Носене на кръста за постигане на любовта

19.03.2023 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Кръстопоклонна - 19.03.2017, храм "Св.Николай Чудотворец".

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Честит празник, братя и сестри!
Днес, в средата на Великия пост, ние се покланяме на светия Кръст и, както сега го изнесохме, така той през седмицата ще стои в храма  и ние ще имаме възможност да му се покланяме. Така е винаги през Великия пост в Неделя Кръстопоклонна.

Какво означава това, братя и сестри? С изнасянето на Кръста през Великия пост Църквата иска да ни покаже какво е постът. И като гледаме на Христовия Кръст, на който Христос доброволно, без да има грях, се е възкачил заради нас и заради нашето спасение, какво можем да си помислим? Изобщо какво си мислим ние, когато гледаме на Христовия Кръст, какво означава той за нас?

Христовият Кръст, братя и сестри, е израз на истинската Божия любов към всички човеци, любов, която ние никъде до този момент не сме виждали, а понякога дори не можем да почувстваме, а едва ли някой от нас може да каже: „аз зная какво е любовта”. Повярвайте ми, тази сутрин се улових на мисълта, че аз не зная какво е истинската любов. Защото в своите мними представи за любовта трябва да си признаем, че сме много повърхностни. Някои дори дръзват да кажат, че любовта не съществува, или че трудно може да й се даде някакво определение. Но ако ние честно сложим ръката си на сърцето и си признаем какво чувстваме, какво знаем за любовта, сигурно ще открием, че нищо не знаем. И ако любовта е израз на Божията благост и на тази сила, която Го е накарала заради нашето спасение Той Самият, бидейки невинен, да се качи на Кръста, тогава, сравнявайки себе си с тази постъпка, дали можем да кажем, че познаваме любовта?

Божията любов, братя и сестри, е основният призив днес във Великия пост към всички нас. Защото да израстваме в любовта към Бога от цялото си сърце и към ближния като към себе си, всъщност е основното призвание на човеците. И ако постим сега, не би ли означавало това, че трябва да се стремим да израстваме в любовта, такава, каквато Христос ни е показал от висотата на Кръста.

И ето, че Христовият Кръст, който днес, в средата на поста, стои и в средата на нашия храм, в средата на нашето събрание, означава всъщност образ на онова, което е истинският пост. Искам да кажа, че гледайки Христовия Кръст, ние би трябвало да виждаме не само оръдието на Неговата смърт, а любовта, поради която Той доброволно се е възкачил на Кръста. Обаче, гледайки любовта, която Христос ни показва от Кръста, би трябвало това да е основният призив относно това, как трябва да живеем и какви трябва да бъдем.

И днешното Евангелие, братя и сестри, което чухме току що, е всъщност правило за това, как трябва да живеем, защото в него Христос ни казва: „Ако искате да бъдете като Мен, отречете се от себе си, вземете кръста си и вървете след Мен”. Не е лъжа, че за мнозина от нас тези думи са камък за препъване. Защото не за всеки от нас е ясно какво означава да се отречеш от себе си, да вземеш кръста си и да следваш Христа. А да се отречеш от себе си, братя и сестри, означава да се отречеш и да отхвърлиш от себе си този егоистичен, себичен и завистлив човек, в който няма и грам от Христовата любов, и имайки пред себе си примера на Христовата любов, показана от Кръста, да поемеш всички трудности, които са  необходими, за личната промяна и израстването в любовта, за да станеш като самия Христос.

Трудно се проумява това правило, защото и аз като че ли трудно го казах, но повярвайте, от няколко дни се чудя как да го формулирам. И снощи бях много учуден когато видях, че митрополит Антоний Сурожски говори за Неделя Кръстопоклонна като за неделя, в която ние сме призвани да се научим на Христовата любов и как да живеем като християни съобразно призива за любовта. Защото, сами разбирате, едно повърхностно или традиционно покланяне на кръста, едно традиционно носене на кръста на гърдите, или формално и машинално прекръстване, което правим най-често, не ни води към основния призив за любовта, за която говорим. Но ето, че гледайки към Христовия кръст и чувайки думите: „Отречи се от себе си, вземи кръста си и Ме следвай”, може да започнат да ни проясняват нещата в ума. И ако покаянието, за което сега много говорим и полагаме усилия, всъщност е промяна на ума – според древната християнска традиция покаяние означава метаноя (от гр. промяна на ума) – то ние всъщност днес сме призвани така да променим своя ум, че от егоистични, себични, завистливи и търсещи само своето човеци да се променим и да започнем да гледаме на света около себе си, на Бога и на ближните по коренно различен начин от това, което е било досега. С любов към всичко. Но трябва да се отречем от стария си човек, този, който ни кара да завиждаме и да се гневим на ближния си, и да роптаем спрямо Бога, когато нещо не ни харесва.

Способни ли сме днес да съблечем тази дреха, да я оставим, защото тя е стара и вехта, и да се облечем в новата – тази, която е Христова, както пеем в деня на своето кръщение: „...тези, които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха”. Тоест би трябвало така да се променим, че да се облечем в новата дреха на Христа. Неговата дреха, обаче, е дреха, която можем да видим в образа на Неговото разпятие. Христос е Цар, Който заради своите се е качил на Кръста. И ако ние искаме да сме Негови, то би трябвало животът ни да е подобен на Неговия – носене на кръста за постигане на любовта.

Но нека, братя и сестри, като чуваме думите, за носенето на кръста, да не омаловажаваме носенето на своя кръст само до нашите – земни изпитания и страдания, които имаме и смирено си ги носим, често бидейки на границата на ропота. Носенето на кръста, за който днес Христос ни говори, е доброволно и осъзнато поемане на трудностите, необходими за пречупването на всичко, което ни пречи да обичаме с любовта на Христос.

 И сега, забележете. Ако обновеният, истински човек, у този, който е призван да обича Бога и ближния, и като познаваме себе си, колко усилия трябва да положим, за да се научим да живеем като нови любещи хора. Постът, в който сега живеем, е време в което можем да положим тези усилия, или да положим начало за своята промяна. И като осъзнаваме колко неистово и трудно е да обичаш и да се отървеш от своя егоизъм, разбираме, че кръста, който Христос иска да понесем е много тежък, но ако го поемем без страх и съмнение, ще ни промени и ще ни направи истински.

Затова, братя и сестри, нека да се въоръжим с желанието да променим ума си и да го отърсим от всичко, което ни пречи да обичаме, и да го настроим така, че да поиска да живее в любов към Бога и към ближния и чрез това ще се промени и нашето сърце. Амин!

 Още от деня (19.03.2017) - тук.

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра