Дяволът и неговите козни (3 ч.)

(Продължение от първа и втора част)
Нападенията „откъм дясната ръка”, за които вече споменахме, включват също така добри помисли, които дяволът нашепва по време на молитва. Понякога, когато се молим, особено щом сме в състояние на умна молитва, дяволът идва и ни внушава добри мисли, предложения за благотворителни дейности и възвишени идеи. Неговата цел е да отклони вниманието от умната молитва. Това е особено лукаво и опасно. Св. Нил ни учи, че щом демоните видят, че някой е прилежен към чистата молитва, те внушават помисли на „поначало необходими неща.“ Щом обаче молитвата приключи, те самите премахват от паметта на човека помислите, които е имал по-рано, докато се е молел, и „карат ума да ги търси, и когато не успее, става много депресиран и нещастен.” Друг път демоните внушават добри помисли, а след това ги оспорват.

Причината да правят това, е да ни убедят, че „познават дори и най-съкровените ни мисли“ (Св. Йоан Лествичник). Дяволът се опитва да се представи като пророк, който знае много неща, включително и какво ще се случи в бъдеще. Това обаче е един от номерата му – демоните не знаят нашето бъдеще. Както казва св. Йоан Лествичник, „по начало демоните не знаят нищо за бъдещето, тъй като, ако знаеха, магьосниците също така биха могли да предсказват и нашата смърт.” Светците са добре запознати с тези начини на действие. Тези, който са под постоянната власт на дявола, остават с впечатлението, че той е пророк. „Демонът често е като пророк за онези, които му вярват” (Св. Йоан Лествичник).

Освен всичко, споменато по-горе, трябва да разгледаме и особените действия, които използва дяволът, за да отдалечи човека от Бога. Някои от тях изглеждат добре измислени, но всъщност са безумни. Християните, които желаят това, са по-интелигентни от дявола и могат да го унищожат, както са сторили светците, които с помощта на Божията благодат са разрушили стратегиите и козните на лукавия.

Първо ще се спрем на онези козни на дявола, описани от св. Йоан Лествичник, който имал голям опит в битките с демоните. Следващите редове са взети от неговата Лествица.

Демоните действат с цел да отклонят хората, и се опитват да сторят това по множество начини. Едни от тях ги възхваляват, а други ги унижават. Някои ни нараняват, а други ни утешават. Някои ни носят тъмнина, а други се правят, че ни осветяват. Някои ни правят безразлични, а други злостни. Някои ни правят нещастни, а други носят приповдигнато настроение. Необходимо е да знаем във всеки случай кой демон действа.

Демоните често карат хората да плачат, когато са в централните части на града и са заобиколени от шум, така че да внушат „идеята на тези, които живеят в близост до света, че суматохата не им вреди.” Те създават илюзията, че е възможно да изпитаме покаяние посред шумотевицата. Това покаяние, обаче, има сатанински произход. Това не означава, че е невъзможно да живеем в света и да изпитаме покаяние. Дяволът напада предимно монасите по този начин, които напускат своите тихи обители въз основа на тази измама и се местят към шумни и светски места.

Демоните понякога водят една абсурдна битка с нас. Когато сме преяли, те ни тласкат към покаяние, а когато постим те вкаменяват сърцата ни. Тяхната цел е да създадат впечатление, че някой може да преяжда и да се кае. Сълзите в такъв случай са, обаче, неистински.

Демоните са крайно лукави. Те ни внушават, че няма нужда да се разделяме от светските хора, особено ако мислим да станем монаси, „като ни казват, че ще получим голяма награда, ако можем да поглеждаме към жени и при това да се владеем.” Демоните създават помисъла, че ще получим по-голяма награда, ако пребиваваме на места, които подсигуряват задоволяване на нашите сетива, ако успеем да запазим своята чистота. Очевидно целта на това е да накара човек да отложи своето оттегляне от света, и по-късно да го впримчи към онези неща, към които той си е мислил, че е безстрастен.

