Oмилия четиринадесета - на Благовещение на Пречистата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария

Като изброява различните дела на творението и съзерцава в тях Божията премъдрост, Псалмопевецът пророк, изцяло обхванат от възхищение, в средата на писанието е възкликнал: Да се възвеличат делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро (Пс. 103:24). А сега, като посягам според силите си да възвестя и да възхваля явяването в плът на сътворилото всичко Слово, как да направя така, че речта ми да отговаря темата? Защото, ако всичко е изпълнено с чудото, че онова, което е дошло в битие от несъществуващото се явява божествено и славно дело, то колко по чудесно, божествено и достойно за възпяване от нас е това, че от разряда на творенията то е станало Бог – и не просто Бог, а Това, Което е истински Бог, – и то след като нашето естество не е пожелало и не е успяло да запази достойнството, в което е било създадено и затова справедливо е било низвергнато в най-нисък елемент на земята. И това, че нашето естество е станало едно с Бога и така ни е било дарувано връщане към най-доброто състояние, е до такава степен велико и божествено, неизказано и непостижимо, че и за светите ангели, и за хората, и даже за самите пророци – макар и те да са виждали действията на Духа – то е пребивавало (като) съкровено Тайнство, наистина познаваемо от века. И какво говоря – докато се сбъднало, – щом като и след това то си остава тайна; не в смисъл дали се е сбъднало, или не, но в смисъл по какъв начин е станало. Ние вярваме, но не знаем, покланяме се, но не научаваме. И се покланяме и вярваме само посредством Духа. Божието никой не знае, освен Божият Дух (1 Кор. 2:11), и именно чрез Него ние се покланяме и се молим, казва апостолът.

Празнуваният от нас ден ясно показва, че това тайнство е непостижимо не само за хората, но и за ангелите, и за самите архангели. Защото наистина ар­хангел е благовестил Зачатието на Девата, но когато Тя пожелала да узнае по какъв начин то ще стане и му казала: Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам (Лук. 1:34), то архангелът, който съвсем не бил в състо­яние да обясни този начин на зачатие, сам прибегнал към Бога: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени (Лук. 1:35). Същото би се слу­чило, ако някой беше попитал Мойсей по какъв начин е създаден човекът от земя, как от пръстта са се съз­дали костите, жилите и плътта, по какъв начин от безчуственото са произлезли чувствата. Но (също и) – по какъв начин от реброто на Адам отново се е появил човек? Как тази кост се е разтеглила, разделила е, наместила се е и се е съчетала? По какъв начин от нея са произлезли вътрешните органи, различните сокове на жлезите и други подобни? И така, ако някой би поставил такива въпроси на Мойсей, той не би казал повече от това, че Бог е, Който е взел земна пръст и е създал Адам, взел е едно от ребрата му и е сътворил Ева. Така че той е казал кой е създал, но по какъв начин това е станало, не е казал. А ако после е споменавал за Елисавета, че е заченала в старост и безплодие, то е защото не е имал да каже нищо повече от това, че у Бога няма да остане безсилна нито една дума. Така че, какво е можел да открие архангелът относно действието, със силата на което Девата е трябвало да зачене и да роди? Всичко, казано й от него, е съдържало нещо по-голямо, и в същото време още повече е задьлбочавало тайната. Защото той казва: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени. Защо? Защото Роденото не е Пророк и не е просто човек като Адам, но ще се нарече Син на Всевишния и Спасител, и Избавител на човешкия род, и Вечен Цар. Защото както падналите от върховете на планините камъни, търкалящи се чак до подножието, преминават много урви и пропасти, така и нас, отпадналите от дадените в рая заповеди и от блажения живот в него и пропаднали даже до ада, са ни постигнали много бедствия. Защото от земята не са израснали толкова тръни и бодили, колкото тръни на злите страсти и отвратителни бодили на греха сме познали като последица от проклятието над Праотеца. И нашият род е придобил не само тази печал, която Прамайката получила като свой жребий вследствие от проклятието, което я осъжда да ражда с болка, но може да се каже, че целият ни живот се е изпълнил с печал и мъка. Но от момента, когато човеколюбивият Бог, Който ни е създал, по Своето милосърдие приклонил небесата и слязъл, и възприел от Светата Дева нашето естество, Той го обновил и го върнал, и дори нещо повече – извел го на божествена и небесна висота. Като желаел Да извърши, или по-точно – да приведе в изпълнение, Своя предвечен замисъл, Той, както казва свети евангелист Лука, изпратил Архангел Гавриил в Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

И така, Бог изпратил Архангела при Девата, Ко­ято направил Своя Майка, като запазил девството й със силата на Благовещението. Защото, ако беше заче­нала от семе, то родилият се не би станал нито нов Човек, нито безгрешен, нито Спасител на грешници­те. Понеже движението на плътта към създаване на деца, като се смеси безпорядъчно с установения от Бога замисъл за нас, овладява способностите ни и ги прави не съвсем свободни от греха. Затова и Давид е казал: В беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми (Пс. 50:7). И така, ако Божието зачатие произхожда­ше от семе, то Той не би бил нов Човек, нито Началник на новия и никак неостаряващ живот. Защото, ако беше наследник на прародителския грях, Той не би могъл да носи в Себе Си пълнотата на чистото Божество и да направи плътта Си непрестанен източник на освещаване, както и не би могъл да умие с изобилие от сила осквернението на прародителите, нито впоследствие да доведе до освещаване всичко съществуващо, затова не Ангел, нито човек, но Сам Господ, въплътил се в утробата на Дева и пребъдващ като неизменен Бог, е дошъл и ни е спасил.

Подобавало е също така и на Девата да има свидетелка на безсеменното й зачатие и помощница в това, което се е извършвало в делото на домостроител­ството. А какво е било то? Възхождането във Витлеем, където Рождението Му е било възвестявано и славено и от небесните Ангели; идването Му в храма, където Младенецът е бил засвидетелстван от Симеон и Анна като Господ на живота и смъртта; бягството от Ирод в Египет и връщането оттам, съгласно свещеното пророчество, и други (събития), които няма нужда сега да изброяваме. Заради това Йосиф е бил взет за обручник, и Ангелът е бил изпратен при Девата, сгодена за мъж на име Йосиф. И изразът: от дома и рода Давидов се отнася за двамата, защото и двамата – и Девата, и Йосиф – произлизат от рода на Давид. И името на девицата, се казва, беше Мариам. Тази дума в превод означава „Господарка”. Тоест това име представя достойнството на Девата и утвърждава Девството, особеността на Нейния начин на живот, внимателността й във всичко – или да го изразим с една дума – нейната всенепорочност. Защото, носейки господствено (т.е. с истинско величие) знаменателното име Дева, Тя е притежавала съвършена чистота, била е Дева и по тяло, и по душа, и със силите на душата си и с богатството на всичките си телесни чувства, нямащи ни най-малък недостатък. И всичко до такава степен напълно утвърдено и ненарушено, във всичко и за всички времена, както подобава на Господарка. Тъй като Тя е като Врата на съкровищница и запечатана книга, която пази от очите съкровените писания, затова и за Нея е било написано: „Това е Запечатаната книга”, и „Вратата ще бъде заключена и никой да мине през Нея”.

Но и по една друга причина Девата е Господарка по достойнство, а именно – като господстваща над всички, тъй като е заченала в девство и божествено е родила по естество Владиката на този свят. И още нещо – Тя е Господарка не само като свободна от робството и като участница в божественото господство, но и като извор и корен на освобождаването на човешкия род, и особено по силата на неизказаното й радостно Раждане. Защото сгодената за мъжа жена по-скоро се намира под господар, отколкото самата тя да е господарка, и особено поради многоболезненото и мъчително раждане, според проклятието над Ева: с болки ще раждаш деца, и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе (Бит. 3:16). Като е освободила, човешкия род от това проклятие, Девата Майка вместо него е приела приветствие и благословение чрез Ангела, защото е казано: Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените (Лук. 1:28). Като й казва: Господ е с тебе, той не й предвъзвестява бъдещето, но и възвестява, че невидимо за Нея той вече е видял как става това. И като разбира, че Тя е средоточие на божествените и човешките дарования и е украсена с цялата благодат на Божествения Дух, той в истината Я провъзгласява за Благодатна. Удивен, че Тя вече е заче­ла Този, в Когото са всички съкровища, и предвидял, че бременността й не е свързана с теготи и раждането ще бъде без болка, той Я приканва да се радва и справедливо Я обявява за единствената Благословена и Славна сред жените – защото няма друга жена, която поради преизобилната си слава да се равнява на Девата Богородица.

