Алтернатива - април, 2024

Излезе от печат априлският брой (293) на „Алтернатива”. В навечерието на Неделя Кръстопоклонна в него са включени статии, които помагат да осмислим своя път през Великия пост и да разберем защо именно на Кръста е посветена 3-та седмица от него. В Неделя Кръстопоклонна Църквата издига кръста и го поставя в средата на храма, припомняйки, че именно чрез него Христос победи греха и смъртта. Посочва ни го като оръжие и на нашата победа. Неслучайно в средата на този период на въздържание, когато се учим на търпение и смирение на милосърдие и любов, чуваме Евангелския текст: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (вж. Марк 8:34). Какво означава това: „да се отрече от себе си”? Нима Христос иска загубим своята идентичност? Или става дума за друго – за отричане от греха, от стария човек в нас? Ето защо тази трудна задача е сравнена с носенето на кръста към Голгота. И така, стъпка по стъпка, се разделяме с ненужното за душите ни и се учим да следваме Христос.

Предлагаме в анонс редакторската колонка на броя:

Отново сме в периода на Великия пост – време за духовно самовглъбяване, и смирение. Тази година той започна с една голяма болка за българския народ – малко преди Сирни заговезни, деня на взаимното опрощение, се представи пред Бога нашият многообичан патриарх Неофит. Четейки негови изказвания, попаднах на една фраза, която ме накара да се замисля. Патриарх Неофит казва: „Пътят не е към доброто, доброто е пътят”. Това изказване ми се стори особено важно за периода на светата Четиридесетница, в който сме сега. Толкова много понякога говорим за външните страни на поста, физическа и душевна, че сякаш го правим цел сам по себе си. Улисани повече в обсъждания, отколкото в реални действия, ние сякаш забравяме, че той е средство, чрез което да стигнем до същността, а не цел. Коя е обаче същността? Божията заповед да обикнем Бога, себе си и ближния. Това е целта на поста. Вместо обаче да се потопим в дълбоката същност на нещата, ние продължаваме да постим законнически, т.е. да се плъзгаме по плиткото му изпълнение. Както казва отец Харалампос: „Постът губи смисъл, когато се придържаш просто към един хранителен режим, без покаяние и борба със страстите. С други думи, когато въобще не се променяш. Когато не ядеш месо, но „изяждаш” околните с критиката си. Когато липсва радост и блясък в очите ти”.
Как ще разберем дали e бил успешен постът ни – когато в края му, посрещнем и преживеем Страстната седмица, обичайки поне малко повече Христос, отколкото в началото.
Явор Георгиев

В броя четете текстове на: св. Ефрем Сирин, св. Николай Велимирович, приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Неофит, архимандрит Павел Пападопулос, игумен Нектарий Морозов, ставр. иконом Цветан Флоров, протойерей Димитрий Дудко, дякон Игор Цуканов, проф. протопр. Георги Металинос, Маргарита Генчева, Николай Хаджиев. Продължава и поредицата разяснения за Символа на нашата вяра, от книгата „Нашата вяра” на архимандрит Серафим Алексиев.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.