Един проницателен старец разказва следното. Когато бил на едно събиране, два демона, демонът на самомнението и демонът на гордостта, дошли и седнали от двете му страни. Първият го подтикнал да спомене за свои видения или за нещо, което е постигнал в пустинята. Когато отказал неговата провокация, другият демон го похвалил за това постижение: „Ти си станал велик, като подчини моята безсрамна майка.” Единият демон обвинявал другия, за да накарат аскета да съгреши.

Св. Йоан Лествичник видял как демонът на самомнението внушава помисли на един от братята, като му разкривал мислите на друг от братята, така че да бъде възхвален като четец на мисли. Демонът на самомнението дори докосва тялото и предизвиква сърцебиене, за да създаде усещане за появата на благодат. Даден демон може да прогони друг. Един монах бил ядосан, но когато дошли посетители, той се престорил на благ в тяхното присъствие. Така единият демон (на самомнението) прогонил друг (демона на гнева).

Демонът на сребролюбието често имитира смирение, докато демонът на самомнението подтиква човек към даването на милостиня. Демонът на самоугаждането действа по същия начин. Например, понякога се случва демонът на сребролюбието да наведе някого на мисълта да не дава милостиня, така че да не падне в самомнение, и така той се прави на смирен. По подобен начин, демоните на самомнението и самоугаждането ни подтикват към правенето на милостиня, тъй като това им дава простор за действие. Истинската милостиня е възможна, когато човек се е очистил от демоните на алчността, самомнението и самоугаждането.

Често демоните ни възпират от това да правим по-лесното и богоугодно дело, а да правим най-трудното. Те действат по този начин, тъй като знаят, че щом сме уморени, ние се обезкуражаваме да продължим по духовния си път.

Веднъж някой казал на св. Йоан Лествичник за един от лукавите начини на действие на дявола. Демонът на плътта често се оттегля, намира си прикритие и внушава на монаха помисъла, че е благочестив. Понякога демонът му дава и много сълзи, особено когато разговаря с жени, и му внушава, че трябва да поговори с тях относно помненето на смъртта, Страшния съд и целомъдрието. Дяволът върши всичко това, за да убеди жените да обърнат внимание на монаха и да се приближат към духовния звяр-вълк, бъркайки го с пастир. Тогава, придобил близост и дързост, „клетият монах претърпява падение.” Дяволът използва дори най-свети неща, за да накара някого да съгреши плътски.

Когато се опитаме да си тръгнем от група хора, където някой разказва шега, демоните се борят с нас по два начина. Първият метод е да внушат помисъла: „Не наранявай чувствата на този, който говори”, или пък: „Не давай впечатление, че обичаш Бога повече от тях”, за да ни накарат да останем. Другият помисъл, който предлагат, е че трябва да си тръгнем, но така, че да изпаднем в тщеславие.

С други думи, вторият помисъл сякаш ни казва: „Тръгвай си! Не отлагай! Иначе по време на молитва шегите ще се появят отново в ума ти.” Това ни подтиква не само да си тръгнем, но и да разтуряме порочното събиране, като споменем Страшния съд и помненето на смъртта. В този случай трябва да изберем втората възможност, тъй като е по-добре за нас да бъдем опръскани с малко капчици самомнение, надявайки се другите да извлекат полза. (Св. Йоан Лествичник).

Има подобни случаи в Патерика, които разкриват особеностите на дяволските начини на действие. Св. Макарий веднъж отишъл да преспи в един храм, където имало скелети на идолопоклонници, един от който той използвал като възглавница. Демоните завидели на смелостта на светеца и искали да го уплашат. Те подвикнали сякаш към жена: „Жено, ела с нас да се окъпеш“, а друг демон отговорил с женски глас, като че ли от едно от умрелите тела: „Един непознат е върху мен и не мога да помръдна.” Те направили това, за да обезпокоят светеца „ала Старецът не се изплашил.“

Св. Нил Подвижник пише, че понякога демоните „се разделят на две групи.“ Докато едни от тях безпокоят човека, останалите, предрешени като ангели, се втурват да му помогнат щом той извика за помощ. Тяхната цел е да заблудят своята жертва да си помисли, че са наистина ангели. Друг път демоните ни засипват с помисли, докато същевременно ни карат да се помолим срещу тях или да влезем в спор с тях. Тогава те си тръгват. Те правят това, за да създадат впечатление, че сме започнали да ги побеждаваме и че вече се боят от нас.