Но като го видяла и се изплашила да не би това да е някакъв прелъстителен ангел, въвеждащ в заблуждение неразсъдливите, подобно на излъгалия Ева, Девата приела приветствието не без да го изпита, и като не разбирала напълно в какво се състои близостта й с Бога, за която той й благовестия, Тя, както е написа­но, в сърцето си се смутила от думите му, държейки се твърдо за девството. И размисляше, какъв ли е тоя поздрав (Лук. 1:29). Затова и Архангелът веднага отст­ранява този приятен Богу страх на благодатната Дева, като й казва: Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога (Лук. 1:30). Каква е тази благодат? Благодат, с която само за Единия Могъщ е възможно да извърши невъзможното и която е запазена само за Теб преди всички векове. Защото ще заченеш в утробата; но като чуеш за зачатието, казва той, никак не предполагай, че девството Ти е отменено, не се трево­жи и не се смущавай; защото, посочил той, когато думите ще заченеш се казват на Девата, това означава, че зачатието ще върви ръка за ръка с девството.

И така, ще заченеш, казал той, и ще родиш Син. Защото – имайки това, което имаш, и при запазване целостта на девството Си – Ти ще заченеш и ще ро­диш Сина на Всевишния. Това като предвидил и Исаия преди много години, казал: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син (Ис. 7:14) и Пристъпих към Пророчицата (Ис. 8:3). Как пророкът е пристъпил към Пророчицата?  Така, както сега Архангелът пристъпил към Нея – защото това, което Архангелът видял сега, е същото, което пророкът предвидял и предсказал. Що се отнася до думата „Пророчица”, тя се отнася до Де­вата, тъй като Тя е имала пророчески дар, което ще удостовери пред всеки Нейната песен към Бога в Еван­гелието (Лук. 1:46-55). И така, пристъпил, се казва, Исаия към Пророчицата (в пророчески дух, разбира се) и Тя заченала в утробата, избегнала родилните болки още преди да са настъпили, и родила Син. Сега Архан­гелът й казва: Ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус (което в превод озна­чава „Спасител”); Той ще бъде велик (Лук. 1:31, 32). А Исаия още е казал: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира, Отец на бъдещия век (Ис. 9:6). С това се съгласува и казаното от Архангела: Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния (Лук. 1:32).

Защо той не е казал: „е велик и Син на Всевиш­ния”, а ще бъде и ще се нарече? Защото говори само за човешката природа на Христа, като разкрива заедно с това, че Той ще бъде познат от всички и от всички ще бъде провъзгласен за Такъв. Както и Павел е казал по-късно: Бог се яви в плът, проповядван биде на народи, приет с вяра в света (1 Тим. 3:16). Но Ангелът доба­вя, като казва: ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида, и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край (Лук. 1:32, 33); а Този, Чието царство няма край и пребъдва во веки, е Бог. Но Той има за отец и Давид – това означава, че Той е също така и Човек. По такъв начин Този, Който пред­стои да се роди, е Бог и заедно с това и Човек – Син Човешки и Син Божий, приемащ като Човек от Бога и Отца неизменно царство, както това е видял и предвъзвестил Даниил, казвайки: Видях, че бидоха поста­вени престоли, и седна Старият по дни ... и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе да­дена власт, слава и Царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е влади­чество вечно, което няма да премине, и Царството Му не ще се разруши (Дан. 7:9-14).

