Дяволът и неговите козни (2 ч.)

(Продължение от 1 част)

4. По какъв начин дяволът води борба с хората

Дяволът използва много методи, с които да принуди хората да станат негови слуги. В следващите редове ще разкрием начините, по които той действа.

Преди всичко, дяволът има огромна ярост и неугасима омраза към човешките същества. Христос обнови човешката природа и я обожестви. По тази причина дяволът има силна омраза към хората и иска да ги накара да му служат. В своето тълкувание на евангелския текст, в който демоните помолили Христос да им позволи да влязат в стадото свини, след като напускат обладаният човек (Мат. 8: 31), св. Григорий Палама пояснява, че по този начин демоните показват, че имат „зли намерения”.

Също според неговото тълкувание, причината, поради която Господ им позволява да влязат в свинете „и ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата” (Мат. 8: 32) била „за да можем да разберем кой сторил това на прасетата и че те не биха пожалили човека и биха го тласнали към погибел, ако по невидим начин не бяха възпрени по-рано от Божията сила.” С други думи, Христос постъпва по този начин, за да покаже, че дяволът изпитва такава омраза срещу хората, че ако Самият Той не ги защити, дяволът би ги унищожил напълно.

Поради тази омраза, той винаги бди, опитвайки се да открие някого в състояние, в което да може да го нападне. Както ап. Петър точно описва: „защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1Пет. 5: 8). Със своя многовековен опит, дяволът прави всичко по силите си да нарани хората. Св. Григорий Богослов пише: „Дяволът ви проучва от всички страни. Постоянно наблюдава къде може да ви нанесе удар, как да ви нарани, надявайки се че може да намери пролука и начин да нанесе вреда.” Демоните са наши ужасни противници.

Св. Антоний казва, че „имаме ужасяващи и изобретателни врагове – злите демони.” Не е лесно за онези, които нямат Божията благодат да схванат как мисли дяволът. Мнозина от християните нямат опит в тази духовна бран и са напълно незащитени от страна на Божията благодат „и не са узнали така наричаните дълбини сатанински” (Откр. 2: 24). Според поученията на св. Йоан Лествичник, цялата същност на войната на дявола с хората се състои в три причини: нашето собствено нехайство, нашата собствена гордост или поради завистта от страна на демоните. „Първото предизвика съжаление, второто е гибелно, ала третото е благословено”. Когато битката е по причина завист от дявола, тя е благословена, защото лесно можем да се справим с нея. Ако не осигурим на дявола подкрепа или начини да проникне в нас, той не може да ни навреди, независимо колко силно ни мрази.

Един от начините за борба се води чрез помислите и разсеяността на ума. Дяволът се опитва да заплени съзнанието ни, тъй като там се осъществява началото на процеса на греха. Св. Филотей Синайски пише: „Нашият противник иска да подчини ума ни и да ни накара да ядем прах, както прави той.” Демоните посяват помисли. В Патерика се споменава, че авва Арсений видял „дяволските семена” в един от братята. Това се отнася за помислите, намерили почва в нас, за да пленят ума ни. Много от нашите мисли са сатанински.

Като говорим за помислите, имаме предвид не само простите мисли, но в по-голяма степен по-сложните, съградени от свързани помежду си образи на различни неща и страсти. Св. Максим Изповедник знае, че дяволът води битка с нас или чрез предмети, или чрез „нашите страстни свързани помежду си образи за тези неща.” Помислите биват посявани в нас от дявола, макар че Божията благодат все още е в нашите сърца. Св. Диадох Фотикийски пише, че когато Божията благодат обитава в човешкото сърце, демоните, подобни на тъмни облаци, приемат образите на различни греховни страсти, „или всякакъв род мечтания, като по този начин отвличат ума от помненето на Бога и го лишават от благодат.” Дяволът прави всичко възможно да ни разсее и да забравим за постоянното си общуване с Господ.