Св. Никита Стифат казва: „Преди да се заемат с душата и да я покорят, демоните често разклащат душевните впечатления и отнемат съня от очите ни.” С други думи, карат ни да не спим, за да ни разтревожат. Както знаем, когато хората не могат да спят, те стават злонравни, освен ако не знаят как да използват това състояние за молитва. Често демоните „ни държат будни с едно или друго наше вълнение, мислейки, че по този начин ще направят нашия живот по-труден и болезнен.“ Друг път, обаче, дяволът ни кара да заспиваме, когато се молим. Тъй като знае вредата, която му нанася молитвата, той ни прави сънливи.

Само някои от ученията на светците по въпроса за дяволските техники са записани. Има още много такива. Всеки, който води тази битка, неминуемо ще изпита злостните атаки на дявола. Ще усети присъствието му. Често ще усеща неговата сила и мирис. Аскетите са описали множество такива случаи. Това не са илюзии или персонификации на определени вътрешни преживявания, но реалност, тъй като дяволът съществува и е най-лошият враг на нашето спасение. Един аскет от Света Гора ми разказа: „Ако някой остане на Света Гора за десет години, ще узнае дотогава какво представлява дявола.” Тези от нас, които живеят в света, не могат да схванат това, тъй като дяволът ни държи близо до себе си със съвсем малко усилия. Не е нужно да се напряга кой знае колко. Той ни е направил свои слуги чрез външни стимули, като създава илюзията, че не съществува.

Всеки, който се бори да очисти себе си от страстите и практикува умната молитва, ще опознае злата сила на дявола, но ще изпита и Божията любов. В същия момент, когато дяволът го напада, той разбира колко много го обича Господ. Божият любов го изумява. Той разбира, че каквото и да прави дявола, той (дявола) всъщност съдейства за нашето спасение против своята воля. Колкото повече го възненавидим, толкова повече успяваме да се преборим с него. Както казва св. Григорий Палама „Дяволът винаги действа в съответствие с Божията воля, без да го желае или да има намерение да го прави.” Без да го иска и без напълно да го осъзнава ,дяволът става сътрудник на Божията воля за нашето собствено просвещение и спасение. При все това, трябва да знаем как да водим битката с него и какви духовни средства притежава Църквата, за да унищожи неговите капани.

6. Как да се справим с дявола

В библейската и светоотеческата традиция могат да се обособят две гледни точки по отношение на дявола. Първата е, че дяволът не е просто някаква персонификация на злото или нещо абстрактно, а специфично същество, което се стреми да осуети спасението на хората. Втората е, че властта на дявола, силата и енергията му са ограничени след Божието Въплъщение. Превъзходството на Господ над лукавия е очевидно в Преданието.

Христос, както вече споменахме, дойде да победи дявола и да освободи хората от неговата тирания. Това е очевидно от чудесата, когато хора, обладани от демони, са били изцелени. Самите демони разбирали това, защото в един от случаите рекли: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?” Изцелението на бесноватите са израз на есхатологичното разрушаване на властта на дявола. Това унищожаване на сатанинската сила било постигнато чрез Кръста, както ни казва и св. ап. Павел: като отне силата от началства и власти, Той (Христос) ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях. (Кол. 2: 15).

Свещените химни ни дават чудесно описание на покрусата на дявола след разрушаването на неговата власт и сила чрез Христовите Страсти: „Днес адът стене и плаче: унищожено е царството ми, Пастирът се разпъна, и възкреси Адам…”

Христос дал власт на Своите ученици да тъпчат дяволските сили. Той им заявил, че чрез Неговата сила те могат да победят сатаната: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди” (Лука 10: 19). Той уверил ап. Павел: Отнимам те от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога (Деян. 26: 17-18). Задачата на апостолите, както и задачата на Църквата чрез епископите, е да изведат хората от властта на сатаната и да ги въведат в тази на Господа. Св. Йоан Богослов, говорейки за духа на Антихриста, който ще дойде в света, пише: Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света (1Йоан. 4: 4). Молитвата на св. ап. Павел за християните в Рим била следната: А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. (Рим. 16: 20).

