Оръжието, което Христос ни остави

Проповед на отец Василий Шаган в Неделя Кръстопоклонна - 11.03.2018, Храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

 В Неделя Кръстопоклонна, с която преполовяваме Великия пост, ние изнасяме кръста, който вече не онова срамно оръжие за наказание на престъпници. На кръста бе разпнат нашият Спасител, Който в нищо не е виновен. Чист Син Божий! От този момент кръстът се поставя в центъра на нашия християнски живот, както сега  - в средата на храма, украсен, разцъфнал, отрупан с цветя.

Свети апостол Павел казва, че за тези, които гинат, кръстът е безумие, а за тези, които се спасяват, е сила Божия. Ако ние сме застанали тук с надежда за своето спасение, то трябва да приемем кръста като тази сила на Бога, чрез която наистина може да се освободим от всичко, което ни пречи за нашето спасение. Замисляйки се, кое е това нещо, което ни пречи, обременени от суетата и от страстите на 21 век, едва ли с лекота ще кажем и от какво трябва да се спасим. Та не сме ли свободни? Та не живеем ли в свободния демократичен свят, в който имаме свобода дори да плюем един другиго, без нищо да ни се случи?!... Не за тази свобода свидетелстваме тук и не за тази свобода свидетелства Христос (…) (подължава във видеозаписа накрая)

Преди Литургията ме попитаха дали днес е празничен ден. Някои казват, че заради Кръста, денят би трябвало да е тъжен. Но днес е празник, братя и сестри. Защото след Христовото Разпятие кръстът вече не е страшен. Той е оръжието, което Христос ни остави. Показвайки Своя личен пример, Той ясно ни казва, че ако не вземем кръста на раменете си и не тръгнем след Него, няма да се спасим. Само чрез кръста е възможно нашето спасение и днес Църквата свидетелства за тази възможност чрез думите на Христос, и поставя кръста в средата на храма и в центъра на всички наши преживявания. И макар да е кръст, а не хайлайф, трябва за се радваме, че имаме тази възможност. Но проблемът е, че ние не сме свикнали да се радваме, когато някой иска от нас напрежение, решителност, отговорност. Не се радваме на всички трудности, които ни се предлагат за окастряне на нашите немощи, страсти, похоти, които като съчки ни пречат да се промушим през иглените уши, за да се спасим.

Времето, в което живеем, свидетелства за други неща – че животът е възможен, ако си го направиш удобен, комфортен. Но животът на християнина не е за придобиване на лукс, а за придобиване на чистота на духа. А това не е възможно без кръстни страдания, подобно на тези, които понесе Христос. Да, в прекия смисъл на думата. Защото да вземеш кръста си и да следваш Христос, означава да бъдеш готов да понесеш същите страдания, които понесе Той. Всичко това е, за да може да се смирим и да пренебрегнем света, в който живеем, света, който разпъна Христос. Следователно нашият живот трябва да е такъв, в който да проявим готовност за придобиване на доброто сърце, на чистия ум, който да се ръководи от Господа. Това ще е възможно само, ако сме готови да живеем по начина, по който ни показаха Христос и Неговите последователи.

За да не бъдат думите ми отвлечени, искам да кажа, че ние имаме един порок и това не е порок на 21 век. Това е порокът на безбожието, в което сме се отпуснали до безобразие, започвайки от мъжете и стигайки до нашите деца. И в живота ни трудно проличава вяра, в която да заявим готовност да живеем скромно, но с Христос. Затова лесно се поддаваме на леност, която не винаги забелязваме,но тя е една от основните пречки и фактор за нашата отпуснатост, за нашето безразличие и равнодушие към спасението ни. Това е доста безотговорно. Свидетелство за това са нашите нагласи, с които идваме в храма. Ние трудно превъзмогваме възможността тук да има хора, с които не ни е приятно да сме заедно. Но кръстът е онова оръжие, братя и сестри, с което може да превъзмогнем тази неприязън, която ни кара да се чувстваме некомфортно с тези, с които току-що сме се причастили от едната Чаша. Това е кръстът, който трябва да понесем. Тази неприязън я имаме повечето от нас, тя се е загнездила толкова дълбоко, че дори не си даваме сметка, а може би точно тя ни пречи по пътя за придобиване на любовта. Но нали затова Христос ни събира в Негово име, за да може да превъзмогнем пречките за нашето спасение.

Не се утешавайте, братя и сестри, и недейте да хленчите колко е тежък кръстът ви и как ли ще се спасите. Много често ние казваме такива заучени думи формално, придобили езика на православните от обща култура. А всъщност в дълбочина изобщо не си даваме сметка, че кръстът, който ни е даден, не са някакви непоносими трудности, а предизвикателства, както казва св. Григорий Палама, чрез които да видим нещата, които ни пречат и да ги кастрим. За да се изчистим и да станем прави… И когато виждате греховете на ближния, недейте с лекота да го осъждате, преди да сте видели своите грехове. Още повече, че Църквата като червена линия поставя през Великия пост молитвата на св. Ефрем Сирин: Господи Царю, дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат!
Нека Божието благословение и Неговата милост да бъдат с всички вас!