Дяволът също така води битка в сърцето ни чрез различни желания. След св. Кръщение дяволът напуска центъра на сърцето, където вече обитава Божията благодат, но се опитва по всякакъв възможен начин да я затъмни. Според библейската и светоотеческата традиция, сърцето е центърът и същината на нашето съществуване, в което Христос и Неговото Слово проникват, така че дяволът се стреми да отдели словото от нашето сърце, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят(Лука 8: 12). Сатаната прониква чрез сърцето. И влезе сатаната в Иуда…(Лука 22: 3). Разбира се, св. Диадох Фотикийски и останалите Отци не приемат идеята, че Христовата благодат обитава там, където е дяволът. Както споменахме по-горе, след Светото Кръщение Божията благодат се намира в дълбините на сърцето, докато дяволът вече действа във външната обвивка на сърцето. Това е имал предвид и ап. Петър, когато рекъл на Ананий: Защо сатаната изпълни сърцето ти…? (Деян. 5: 3).

Тъй като страстите обитават сърцето, дяволът действа чрез тях. Той ги подклажда и опитва да ги възпламени. Демоните на чувствените удоволствия, както учи св. Григорий Синайски, се появяват под формата на огън и горещи въглени. „Защото духовете на самоугаждането разпалват желанията на душата, като същевременно объркват ума и го хвърлят в тъмнина.” Всяко усещане за горене, объркване и мрак се дължат на плътските удоволствия и страсти. Според св. Йоан Лествичник монасите, които водят аскетичен живот в общежитие, биват атакувани от страстите на чревоугодието и лошото настроение, Най-общо казано, дяволът се опитва да води битка с хората с онази страст, която им е най-близка, онази, която има най-силно влияние върху тях.

Отделно от страстите, дяволът също така напада хората чрез осезанието. Според учението на св. Максим Изповедник, възможно е демоните „да докосват части от тялото по време на сън и да предизвикат плътска похот.” По такъв начин тази страст навява мисли за жени в ума на монаха. А понякога се случва по обратния начин. Така демоните се опитват да възпламенят страстите, като понякога дори раздвижват тялото и неговите части. Аскетичната традиция е описала множество примери как дяволът действа по този начин. Когато аскетът е бдителен и не позволява на дявола да действа чрез ума, дяволът действа по обратния начин, като възбужда тялото и възпламенява плътски удоволствия, така че да заплени съзнанието.

Друг способ на действие на лукавия е чрез изкушенията и изпитанията. Всеки се сблъсква с изкушения и трудности в живота, тъй като този живот е долина на плача. В частност, обаче, дяволът напада чрез изкушения онези, в които не може да действа по друг начин. Христос казва на епископа на Смирна: Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси (Откр. 2: 10). Очевидно Той има предвид преследванията, които дяволът щял да възбуди с Божието допущение. Същото виждаме и в случая със заболяването на прегърбената жена. Отговаряйки на началника на синагогата, Христос казва: А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? (Лука 13: 16).

Дяволът дори създава заболявания, за да навлича беди на хората. Има някои заболявания, които са със сатанински произход и те не могат да бъдат излекувани само с лекарства и трябва да бъдат лекувани по друг начин, със средствата, използвани в Църквата. Дяволът също така създава външни пречки. Ап. Павел пише до солуняни: Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.(1Сол. 2: 18). Няма как да разберем какви са били тези пречки, но трябва да се отбележи, че дяволът създава множество спънки дадено добро дело да се осъществи. Той действа с такава ярост срещу нас, че дори подбужда нашите ближни да ни нападат. Св. Максим Изповедник казва, че също както дяволът се борел срещу Господа чрез фарисеите, така също той непрестанно води битка с нас чрез останалите хора. Така той осигурява „на тези, които нямат страх Господен” оръжия, които да използват срещу нас.

Ако дяволът води бран чрез помислите, страстите и желанията, в още по-голяма степен той го прави чрез мечтанията и въображението. Бог не използва въображаеми средства, нито пък ангелите: само хората и демоните си въобразяват разни неща. Поради това въображението е добър проводник на сатанинска енергия. Всеки, който постоянно се намира в състояние на мечтателност, се намира под голям натиск от страна на демоните. В Патерика е записано, че някои братя се отправили да се видят със св. Антоний, за да го попитат дали фантазиите им идват от демоните или са истина. Те очевидно имали въображаеми видения. По пътя магарето им умряло. Веднага, щом се срещнали със св. Антоний, той ги запитал: Как умря бедното магаренце по пътя? Те били слисани, че той е разбрал, но св. Антоний отговорил че, както демоните му разкрили смъртта на ослето, така и техните видения произхождали от демоните.