Понастоящем сатаната има силно ограничена власт и сила. Чадата Божии, чрез силата на божествената благодат, могат да съкрушат дявола. Те могат съвсем лесно да се справят с всичките му козни. Имаме множество примери за това в житията на светиите. Животът на св. Антоний, чието описание имаме от св. Атанасий, е типичен пример за това. Чрез силата на Христа св. Антоний победил дявола, както сторили и мнозина други свети хора.

Пример може да бъде даден и от живота на авва Теодор. В Патерика се разказва, че когато един демон се появил и искал да влезе в килията му, аввата го свързал и „го заставил да стои отвън”. Същото се случило и с втори демон. По-късно друг демон също дошъл. Виждайки другите завързани, ги запитал защо стоят навън. Те отвърнали: „Той стои вътре и не ни позволява да влезем.” Когато третият демон пробвал да влезе, той също бил свързан от молитвите на стареца. Подир това трите демона, „уплашени от молитвите на стареца, го умолявали да ги пусне.” Авва Теодор ги пуснал, като рекъл „Махайте се!” и те засрамени си тръгнали. Това е много показателен пример. Той по казва, че със силата на Христос, светците са по-силни от демоните и могат дори да ги свържат. Демоните треперят от човек, който е облечен в Божията благодат.

Сега ще разгледаме как ние самите можем да се борим срещу дявола, да преодолеем неговите нападки и да се освободим от тиранията му. Църковното Предание показва множество способи как това може да бъде постигнато. Някои от тях ще изброим по-долу.

Както вече споменахме, Господ е победил дявола, така че с Божията благодат ние също можем да го надвием. Дяволът може да действа в душата на такъв човек, където Христос Го няма. Св. Диадох пише: „Злите духове дебнат, като действат чрез съвместимостта на плътта на онези, чиято душа още не е укрепнала.” Колкото по-незрели сме, толкова по-малко защитни сили имаме с борбата с демоните. Когато, обаче, имаме силата на Светия Дух в нас, нажежените стрели на лукавия биват отблъснати преди да проникнат в сърцето ни. „Тъй като Светият Дух, обитавайки в сърцето, носи мир и изгася стрелите на свирепия демон докато са още във въздуха.” Св. Диадох многократно подчертава, че ако Христовата благодат действа в нас, дяволът няма абсолютно никаква власт над нас. Той пише: „Докато Светият Дух обитава в нас, сатаната не може да влезе в дълбините на душата и да остане там.“

Св. Никита Стифат също ни учи, че демоните много се боят от благодатта на Светия Дух. „Злите духове крайно се страхуват от благодатта на Духа, особено ако Той присъства силно в нас или когато сме очистили себе си чрез четенето на духовна литература и неразсеяна молитва.” Той ни учи, че тези, придобили благодатта на Светия Дух, не само са защитени от атаки, но плашат дявола. „Не само че сме извън властта на демоните, но те се преизпълват с ужас и Господната сила ги гори с Божествен огън.” Всеки християнин, който има плодовете на Светия Дух (добродетелите), става силен и придобива мощ, и демонските стрели не достигат дори до сетивата на тялото. „Демоничните стрели гаснат преди да достигнат сетивата ни.“

Също така трябва да имаме вяра в Господа, че Той ще ни помогне чрез светите си Ангели, духовете на истината. Описвайки дейността на дявола и неговата омраза към човека, св. ап. Петър пише: противостойте му с твърда вяра (1 Петр. 5:9).

