Смирение или малодушие

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Кръстопоклонна - 31.03.2019, храм „Св.Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

В Неделя Кръстопоклонна, братя и сестри, в средата на Великия пост, когато Църквата изнася Кръста за поклонение, за да ознаменува Христовите страдания заради нашето спасение, ние чухме Евангелието, в което Христос категорично и ясно казва: Ако искате да вървите след Мене, вземете кръста си и Ме последвайте.

Да носиш кръста си, не означава само да търпиш всички изпитания и страдания на този свят. То е нещо много повече. Носенето на нашия кръст означава нашата вяра в изкупителната жертва на Иисус Христос, за която св. Симеон Нови Богослов казва, че в тази жертва Христос ни е примирил със самия Бог. Затова Кръстът като жертвеник на примирението на хората с Бога е за нас символ на Божията правда в този свят. Христос беше съден, бит, оплют... но и признат от най-високата власт тогава за невиновен. Но както Пилат си изми ръцете, така и всички проявиха това малодушие и с това се съгласиха Христос да стане жертвен Агнец на Кръста.

Днес, две хиляди години по-късно, знаейки за Неговата изкупителна жертва, и за Неговата невинна смърт, ние знаем, че Той е Бог на правдата... Но на нас ни е по-удобно, по комфортно да се свием, да се снишим, да се прегънем, само и само да не пострадаме за правдата, като си мислим, че тя може и по друг начин да бъде проявена... Но нали разбирате, че това снишение, това прегъване и измиване на ръцете нямат нищо общо със смирението, което проповядваше Христос. Защото дори тогава ние не само нямаме мир в себе си, настъпва най-голямото безпокойство, затова че и ние не можахме да постъпим като докрай верни на Божията правда.

А Божията правда е като ангелска тръба, тя – и чрез Неговото Евангелие, и чрез проповедта на апостолите, и чрез преданието на Църквата – постоянно изпъква в този лъжовен свят, и само в нея ние чувстваме себе си истински, свободни, като част от нея. Но какво ли ни пречи да вървим с Христос докрай и да носим този кръст, който Той носеше като невинен? Явно нашето маловерие, малодушие, нашата човешка немощ, която много често си признаваме, но с която много често се оправдаваме. Но това наше оправдаване не е в наша полза...

Бог ще дойде, както дойде тогава, стига да види в нашата искрена молитва желанието за нашето изправяне. Само тогава покаянието ще е покаяние в нас.

Ни е, които вярваме в разпнатия Господ, братя и сестри, от една страна, осъзнаваме и се срамуваме, че поради нашата вина Той до ден-днешен страда, но от друга страна, в осъзнаване на своята немощ Го призоваваме: Ела, Господи, и ни спаси! Амин.