Всички тези средства обаче не са достатъчни за дявола, а той използва и други начини да боди битка. Той се опитва да изплаши хората с външни притеснения, като например създава шумове и трополене. Св. Никита Стифат казва, че тези хора, които напредват в Богопознанието, ставата обект на силния гняв на дявола. Едно от нещата, които демоните вършат, е „да ги ужасят с шумове”. Тези шумове нямат естествен произход, а възникват от действията на демоните. Поради това предизвикват страх. Св. Нил Подвижник пояснява, че човек, който извършва сърдечна молитва и се бори да запази ума си напълно чист от всеки помисъл и така успява да се моли неразсеяно, „ще чуе демоните да тропат и почукват, да викат и кълнат.”

Всеки, който извършва сърдечна молитва обаче, въобще не се притеснява от тези неща и е необезпокоен, тъй като познава козните на дявола. Когато умът му възрасне в чистота чрез Христовата благодат, той ни най-малко не се бои. Демоните често се появяват като привидения, заплашват го и се опитват да отвлекат вниманието му. „защото те се опитват да те уплашат, да видят дали ще им обърнеш внимание или напълно ще ги презреш”, казва св. Нил. Никой не бива да се чувства застрашен. Това е измама от страна на лукавия с цел да отвлече ума от молитвата, тъй като, когато някой извършва умна молитва, той нанася голяма вреда на дявола.

Освен с почукванията и хлопанията, дяволът често се появява лично. Подобни появявания са различни във всеки отделен случай. Св. Нил описва случката, когато един светец се молел усилено в пустинята: „демоните… в продължение на две седмици го подхвърляха подобно на топка във въздуха, като го хващаха с рогозката му.” В продължение на две седмици демоните го подхвърляли във въздуха и го хващали с рогозката когато падал, за да могат да отвлекат ума му от молитвата. Те обаче не постигнали нищо и „претърпели пълен неуспех в това да разсеят ума му от пламенната му молитва.” Толкова ревностна била молитвата му, така че демоните не успели да отвлекат вниманието му от помненето на Бога. Също така, често се случва човек да види изваден меч, който го застрашава, „факел хвърлен в лицето му” или дори „отвратително и кърваво тяло” (Св. Нил Подвижник). Дори в подобни случаи не е нужно да се боим.

Св. Антоний, който се доказал като опитен боец и противник на демоните, посочва множеството начини, по които те се появяват. Те променят формата си и се появяват като жени, диви зверове, влечуги, гиганти или като полкове войници. Те са „смели и много безсрамни.” Те се преструват, че знаят какво ще се случи в близките дни и могат да бъдат „с височина до самия покрив и с големи размери.” Най-често се появяват като диви животни и влечуги.

Светите Отци ни учат, че формата, под която демоните се появяват пред нас, зависи от страстите, които са най-силни в нас. Те действат „според състоянието и преобладаващо действащата страст в душата”, св. Григорий Синайски пише, че демоните на плътската похот приемат формата на прасета, магарета, диви жребци, готови за съвкупление или се появяват като иудеи. Демоните на гнева се преобразяват като езичници или лъвове. Демоните на малодушието приемат формата на израилтяни, тези на покварата са подобни на едомци, а на пиянството и разсеяността като агаряни. Демоните на алчността се появяват като вълци или леопарди, тези на злобата като змии, пепелянки и лисици, а тези на безсрамието като кучета, на унинието като котки, на нецеломъдрието като змии, гарвани или гарги. Демоните на плътските страсти обитават въздуха и се появяват като птици. Точно както душата е разделена на три части – разумна, желателна и раздразнителна – така и демоните се преобразяват в птици, диви или питомни животни.