Необходимо е да вярваме в Господа. Един от изразите на вярата е да осъзнаваме, че Бог ни брани; друг е молитвата, която извършваме по време на изкушение. Ще кажем повече относно молитвата на друго място. Факт е, че Бог праща Своите Ангели да ни защитят. Авва Мойсей бил свирепо атакуван от демона на нецеломъдрието. Той напуснал килията си и не желаел да се върне там. Тогава авва Исидор го завел на покрива. Първо му показал голямото пълчище демони на запад, а сетне му показал неизброимото множество Ангели на изток, и рекъл: „Виждаш ли, тези са изпратени от Господа на светиите да им помагат, а онези на запад се борят с тях. Онези, които са с нас, са по-многобройни.“

Ангелите, които ни подпомагат, са повече в тази трудна борба. Защото, както учи Православната Традиция, всяко човешко същество има свой Ангел пазител и следователно този Ангел ни помага в житейските трудности. Св. Йоан Лествичник казва, че щом лукавият дух се приближи, тялото се изплашва, докато, когато дойде Ангел, „душата на смирения се преизпълва с радост.” Щом осъзнаем, че Ангелът е близо до нас, трябва да побързаме да се помолим, той като „нашият добър пазител е дошъл да се помоли заедно с нас”.

Молитвите на духовния ни отец също ни помагат в тази борба. По силата на неговите молитви ние лесно можем да се справим със сатанинските въздействия. Св. Йоан Лествичник казва, че когато сме извън манастира на някакво послушание, ние биваме защитавани от Божията десница „по молитвите на духовния ни отец, така че Господ да не бъде похулен чрез нас.“ Молитвите на духовния ни наставник са ни крайно необходими в тази трудна духовна борба и послушанието към духовния старец е съществена предпоставка за тези молитви.

Също както Моисей бил подобно на добър Ангел за народа на Израел и ги защитавал от беди, така също духовният отец на всеки християнин е добър Ангел, който го брани от всяко зло. Както Моисей освободил израелтяните от властта на фараона, така също духовният ни отец ни освобождава от робството на фараона на ума, дяволът. Св. Симеон Нови Богослов прави съпоставка между истинския Моисей и този на ума. Той ги описва така:

„Отецът се застъпва и Господ изцелява

и казва на своя служител да ме хване за ръка

с обещанието да бъде с нас.

Той (отецът) ме освобождава от фараона и злините на Египет,

и той вдъхва смелост в моето сърце

и ме окуражава да не се боя от фараона.“

А когато с всички сили злото го нападнало:

„Видях себе си осветен от молитвите на моя отец

И внезапно всички те отстъпиха, обърнати във срам.“

Тъй като демоните са горделиви и всъщност са паднали чрез гордостта, християните могат да ги сразяват чрез смирението. Смирението е добродетелта, която ги изгаря. Както казва св. Исихий Свещеник, смирението е необходимо, защото „духовната битка е срещу арогантните демони“. Св. Нил препоръчва „погрижете се да бъдете крайно смирени и изпълнени със смелост и вашата душа ще избегне влиянието на демоните.“ Когато душата на човек е смирена, сатаната не може да му повлияе. Дяволът въобще няма власт над тези, които са смирени. Когато демоните подели битка срещу авва Арсений, той извикал „Господи, не ме оставяй. Не съм извършил нищо добро пред Теб, но ми дай от Твоята любяща благост, за да започна.”

Тъй като това е опасна битка и е крайно необходимо да бъдем внимателни. На езика на Отците това се нарича бдителност или трезвение. За тази бдителност често се говори в Св. Писание и с нея се обозначават усилията на човек да не приема никакви помисли и да бъде духовно готов да се опълчи на дявола. Господ ни е заповядал да бъдем бдителни: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат. 26: 41).

Апостол Петър ни увещава: Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне(1Пет. 5: 8). Св. ап. Павел също настоява към своя ученик Тимотей: Но ти във всичко бодърствувай (2Тим. 4: 5). Християните трябва да бъдат постоянно в състояние на духовна готовност, така че да могат да разпознават козните на дявола и да се справят с тях. Трябва да внимаваме да не приемаме помисли. Опитният боец пресреща всеки идващ помисъл, идващ в ума му и го изчиства от съзнанието си. Св. Исихий Свещеник говори за тази духовна бдителност, като говори за нея като за внимателност. Той говори, че в борбата с дявола, вниманието (наред с останалите неща) е необходимо, „за да можем да държим сърцето си чисто от всеки помисъл, дори и от тези, които ни изглеждат добри.”

