласието на Пренепорочната и съдействието на нейната вяра, Предвечният Съвет не би могъл да се осъществи.”

Позволих си да приведа този дълъг цитат, защото св. Николай Кавасила изказва идеята за свободата на нашето общение с Бога. Забележете, не безрезервна свобода, а такава, в която има вяра, добра воля, общо домостроителство, надежда и любов. Неслучайно акцентирам на това. Предполагам, че творческият акт на това взаимно Съгласие, подчертава както тържеството на живота, така и свободата като добродетел, която невинаги упражняваме правилно.

Под тържеството на живота, имам предвид, че във Въплъщаването на Христос и в доброволното приемане на Божията воля от страна на Пресветата Дева проличават исконните нагласи и идеи за живота на човека и за Бога като Живот. За живота на света.

Животът е възможен, само ако вярваме и приемаме.  Да вярваш тук, означава да следваш своята жажда за живот и в своята непримиримост със смъртта, да намериш изход. Христос казва: „Аз съм животът. Който вярва в Мене, ще се спаси”.  Да приемеш, означава доброволно да дадеш живот на това, което ти предлага Христос. На това място отново ще цитирам Кавасила: „Светата Дева Сама принесла и осъществила в Себе си това, което привлякло Твореца на земята и повдигнало съзидаващата ръка.”

Какво е било това, което привлякло Самия Творец към едно обикновено момиче от малък град? Непорочен живот, особен образ на живот в чистота, отхвърляне на всякакво зло, упражняване на всякакви добродетели, Кавасила казва: „душа по-чиста от светлината, тяло -духовно във всичко, полет на ума - непобедим от никаква височина.”

В този полет на ума могат да започнат и нашите търсения на Истината. Умът, който не е съгласен с лъжата, греха и неправдата, с тлението и със смъртта, наистина е неспирен и неограничим, винаги търсещ.  Но в същото време и свободен. Какво ще изберем със своята свободна воля? Волята е свързана с любовта, с думата воля някои славяни изразяват понятието любов. Но Бог именно в Пречистата е намерил тази воля, която не сляпо – „…как ще бъде това”/Лк. 1:34/, но осъзнато, с вяра и надежда прие и даде живот на Божието предложение – „ ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.”/Лк. 1:38/.

Нашият небесен Отец в Своето постоянно творчество за нашето спасение очаква и от нас да повярваме в своята надежда за живот и да приемем. Като имаме примера на Пречистата Дева, която е жив образ на чистотата. Която, за да общува с Бога, в любов към Него пренебрегнала всякакви помисли за тварното. Като украсила с чистота и добродетели и тялото, и душата, обърнала към себе си Божия поглед. Със Своята красота, тя показала красотата на истинската човешка природа. Затова Бог счете за възможно да се пожертва за нашето спасение, след като видя в Светата Девата, че и ние желаем да се изправим и да се освободим от робството на смъртта.

В началото казах, че живеем в благодатно време. Какво ли ще си помисли някой? Като виждаме какви са времената и като имаме големи възможности да ги изследваме, трудно можем да кажем, че са благодатни. Поставен обаче в този свят, съвременният умен човек няма как де не види неговата нестабилност и гибелност. Въпреки това и днес Църквата празнува и с благодарност и надежда приема поздрава – Радвай се!

За какво да се захванем? Не нихилизмът, който обхваща днес дори и младите, е изходът. Изходът е в истината. Истината за човека, за света, за Бога за живота.

Познайте истината и истината ще ви направи свободни. /Ин 8:32/

(Публикация от 2016 г.)