Св. Нил Подвижник е записал случай, при който един светец въздигнал ръце към небесата, за да се помоли, а демоните се появили като лъв, който се нахвърлил и забил ноктите си в неговите бъбреци. „Когато светецът въздигнал ръцете си, лукавият се преобразил като лъв и като скочил, забил своите нокти в бъбреците му.” Той не отстъпил, докато светецът не спуснал ръцете си, когато приключил молитвата си. Това показва огромната ценност на молитвата. Дяволът се бои от молитвата, особено от умната молитва, така че прави всичко възможно, за да я спре.

Приема формите на животни, както се случило в Райската градина, където приел образа на змия. Св. Григорий Палама казва: „Той се преструва на виещ се змей… Самият той не се превърнал във змей.” Св. Нил е записал случай, когато св. Йоан Златоуст застанал неподвижно в „състояние на общение с Бога, докато един демон под формата на дракон се усукал около него, поглъщал плътта му и я избълвал в лицето му.” Дяволът под формата на дракон поглъщал плътта на светеца, ала той останал безстрашен и непоколебим „в състояние на общение с Бога.” Толкова величествено било общението и съюза му с Господа, че дяволът не успял да разсее неговия ум от Него.

Освен като зверове, той също така се явява и лично. Той се показал пред авва Макарий с нож „желаейки да отреже крака му.” Демоните се появили пред авва Арсений в неговата килия, така че да го уплашат.

Най-лошото от всичко е, че дяволът се появява и подобно на ангели, светци или монаси и дори е светоносен. Ап. Павел казва, че „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината” (2Кор. 11: 14).

Има множество подобни случаи в опита на аскетите. Според учението на св. Антоний, демоните се преструват, че пеят псалми, макар че може и да не се покажат. Те цитират думи от Писанието. В частност, когато ние четем, те повтарят думите след нас. Когато спим, те ни будят за молитва, като целят да ни лишат въобще от сън. Те се появяват като монаси и се преструват, че говорят като набожни хора. Св. Йоан Лествичник пише, че независимо от това дали човек е заспал или буден, те се явяват като ангели или мъченици и му обещават „разкриване на тайни откровения или…духовни дарове.” Това се случва най-вече с онези, над които дяволът е придобил власт чрез гордостта и останалите страсти.

Целта е да ги измами и доведе до лудост: „и така тези клетници биват подмамени и напълно губят разсъдъка си.” Как можем да отличим демоните от ангелите? Св. Йоан Лествичник казва че, когато невидимо присъства зъл дух, „тялото чувства уплаха”, докато ако се появи ангел „душата чувства смирено възрадване.” Така можем да разпознаем присъствието на дявола чрез неговата енергия.

Дяволът също се появява като светлина. Той се опитва да убеди човека, че той е Бог, божествената светлина. Дяволската светлина обаче е различна. Ученията на Светите Отци ни предават, че Божията Светлина няма определена форма, бяла е и носи мир в душата, докато светлината на дявола има форма, цвят и обезпокоява душата. Според казаното от св. Григорий Палама, светлината на дявола остава отделена, осветява отвън, и бидейки тварна, има форма, облик и цвят. Злият дух не е свързан с душите на онези, които го виждат, но просто им действа по външен начин.

Също така, светлината на дявола не е в резултат на съсредоточаването на ума и неговата връзка със сърцето. По обратния начин, нетварната светлина е в съюз със душата на човека. Трябва да отбележим че, според поученията на св. Григорий Палама, което изразява и истинското разбиране на Църквата, умната молитва – завръщането на умът към сърцето – води безпогрешно човека към безначалната светлина, докато „да действаш под влиянието на помислите и идеите води до грешки.” В отговор на твърдението на еретика Акиндин, че той също е видял светлина, и под нея в близост имало лице, св. Григорий Палама казва, че точно това представлява светлината на дявола.

Има случаи, когато дяволът се появява пред някого не просто, за да го изплаши, но и придобива власт над него. В такива случаи става въпрос за демонично обсебване. От Евангелието сме запознати със случаи, когато хора биват обладани от демони и как те били изцелени. Тълкувайки текста за бесноватия, който се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Св. Григорий Палама задава въпроса: „Защо той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява?” И дава следния отговор. Когато някой е обладан от демон, неговият ум пострадва повече от останалите части на тялото.