Бдителността трябва да бъде съчетана с молитва. Христос казва: „Бъдете будни и се молете“ (Мат. 26: 41). Бдителността прогонва помислите, а молитвата подхранва душата и привлича Христовата благодат в сърцето. Тази комбинация на трезвението и молитвата е крайно необходима. Когато Христос говори за демона, обладал младия мъж, Той рекъл: Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат.17: 21). Молитвата прогонва демоните. Тъй като демоните воюват срещу хората, св. Филотей Синайски настоява: „Трябва да дишаме с помненето на Бога, така че всеки ден да преминаваме без да бъдем изпонаранени от нажежените стрели на дявола.“ Ние вдишваме Бога чрез молитвата и по този начин преминаваме през живота без вреда от стрелите на лукавия.

Св. Нил ни призовава: „Стойте твърдо, смело утвърждавайте своята вяра и по-лесно ще се справите с вашите врагове.” Когато говорим за молитва, нямаме предвид тази, която се извършва формално, която изричане когато претърпяваме изкушения, но непрестанната умно-сърдечна молитва. В момента, когато дяволът дойде, сърцето от самосебе си търси молитвата и дяволът бива прогонен. Молитвата, достигнала до такива духовни дълбочини, пъди дявола надалеч. Когато демоните пожелаят да разсеят ума ни, „чрез помненето на нашия Господ Иисус Христос трябва да преминем в областта на духовните съзерцания” (Св. Исихий Презвитер). Непрекъснатата молитва по време на нападения от страна на демоните ги прогонва надалеч, тъй като те не желаят ние да придобием венци от Бога в борбата си със тях.

Както казва св. Йоан Лествичник, чрез непрестанната молитва „демоните ще побягнат, сякаш изгаряни от пламък.” Умствената работа и вътрешното самонаблюдение прогонва дявола. Св. Никита Стифат казва: „Ако духовните ви очи са бдителни, посветите себе си на умствена работа чрез молитвата и чрез помненето на Бога и Неговата същност, няма да се побоите от всекидневните нападки, нито пък те (демоните) ще успеят да проникнат във вътрешното ви светилище; защото подобно на мрака, те ще бъдат отхвърлени от светлината, намираща се във вас и ще бъдат погълнати от божествения огън.”

От изключителна важност за нас е да разберем, че въобще не трябва да изпитваме тревога от нападенията на дявола. Не е нужно да се безпокоим или боим, тъй като основната цел на демоните е да изпаднем в паника, тъй като в изпълнената с нея атмосфера те могат да постигнат желаното от тях. Св. Антоний, преживял множество битки във великата духовна борба, ни увещава: „Необходимо е да се боим единствено от Бога и да презрем демоните и да не се страхуваме от тях”. Не трябва да се боим от злите демони. Ние имаме силата на Христа и можем лесно да ги унищожим. Св. Нил Подвижник казва: „Не се бойте от тях. Не обръщайте внимание на техните заплахи.” А св. Йоан Лествичник пише: „Не се страхувайте от шумните им пакости.”

Усещането за страх, което провокират демоните, трябва да бъде посрещнато с духовна смелост. Св. Никита Стифат казва, че демоните, преди да се заемат с някого, обикновено подбуждат страх в душата му. „Но душата, преизпълнена със смелост и кураж от Светия Дух, няма да обърне никакво внимание на ожесточението на техните нападки, но ще разпръсне създаваните от тях мечтания и ще ги обърне в бягство само чрез животворното кръстно знамение и с призоваването на името на нашия Господ Иисус Христос.” Нужни са смелост и дръзновение и тогава християнинът ще види как дявола отстъпва. Дяволът бързо побягва от него и не може да му стори нищо.

Необходимо е обаче да се опълчим срещу дявола. Този сблъсък изисква духовни оръжия и готовност да се противопоставим на неговите увещания и действия. Говорейки за тази борба, ап. Павел подчертава: „Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата;и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово” (Ефес. 6: 10-17).
(Следва)
източник: www.predanie.bg