Ще седне на престола на Давид и ще се възцари над дома на Иаковов – защото Иаков наистина е Пат­риарх на всички благочестиви, а Давид е първият от всички царе, който благочестиво и богоугодно царувал по подобие на Христос, Чието патриаршеско и царско служение било съчетано в едно небесно начало. А благодатната Дева, като чула необикновените и божест­вени слова на Архангела към Нея: Господ е с тебе, и Ще заченеш и ще родиш Син, Който ще царува во веки – Син на Всевишния, казала: Как ще бъде това, кога­то аз мъж не познавам (Лук. 1:34). Защото, макар и Благовещението, което ми носиш, да е твърде духовно и по-висше от телесните страсти, ти Ми възвестяваш зачатие, и носене на плод, и раждане, които следват от зачатието – и как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам, казала Тя. Девата казала това не защото не повярвала на думите на Архангела, но от желание да узнае, ако е възможно, как ще се случи това. Затова и Архангелът й отговаря: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Свето­то, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Бо­жий. Тъй като Ти наистина си свята и благодатна, Дево, казва той, Светият Дух на Свой ред ще слезе върху Ти, чрез по-възвишено прибавяне на освещение, като уст­ройва и подготвя Божието действие в Теб, и силата на Всевишния ще Те осени, като Те подкрепя, и заедно с осенението и съприкосновението ще създаде в Теб чо­вешко естество, така че Роденото от Теб да е Свято, Син Божий, Сила на Всевишния, възприела човешко естество. Ето и Елисавета, Твоята родственица, която беше неплодна през целия си живот, сега в старостта си, по Божия воля, е непразна по чуден начин, защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лук. 1:37). Как постъпила в отговор на това благодатната Дева и Нейният божествен и несравним дух? На свой ред Тя прибягнала към Бога и се обърнала с молитва към Него, като казала на Архангела: ако Светият Дух, как­то ти казваш, слезе върху ми, очиствайки и укрепявай­ки още повече моето естество, за да принеса спасител­ния Плод; ако силата на Всевишния ме осени и като произведе безсеменно зачатие, създаде в мен като Чо­век Този, Който е истински Бог; ако Роденото е Свято и Божий Син, и Бог, и вечен Цар – тъй като у Бога няма да остане безсилна нито една дума – то ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти (Лук. 1:38). И Ангелът си отишъл от нея, като оставил в ут­робата й Съчеталия се с плътта й Творец на всичко, на Когото чрез това съчетаване тя послужила, дарувай­ки спасение на света. Също и Исаия чрез това, което видял и бил удостоен блажено да изпита, ясно го пред­начертал – защото той видял, че серафим взел въглен от небесния, мислен жертвеник, не непосредствено, а с помощта на клещи, и чрез тях се докоснал до устни­те на Пророка, като го очистил. Това велико видение с клещите е съдържало същото, каквото и това, което видял Мойсей, а именно – горящата къпина, която не изгаряла. Кой не знае, че тази Дева-Майка е и Къпи­ната, и Клещите, и чрез зачатието е приела неизгарящо Божествения Огън в Себе Си при служението на Архангела, съчетал чрез Нея Унищожителя на грехо­вете на света – с човешкия род, и чрез това неизказано съчетаване очистил ни напълно. И така, Девата Майка се явява като че единствената граница между тварното и несътвореното (Божественото) естество; и всички, които познават Бога, ще познаят и Нея – като Място на Невместимия; и всички, които възхваляват Бога, ще възпеят и Нея след Бога. Тя е Причина и на билите преди Нея (благословения и дарове за човеш­кия род), и Покровителка на настоящите, и Ходатайка на вечните. Тя е Основа на Пророците, Начало на Апостолите, Утвърждение на Мъчениците, Основание на Учителите. Тя е слава за всички на земята, Радост за тези на небето, Украшение на цялото създание. Тя е Начало, Извор и Корен, приготвен ни на небесата, надежда, която дано всички да получим по Нейните молитви за нас, в славата на Родения преди вековете от Отца и въплътил се през последните времена от Нея Иисус Христос, нашия Господ, на Когото подобава вся­ка слава, чест и поклонение сега и винаги и во веки веков. Амин.

Из „Беседи (Омилии) I. Беседи върху Постния Триод”, Православно отечество, 2015