Дяволът овладява ума, цитаделата и от там тиранизира цялото тяло. Това завладяване на съзнанието основно рефлектира върху нервите и сухожилията, което обяснява физическите движения на обладаните. Ще цитираме целият пасаж от св. Григорий Палама поради неговата важност:

„От всички части на тялото на бесноватия най-голяма вреда понася мозъка, тъй като демонът използва духът на душата, намиращ се в съзнанието, като средство и от там, от цитаделата, упражнява власт върху цялото тяло. Когато мозъкът е засегнат, той излъчва подобен на пяна и слуз сигнал към нервите и мускулите на тялото, препречвайки изходните точки на душата. В резултат на това се появява треперене, падания и неволни движения, които имат ефект върху всички телесни части, способни на самостоятелно движение, особено върху челюстите, тъй като те са най-близо до частта, която първоначално е засегната. Голямо количество влага се събира в устата поради размерите на нейните пори и близостта до мозъка. Поради резките движения на тялото, не е възможно да се издиша всичкия въздух наведнъж. Диханието се примесва със събирането на слюнка и тя се появява като пяна на устата. Поради това този човек имал пяна на устата и скърцал със зъби…”

Дяволът напада човек постепенно. Започва с помисли, продължава с пожелания и страсти, а подир това следват личните атаки и цялостната доминация над неговата жертва. Гневът срещу хората е голям и омразата му е смразяваща. По мое мнение, съвременната психология, която игнорира съществуването на дявола и не желае да приеме наличието на неговата враждебна ярост, не е способна да предложи на хората ефективна помощ, тъй като голям брой психологически и неврологични разстройства са в следствие дейността на демоните.

5. Начините на действие на дявола

Дяволът не просто води война срещу хората, а използва най-удачните методи, за да ги победи. Използва множество тактики. Той е най-опитният генерал в изкуството на войната. Св. Никодим Агиорат(Светогорец) пише по този въпрос:

„Три са причините, поради които дяволът е много опитен и изобретателен в невидимата бран срещу човешките същества. Първо, защото той и демоните, които му служат, са по своето естество коварни духове, и са много изобретателни в измислянето на стратегии и начини на действие, които са отвъд нашите разбирания. Второ, тъй като дяволът и неговите демони са много древни и в продължение на много години са станали изключително опитни в начините си на действие. Трето, като се борят с всички човешки същества от Адам насетне, особено срещу светци и отшелници, напреднали в аскетизма, и като получавали контраудари от тях, дяволите са усвоили нови козни и номера от тези свои опитности и битки. Те са обиграни и са станали много ловки, както казват св. Исаак Сирин, св. Симеон Нови Богослов и св. Макарий.”

Дяволът е много съобразителен и ловък боец. Използва множество номера. Поради това ап. Павел казва: облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни (Еф. 6: 11). Макар че е изобретателен и ловък, Църквата също има голям опит. Уменията на нашата Църква във войната против дявола далеч го превъзхождат. Светците, като членове на Църквата, не само са били запознати с всичките машинации на лукавия, но са можели напълно да ги сразят с помощта на Божията благодат и със своята лична борба и така чрез благодатта да постигнат обожение. Като имаме за основа опита и ученията на светците, някои от множеството козни, използвани от дявола, ще бъдат разкрити по-долу.

Той използва много клопки, за да улови християните и се стреми да намери подходящата методика за всеки отделен човек. Апостол Павел пише, че епископът не бива да е новопокръстен, „за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.” (1Тим. 3: 6-7). На друго място той говори за освобождаване „от примката на дявола” (2Тим. 2: 26). Образът на примката идва от ловуването на диви животни.

Дяволът, като ловец на човешки души, използва множество примки, за да ги улови. Св. Йоан Лествичник констатира, че е за предпочитане човек да се бори с други хора, които са понякога свирепи, а друг път кротки и разкаяли се, отколкото с демоните : „Които са в постоянна ярост и воюват срещу нас.“ Обикновено сме разтревожени, когато някой от хората ни притеснява и считаме за голямо изпитание, когато другите ни се противопоставят, докато същевременно почти не обръщаме внимание на вътрешната борба, подета от демоните, която е много по-ужасяваща. Опитът на Църквата обаче е доказал, че следва да обръщаме повече внимание на битката с демоните и да я приемаме по-сериозно.

Дяволът не знае коя страст ще надвие душата и поради това изпробва дадения човек. Той се бори с него чрез най-различни страсти. „Той сее без да знае какво ще пожъне.” Посява нечисти помисли, клевети и останалите страсти. Той подхранва онези от тях, към които човекът има склонност. Преподобна Синклитикия ни учи че, когато дяволът не може да поклати дадена душа с бедност, той поставя пред нея най-различни богатства като примамка. Ако не може да постигне нищо чрез оскърбления и нападки, опитва с хвалебствия и славословия.

Ако е победен чрез добро здраве, той кара тялото да заболее. Той причинява множество неразположения, за да принуди дадения човек да спре да обича Бог. Това показва методичността на борбата на дявола. Той опитва да намери нашето слабо място, така че да фокусира цялата своя агресивна ярост именно там. По този начин той овладява личността, ако, разбира се, неговата жертва не знае подходящите средства да го спре.

Козните и тактиките на дявола се променят от това как човек живее и се държи. Той не се бори с всекиго по един и същ начин. Например, той има различни начини да води битки срещу женените и неженени хора, срещу исихастите и членовете на монашеските общности, срещу начинаещите и тези, които са напреднали в духовния живот. В житието на св. Антоний, св. Атанасий пише че, когато св. Антоний искал да поеме по пътя на монашеския живот, дяволът се опитал да го откаже, „нашепвайки му спомени за неговото богатство, за грижата относно неговата сестра, претенциите на роднините, сребролюбието, славолюбието, многото наслаждения на трапезата и останалите удоволствия от живота, и накрая трудността на добродетелта и работата, която изисква; той също подсетил, че тялото му е слабо и че ще отнеме дълго време.“

В този случай дяволът представял спънките, подбудил чувства на симпатия към доста хора и представил трудността и невъзможността да се постигне добродетелност. Важно е да се отбележи, че почти всеки намира за трудно да напредне в духовния си живот именно поради подобни помисли, а именно, че е невъзможно да се добие добродетелност или да се опазят Христовите заповеди. Идеята, че подобни неща не са за нас и че не е възможно да бъдат постигнати в наши дни, съвсем ясно произхожда от дявола.

Св. Йоан Лествичник казва, че монасите, живеещи в общежитие, са атакувани най-вече от чревоугодие и лошо настроение и че трябва да водят борба с тези страсти. Това се средствата, с които дявола ги напада. Той внушава на онези, живеещи в послушание, желание да придобият велики добродетели и че са годни да водят отшелнически живот. Той подава на неопитните начинаещи идеята да опитат неща, които са отвъд техните възможности.

Ако, казва св. Йоан Лествичник, погледнете в умовете на неопитните послушници, ще откриете много неправилни идеи, като например „желание за отшелнически живот, за краен пост, за неразсеяна молитва, за абсолютна свобода от суетата, за непрестанно помнене на смъртта, за непрекъснато покаяние, за пълно освобождаване от гнева, за дълбоко мълчание, за ненадмината чистота.“ Разбира се, тези неща не са непостижими, но тогава, когато се търсят в неподходящо време, особено без благословението на духовния отец, те се превръщат в капани, заложени от дявола. И както дяволът безпокои тези, живеещи в послушание с желанието за водене на отшелнически живот, той измъчва отдадените но молитва отшелници с най-различни помисли и възвеличава гостоприемството на онези, живеещи в послушание,тяхната услужливост, братска любов, общежитиен живот и грижа за болните.“

Дяволът атакува тези, които живеят в послушание и с други средства. Понякога ги осквернява с телесни изтичания и ги прави коравосърдечни, а понякога неспокойни. Понякога ги прави пусти и празни, алчни или мързеливи към молитвата. Понякога ги прави сънливи и объркани. Целта е те да останат с впечатление, че не придобиват нищо със своето послушание (Св. Йоан Лествичник). Нашият начин на живот предопределя как дяволът ни атакува.

Как биваме нападани зависи също така от различните часове на деня. Изправяме се с различни видови битки сутрин, вечер и през останалия ден. Има определен демон, който е „предшественик на духовете”. Той ни напада веднага щом се събудим и „осквернява нашия първи помисъл”, първата мисъл, която идва в ума ни щом се събудим. Отците ни учат, че следва да отдадем този първи помисъл на Господ. Ако човек се научи да се моли веднага щом се събуди, да посвети първата си мисъл на Бог, той ще помни Господа през целия ден. И тъй като дяволът знае това, той се опитва да оскверни първия ни помисъл.

Има и друг демон, както пояснява св. Йоан Лествичник, който ни обстрелва с зли и нечисти помисли щом си легнем, така че да заспим с тези греховни мисли, да имаме нечисти сънища и да бъдем мързели по отношение на това да станем и да се помолим.

Докато спим, идват демони и се опитват да осквернят човек със сънища и да го накарат да се събуди в лошо настроение. Има още нещо особено, което се случва. Докато спим, демоните влагат думи от псалмите в умовете ни и ние разсъждаваме върху тях, докато спим „за да ни подтикнат към възгордяване” (Св. Йоан Лествичник). Това може да се случи също така чрез Божията благодат или чрез продължително разсъждаваме върху псалмите през деня. Дяволът, обаче използва това и измисля как да ни изкуши, така че да се възгордеем. Светите Отци ни учат, че всяко постижение, което не води до гордост и самомнение, е от Бога, докато ако нещо ни кара да се възгордеем, идва от дявола.

Борбата, водена през деня, е различна от онази, която става нощем. Св. Нил споменава, че през нощта демоните се опитват да смутят спокойствието на духовния учител, като му се явяват. Денем, обаче, го нападат чрез други хора, чрез обстоятелства, клевети и най-различни опасности. Ясно е, че дяволът воюва, лично или чрез други хора, срещу тези, които водят духовен живот, особено учителите и водачите, тъй като те осуетяват плановете им.

Начините на действие на дявола също така зависят от духовното ниво, което е достигнал даден човек, особено по отношение на молитвата. Крайната цел на демоните е „проклетниците да отделят хората от Бога”. Те се стремят да спрат тези, които се молят с умната молитва, като им изпращат усещания и впечатления, долавяни със сетивата. Така да се каже, те се борят и стремят да създадат фантазии и лъжовни образи чрез сетивата, да отклонят ума от стоенето в непорочност и чистота по време на молитва. Дяволът напада тези хора, които имат духовно познание, така че „страстните помисли да могат да намерят място в тях.” Нападенията над тях са продължителни, надявайки се страстните помисли да се задържат в тях. А към онези, които са все още на ранен етап в духовния си живот, той ги атакува с цел да ги накара да извършат греховни действия (Св. Максим Изповедник).

Тактиката на дявола също така зависи и от състоянието, в което се намира човек, както и от това дали вече е извършвал дадени грехове или не. Св. Ефрем Сирин казва, че преди да бъде извършен греха, дяволът го прави да изглежда съвсем незначителен, най-вече що се отнася до плътските грехове, като ги прави тривиални, преди да бъдат осъществени, „така че на брата му се струват не по-различни от това да изсипеш чаша вода на земята.“ След като грехът бъде извършен на дело, обаче, той го прави от огромно значение, и подбужда множество помисли, така че да тласне грешникът към отчаяние.

Демоните представят не само греха в различна светлина преди и след съгрешаването; те правят същото и по отношение на Бог. Св. Йоан Лествичник казва, че преди извършването на греха жестокият враг на нашето спасение прави Бог да изглежда много милостив и толкова любящ, че да прости съгрешението. След греховното действие, обаче, той представя Бог като „справедлив и неумолим съдия.“

Дяволът има множество лукавства, така че да ни отклони от правия път. Св. Йоан Лествичник пише, че дяволът обикновено копае три трапа. Преди всичко „(демоните) се опитват да осуетят доброто дело.” Те ни възпират да вършим добро и да изпълним някоя от Христовите заповеди. Ако не успеят да ни разубедят, те идват и се опитват да направят така, че „то да не бъде сторено според Божията воля.” Ако не постигнат нищо и чрез този метод, те се приближават и „ни хвалят за това, че живеем боговдъхновен живот”. Те се опитват да ни омотаят чрез гордостта. Случва се така, че демоните се стремят да ни принудят да съгрешим или ако това не сполучи, да ни накарат да осъдим тези, които извършват грехове (Св. Йоан Лествичник).

Дяволът е много изобретателен. Няма да се спре пред нищо, за да осъществи своята цел. Неговите умения в нападанията включват залагането на примки „откъм дясната ръка“. Той опитва да ни внуши помисли към краен аскетизъм. Целта му е да ни склони към извършването на неща, които са отвъд възможностите ни, така че да се обезкуражим „и да се откажем да правим онова, което ни е по силите.” (Св. Йоан Лествичник). Светите Отци добре познават този начин на действие на лукавия. Авва Пимен казва „всичко прекалено е демонично“.

Св. Нил, който притежавал голям опит в тези битки, казва че, когато умът на човек се моли с чистота и безстрастно, демоните не приближават от ляво, като опитват да внушат нечисти помисли, а нападнат от дясно. „Те представят (на ума) лъжлив образ на Божията слава в такава форма, която е приятна на сетивата, така че да го накарат да мисли, че е постигнал крайната фаза на молитвата.” Те предлагат на ума фалшиви видения, за да го накарат да се възгордее, като си въобразява, че достигнал до това ниво на сърдечната молитва и че е постигнал целта на молитвата. Опитът на Църквата показва, че не трябва да приписваме важност на подобни видения и фантазии, и че, когато се молим с чистота, не трябва да задържаме и най-беглия помисъл, че умът ни скоро ще бъде счетен за достоен да види нетварната Светлина. Молитвата трябва да е свързана с най-дълбоко покаяние.

Ако дяволът успее да убеди някого да извърши грях, в такъв случай използва друг похват. Опитва да убеди човека, че не трябва да го изповяда на духовника си, че това е нищо и че няма нужда да се казва на изповедта. Той му нашепва, че много хора правят много по-лоши неща от това, което той е сторил. Дяволът се стреми най-вече да направи така, че богохулните мисли да не бъдат открити.

Богохулните мисли „остават в мнозина до края на живота им.” Ние знаем, обаче, че нищо не дава на демоните и на помислите им такава власт над нас „като ги подхранваме и крием в сърцата си и не ги изповядваме” (Св. Йоан Лествичник). Това, което се случва с богохулните помисли, действа по същия начин и по отношение на останалите помисли и страсти. Дяволът прави всичко по силите си помислите да си останат неизповядани и колкото по-дълго те остават скрити, страстите и властта на дявола над нас стават по-силни.

Често демоните се оттеглят и има затишие в невидимата бран. Св. Исихий Презвитер пише, че завистливите демони „понякога се скриват и преустановяват духовната битка.” Целта им е да ни направят небрежни и да завладеят ума ни щом се появи възможност. Тяхното лукавство е удивително. Както казва св. Йоан Лествичник, демоните се спотаяват за известно време и не ни нападат, за да станем небрежни и да гледаме на основните страсти като на незначителни и обикновени, и така да станем „нелечимо болни.” Също така се случва всички демони да се оттеглят, човекът не помисля и за нападение, а тялото и душата му са изпълнени с мир. След това, обаче те пускат демона на гордостта „който заема мястото на всички останали.” Сам по себе си демонът на гордостта може да замести всички останали демони.

Св. Йоан Лествичник описва и още нещо, което се случва. В резултат на действията на дявола е възможно да възникнат физически аномалии. Често той идва и сяда на стомаха на даден човек и не му позволява да задоволи своя апетит, дори да погълне цял Египет и да изпие цял Нил, „този нечист дух си отива и изпраща срещу нас духа на покварата, разказвайки му за нашето състояние: Иди, иди го хвани, защото когато стомахът му е пълен, няма много да се съпротивлява.“ Всъщност, когато стомахът на човек е пълен, демонът на разврата не се затруднява да стори разрушителни дела.
(Следва)
източник: www.predanie.bg